понеделник, 14 април 2014 г.

ПЛЬОС - РАЗКАЗ - ХЕМИ ВАРНАЛИЕС

(С)2010-BOGOMIL KOSSTOV AVRAMOV-HEMY
ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
НА В. ЧВ.

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С ПОРЕДНОТО НАЧАЛСТВО, БИ ОТВОЮВАЛ ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС!)

СПОМНЯМ СИ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ТА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПО-КЪСНО. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИЦИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА, ВИНАГИ Е СВЪРЗАНА, С БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СТАВА ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТУЙ.

МАРИМАНИТЕ, ОТКРИВАХА ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, НАШИТЕ СКАТАНИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКО ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ И КОМПАС. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ГДЕ РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ. КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО!?! КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА КЕЯ, ПОМЕЖДУ МЪЖЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.

РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ. (ДОКАТО ПАЗАРУВАТ РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА.

БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005. - ЧЕ ТРЯБВА ЗА ПАРКИНГ!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА - КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (ПОРАЗПИТВАНА НА ТЪМНО!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО, КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ СЪВСЕМ ЗАБРАНЕНО!)-

- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА. КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ..
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА УНИФОРМЕНИТЕ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНА КНИГА В РЪКЕ. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р !?!
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА, А ТОЙ ПРИЯТЕЛСКИ МЕ ПРАСНА С ТЕФТЕРА ПО ГЛАВАТА. .ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС. ПОД ВОЙ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПОДМЯТАНИЯ.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? - ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНО РАЗВЪЛНУВАНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА - ЕДВА ЛИ НЕ МАЙКА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ - ПОЧТИ ДИРЕКТОР. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА СЛАВНИ, ОТ БОГА ДАРЕНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ПАРТИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ТУК-ТАМ, СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА
.- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ БРЕГОВИ ПИЯНИЦИ И ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР, В СЕПАРЕТАТА НА РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА "ГРОЗД", ЯКО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЯХА ВРЕМЕНА, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕШ, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ОТ ПРАВИТЕЛСТВО, И ОТ ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ПОНАСТОЯЩЕМ УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН, А ТЯ ТИХИЧКО ОТВЪРНА.
- АМИ ОТ ГДЕ ДА ЗНАМ, ЧЕ СА УЗРЕЛИ!?!
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ДОСПИ.
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ..
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!- МАЛОЛЕТНИ ВЕЧЕ НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.

РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.
ПИСМОТО:
"""СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, НА БРЕГА НА НАШЕТО БРАТСКОТО МОРЕ ТЕМАРИН, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГО ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА КОНСПИРАЦИЯ. А ТЯ - Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?! НЕ Е НИКАК НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. ПЕРЕЧУПЕН КРЕСТ - ДА НИ УЧИ НЪ КУМУНИЗЪМ. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА В КЛАС, И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ПО БЕЛОГРАД, ОТ МНО-О-ГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ, В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ, ДА ПОСЕТИТЕ НАШ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО - КОЙ КАЗВА ИСТИНАТА И ЗАЩО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С КОРАБЕН ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.

П.П. УТ АСАН: МЪ НИИ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮШ- БА ЧУВЕК! КАТА ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НЪ МОРСКЪТЪ НИ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ЗАВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ", МАКАР ДА Е ИСТИНСКА И В НЕПРЕСТАННА УПОТРЕБА.

ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ, А ВСЕ СЪС СЪЩ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ, ОПИТЪТ И КОМПЮТРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. БЕЛОГРАД СЕ Е ДАВИЛ НЕВЕДНЪЖ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ДАЛИ МЕ ПОЗНА!?! ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ ДО КРАЯТ. НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ, ЛИЧИ ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА. НЕ ВЯРВАМ ТОВА ДА Е ЗВЕЗДАТА, ЗА КОЯТО СЕ ВЗИРАН ВСЯКА ЗАРАН В ОТИВАЩОТО СИ НЕБЕ НА НОЩТА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕЛИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ВСЯКАКВИ. ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ОГОЛЕЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ? ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА. /The End / 23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./14.04.2014.
Публикуване на коментар