www.afera.bg

www.afera.bg
Скандален бизнесмен, свързан с трансплантация на тъкани, дари воаяж до САЩ на здравен министър и сие
Дата: 14-12-2009 20:30
Читатели : 2601

Не е ли явен конфликт на интереси да приемеш подарък - екскурзия до САЩ от частната фирма – „Тъканна банка Остеоцентър България” ЕАД, която трябва да контролираш в качеството си на министър или Изпълнителен директор на държавна агенция? Не очаква ли въпросната организация някакъв жест на благодарност за безплатната екскурзия?
От информация в сайта на Министерството на здравеопазването разбираме, че: ”Министър Божидар Нанев е на посещение в Америка по покана на „Евроатлантическия фонд и федерацията на американски граждани от български произход” -http://www.mh.government.bg/News.aspx?lang=bg-BG&pageid=401&newsid=2710
Заедно със здравния министър Божидар Нанев за САЩ литват и заместник-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов, както и новоназначеният изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Теодора Джалева.
„Евроатлантическия фонд” е американска организация, учредена от лицето Румен Александров Хичев. Дейността на „Евроатлантическия фонд” е организиране на транспорт, хотел и лечение на български граждани в САЩ срещу съответното заплащане.
„Федерацията на американски граждани от български произход” е създадена през 2008 година от лицето Румен Александров Хичев, който е и неин председател. В задачката се пита колко и кои са членовете на тази новосъздадена „федерация”, за които навярно знае само нейния председател.
Скандалното е обаче, че лицето Румен Александров Хичев е и вицепрезидент на печално известната в България американска частна компания „Остеотех”.
Лицето Румен Александров Хичев е и президент на Тъканна банка Остеоцентър България ЕАД - еднолично акционерно дружество 100% собственост на Остеотек САЩ (Osteotech Inc.). Остеоцентър България ЕАД е регистрирана в България като лечебно заведение за извънболнична помощ – тъканна банка. Тази банка е най-големия износител на човешки тъкани в Европейския съюз – по данни на Агенция митници около 20 000 кг.
Преди време срещу бившия здравен министър Божидар Финков имаше сериозни обвинения за конфликт на интереси във връзка с пътуване на сина му до САЩ, спонсорирано пак от същото лице Румен Александров Хичев.
На бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски му се наложи дълго да обяснява в парламента дейността и договорите на „Остеотех” в България. А един от вицепрезидентите на „Остеотех” е лицето Румен Александров Хичев.
Знаково е и, че новият здравен минисър от ГЕРБ Божидар Нанев от дълги години живее и работи в гр. Варна, а лицето Румен Александров Хичев е също родом от Варна.
Май съвпъденията дотук стават прекалено много.
За българските данъкоплатци няколко въпроса остават с неизяснен отговор:
- Каква точно е била програмата на българските високопоставени екскурзианти в САЩ? С кого са се срещали, били ли са на среща с президента на Osteotech Inc., Mr. Sam Owusu-Akyaw? Поне така пише в сайта на частната тъканна банка „Остеоцентър България” ЕАД: http://osteocentre.org/index/?p=389&language=bg.

- Как се уреждат сътрудничества между министерства? От самите министерства или от полукриминални организации? Вярва ли някой, че министърът не знае кой го е поканил и какъв е основният му бизнес?
- С кои точно „представители на Департамента по здравеопазване и социални дейности на САЩ” се е срещнал нашият здравен министър? Кои са конкретните техни имена и позиции? И е хубаво, тези хора също да потвърдят, за да не излезе, че нашите нещо не са „се сетили” с кого въобще са се срещали.
- Въпросните „представители на Департамента по здравеопазване и социални дейности на САЩ” отговарят ли на ранга на нашия заместник- председател на парламента, министъра ни и на изпълнителния директор на държавна агенция, или са осморазредни чиновници?
- Какви точно резултати са постигнати по време на тази вип- екскурзия до САЩ?
И това е особено важно за данъкоплатците - дали въпросните екскурзианти ще си получат заплатата за времето, през което са били на екскурзия в САЩ. И нека ни покажат документи това дали е точно така.
Шокиращият въпрос обаче е: не е ли явен конфрикт на интереси да приемеш подарък - екскурзия до САЩ от частна фирма „Тъканна банка Остеоцентър България” ЕАД, която трябва да контролираш в качеството си на министър или изпълнителен директор на държавна агенция? Не очаква ли въпросната организация някакъв жест на благодарност за безплатната екскурзия?
Още през 2006 година, не кой да е, а днешният съюзник на премиера и ГЕРБ – Волен Сидеров във вестника на „Атака” изнася, че „фирми-лешояди около българските болници”.
