вторник, 8 април 2014 г.

Кой погребва историята на Варна ?

Кой погребва историята на Варна ?

април 7th, 2014 | Автор: Р. Юлиева
 +12  -0
1 Коментара 11,066
termi
Един материал, споделен във фейсбук , който публикуваме без редакция и промени. Материал който ни грабна, който отразява и нашата загриженост за запазване на историческите ценности които има град като Варна, и които не само не се съхраняват, популяризират и използват за привличане на туристи, но и се унищожават.
Варненци никога не са тачили миналото на града си – от всички археологически находки в централната част достъпни и познати на широката публика са само трите антични паметника– Римските терми, „Малките” терми на бул. „Приморски” и Раннохристианската базилика на ул. „Хан Крум” – в същата, при откриването на която в началото на 70-те години бяха намерени безценни мозайки и която е многократно проучвана и от френски археолози. Сигурно навсякъде другаде по света тази базилика щеше да се превърне в прочут музей, гордост за жителите на града. Но тук, още при откриването й, върху северните и източните й стени построиха по една кооперация, преди няколко години, живеещият на първия етаж в сградата на ул. „Княз Батемберг”, пред благосклонно затворените очи на отговорните за културно-историческото наследство органи, си направи китна пристройка върху стените от южната страна, след това и засипа едно поле от разкопките и го превърна в паркинг за колата си. А тази година, с любезното съдействие на община и същите тези „отговорни” органи, се построи внушителна сграда и от западната страна на базиликата – оказа се, че древните са предвидили сегашния инвестиционен интерес и са направили на това място само тоалетната си. Дали е така, вече няма да видим. По-лошото е, че и базиликата вече съвсем не се вижда и много малко хора са чували за съществуването й. За това пък можем да четем за нея в интернет. Интересно четиво, уверявам ви, може да бъде напечатано и да се раздава на туристите на заминаване от Варна, за да им спестим разочарованието и стреса, ако решат да отидат да я видят. А те със сигурност ще пожелаят, прочетете и ще пожелаете и вие. Но вие, варненци, отидете, отидете и се замислете. Още по-лоша е съдбата на северната крепостна стена на античния Одесос – разкрита също през 70-те години на миналия век при прокопаването на автомобилния подлез на ул. „Шипка”, тя бе превърната в стена на колектор за кабели. Тя продължава под бул. „Княз Борис I” до ул. „Иван Вазов” , като в началото му бе оставена една малка дупка, в която все още сред буклуците се вижда част от стена и от канализацията на древния град. Около нея бяха експонирани няколко части от колони, стели и други каменни предмети. На скиците на широко рекламираното препокриване на булеварда май тази „дупка” ще бъде засипана. Точно до тази дупка, в прясно изкопания канал за новата електроинсталация, щръкна краят на правоъгълен дялан камък с пресни следи от земекопните инструменти. Дали ще бъде спазен законът и работата ще бъде спряна за да бъде проучен зида? Частта от стената с кула източно от подлеза „Шипка” ще си остане под бетона, невидима за пешеходците. А нима не е сега момента да се разкрие това богатство? Нима извадени на показ останките на античния Одесос няма да привлекат туристи от цял свят? Във времена, когато навсякъде се говори за културен туризъм, за опазване и социализиране на културно-историческото наследство, когато десетки общини изпълняват проекти за разкриване и реставрация на историческите си паметници и създаване на достъпна среда за посещение, Варна е май единствения град, който погубва с лека ръка културно-историческото си богатство. Изглежда, някои „експерти” по история и култура са решили, че само Римските терми и „Малките” терми са им достатъчни, защо да се товарят, да нарушават ежедневния си начин на живот в уютните кабинети? Проучването на археологическите артефакти е тежка работа, изисква воля и постоянство, страст за откривателство и широк мироглед. Да ги виждате наоколо? Преди около две седмици посетих Пловдив. Обикалях по улицата, която доста провинциално все още я наричат „главната” – новата настилка вече беше изцяло завършена, но това не ме впечатли – плочки, тук-там вградено осветление, декоративни елементи -нищо особено, нормално е да има настилка.Но Римският стадион ме впечатли – улицата минаваше над старините, оградени с прозрачни парапети, до долу водеха стълби и асансьор за инвалиди – в единия край усилено се работеше по реставрацията, а там, където това беше приключило, всичко беше идеално почистено и подредено. Направих снимки, заедно с групичка азиатски изглеждащи минувачи, които цъкаха с езици и обикаляха околовръст. Вечерта домакините предложиха да се разходим из центъра, но за мое учудване, не започнаха да се хвалят с току-що приключилия ремонт на пешеходната зона, а предложиха да кривнем в една уличка, встрани от Централна поща. Пред нас се разкриха останки от древния Филипопол, прясно реставрирани и идеално почистени. Водачът ни с гордост посочи към централния площад пред пощата и каза, че всичко наоколо ще бъде изкопано и намерените отдолу руини ще бъдат експонирани, хората ще могат да минават по античните улици „както е в Рим”. „Ти ходил ли си в Рим? Трябва да отидеш, страхотно е направено”. Може би наистина, за да видим исторически забележителности скоро няма да е необходимо да ходим до Рим,а до Пловдив, или София, където също са се хванали сериозно да изваждат от земята историята на града си. Който от двата града се справи по-добре с тази задача, ще получи огромен плюс в борбата за европейска столица на културата през 2019 г. А на нас, варненци, ни остава да се самоубеждаваме колко голям туристически център сме и да броим колко туристи сме привлекли с гранитните павета и клинкерните плочки по пешеходната зона. А под краката им ще лежат погребани под бетона стените на древния Одесос, а може би и неговия форум, стадион, античен театър?
автор Венцислав Стойков
Публикуване на коментар