И се гневи:
„Идеята за създаването на донорска банка в България не е нова. Тя датира още от 1996 г. През годините тя еволюира и се развива като изграждането на серия от банки за тъкани у нас. Реализацията й обаче стартира едва през 2002 г. Тогава е регистриран "Медико-техническа лаборатория Остеоцентър България" ЕАД. Неин едноличен собственик се оказва "Ост девелопман" СА, АД - Франция. Лабораторията се управлява от Румен Хичев. Капиталът, както по-късно става ясно, е американски. Като съуправляващи с Хичев се явяват няколко щатски граждани - Ричард Русо,Ричард Буер, Майкъл Джефрис и Марк Бъроус.
Година по-късно дружеството е преименувано в "Тъканна банка остеоцентър България" ЕАД. Господарите остават същите. Очевидно работата по някое време потръгва, защото през 2004 г. е регистрирано Сдружение „Българска асоциация на тъканните банки". В управата й влизат все видни хора - Асен Дюлгеров, бивш председател на общинския съвет на София при Стефан Софиянски, представителят на американската фирма - майка Румен Хичев, шефът на "Пирогов" д-р Спас Спасков, Бойко Пенков, Николай Червеняков. Изграждането й се налага заради плановете всички болници да предоставят труповете на фирмата, която да изнася тъкани и клетки. Тези планове са скрепени и с договора, подписан от кабинета на Сакскобургготски”.
В същото време Центъра за защита на правата в здравеопазването” излиза с материал
„Истината за договора "Остеотек".
В него набял свят излиза истината, че:
„Под органи се имат пред вид сърце, бъбреци, бял дроб, черен дроб, рядко панкреас. За да бъде успешна трансплантацията на даден орган е необходимо донорът да има сърдечна дейност и запазено кръвообращение. В противен случай органът е негоден за трансплантация. Затова в тези случаи се използват донори с мозъчна смърт, но с продължаваща сърдечна дейност. Времето от изваждането на органа до имплантирането му на пациент не може да е по-дълго от няколко часа. Освен това между донора и реципиента трябва да е на лице антигенна съвместимост, в противен случай реципиентът ще отхвърли присадката. Поради това трансплантацията на органи е сложен процес, изисква перфектна организация, обучени кадри, скъпа апаратура, бърз транспорт и сериозни финансови средства. Именно заради това, а не заради липсата на донори в България се извършват ограничен брой трансплантации на органи от трупни донори-приблизително по една на месец. При сегашната организация на работа, дори и броя на донорите да се увеличи десетократно, броя на трансплантациите на органи ще остане приблизително същия.
Коренно различни са нещата при тъканите. Най-често се използват кости, сухожилия, фасции, очна роговица, кожа. Те могат да се вземат в първото денонощие след смъртта на пациента, като не е необходимо да има запазено кръвообращение. Освен това, костите се обработват по специален начин, поради което не е необходима и антигенна съвместимост между реципиента и донора. Годни за употреба са раменните кости, бедрените, двете подбедрици и тазовите кости. Тъй като не се изисква някаква специална апаратура или сръчност, броя на експлантациите зависи почти изцяло от броя на донорите. За това промяната на закона няма да се отрази на органната транспланатация, но ще благоприятства извличането на тъкани.
Пряко заинтересована от това е единствената фирма , която има монопол над експлантацията и износа на костна тъкан от България - ”Остеотек”.
Преди да кажем как американската фирма “Остеотек” е придобил монополни права над костите на починалите български граждани трябва да обърнем полагащото се внимание на основната движеща фигура. Не това не са американци, а лицето Румен Хичев. Българин, родом от Варна, напуснал страната в средата на 90-те години. Същият е работил известно време в Международната тъканна банка( МТБ). В последствие е уволнен, защото по думите на Джеймс Лейкмюлер от МТБ, “наблягал прекалено много на финансовата и търговската мотивация, вместо на нуждите на пациента”. За първи път Румен Хичев се опитва да осигури трафик на тъкани от България през 2000-та година. Тогава той се явява като представител на “Ридженерейшън текнолоджис” Инк. Предлага горе-долу същите условия както и по-късно вече като представител на “Остеотек”. До договор така и не се стига, защото Правителството на Иван Костов не одобрява предложението, а министъра на здравеопазването Семерджиев изхвърля Хичев от кабинета си. Всичко приключва с едно писмо за намерения. Две години по-късно Хичев отново се появява в България, този път като представител на “Остеотек”. Правителството на Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган се оказва много “по-сговорчиво”, а министъра на здравеопазването Финков силно заинтересован.
Така на 07.02. 2002 година “Бултрансплант”, сега Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) сключва договор с американската фирма “Остеотек” за износ на костна тъкан от български донори. Още тогава избухва скандал, след като става известно, че
синът на министър Финков е поканен да следва в САЩ за сметка на “Остеотек”. Изпратен е сигнал до Главния прокурор Никола Филчев - както може да се досетите без никакви последици.
Защо този договор е скандален? Преди всичко, защото Изпълнителната агенция по трансплантация е контролен орган и не може да бъде страна по какъвто и да било договор с организации, които “добиват” тъкани. Обратното означава да контролира сама себе си. Но това е бял кахър в сравнение с безумните клаузи, които са подписани от българската страна. Според тях ИАТ(а не “Остеотек”) се задължава да развие локална мрежа за осигуряване на биоматериали от донори. ИАТ се задължава да осигурява надлежно участие на болниците и лекарите в добиването на биоматериали. ИАТ се задължава да осигури участие на представител на “Остеотек” в Консултативния съвет на агенцията. Така според договора, фирмата “Остеотек” е придобила статут на държавен орган. ИАТ се задължава да предлага и подкрепя промени в нормативните актове, в това число и закони, които са в интерес на “Остеотек”!?! С договора “Остеотек” получава изключителни права върху всички тъкани, експлантирани в България, като нито една от болниците няма право да извършва експлантации, освен за нуждите на “Остеотек”. Договорът е сключен за срок от седем години, като се продължава автоматично, освен, ако една от страните не поиска прекратяването му с 12(дванадесет) месечно предизвестие. Тоест, това е договор, в който българската страна има само задължения, а “Остеотек” само права.
България се е задължила да изнася безплатно тъкани само и единствено на “Остеотек”.
Няма задължение за предоставяне на обработени тъкани от “Остеотек” за България, тоест и дума не може да става за международен обмен. По време на дебатите в Народното събрание от ДСБ поискаха скандалния договор да се предостави на депутатите преди да вземат решение как да гласуват. Не би, министърът на здравеопазването Гайдарски го обяви за секретен, а разкриването му заплаха за националната сигурност. Досущ като този с “Краун ейджънтс”. Остава да видим кой ще замине за Америка, а междувременно нека се върнем на “Остеотек”.
В изпълнение на договора фирмата “Остеотек” регистрира тъканна банка “Остеоцентър България” ЕАД със седалище в София на ул. “Райко Алексиев” № 50. Последната получава лиценз от ИАТ. Не е ясно дали “Остеоцентър България” ЕАД отговаря на изискванията на закона за получаване на лиценз, доколкото според Закона за лечебните заведения тъканната банка е лечебно заведение, в което се “изследват, преработват и съхраняват тъкани, органи и клетки”. Няма данни в “Остеоцентър България” ЕАД да се преработват тъкани, а както ще видим малко по-късно там и не се вземат тъкани и клетки. В последствие “Остеоцентър България” ЕАД сключва договори с университетските болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и с болниците в Русе и Добрич. Във всички тях има отделения по съдебна медицина. Отделно от това са сключени договори със съдебните лекари, работещи в тях. Организирани са екипи от съдебни лекари, хирурзи, сестри и санитари, шофьори, график на дежурства, раздадени са служебни мобилни телефони. Така при постъпване на труп в отделението по съдебна медицина се събират по спешност екипите и започва експлантацията, която завършва с доставка на чувал с кости на адреса на фирмата, където се поставя в хладилник и в последствие се транспортира извън страната. Всеки от членовете на екипите има индивидуален граждански договор, половината от който съдържа забранителни клаузи за разпространяване на информация за каквото и да било свързано с експлантацията на органи.
Целият процес е обвит от най-строга секретност, сякаш става дума за ядрено оръжие, а не за донорство.
Тази тайнственост има само една цел- да прикрие закононарушенията и истинските цели на “добиването” на тъкани от трупове на починали българи, а именно многомилионен бизнес, прикрит под благовидния предлог, че така се помага на нуждаещи се сънародници. В договорите е предвидено заплащане на лекарите по 120 лева на труп, а при повече от пет трупа месечно възнаграждението става по 150 лева за бройка. Освен на персонала се заплаща и на близките. Обикновено това става под формата на покриване на разходите по погребението на обезкостения труп. Плащанията се извършват не от фирмата, а от специално създадена за целта фондация. Първоначално се е наричала “Американо-български фонд за развитие на медицината и биотехнологията”, в последствие е създадена фондация “Евротратлантически трансплант алианс”(ЕАТА). Известно е, че Председател на УС на ЕАТА е бившия Главен секретар на столична община Асен Дюлгеров, Изпълнителен директор е Д-р Галина Балабанова, а в Управителния съвет влиза още Иван Смилов. За да заобиколят закона или поне да създадат илюзия, че се спазва, ораганизаторите на трафика на кости извършват всички плащания към медиците и близките на починалите не от сметките на “Остеоцентър България” ЕАД, а от тези на ЕАТА. Така само привидно между добиването на костна тъкан и заплащането няма връзка. Само привидно, защото ЕАТА и “Остеоцентър България” ЕАД са регистрирани на един и същи адрес, а постъпленията на ЕАТА са изцяло от “Остеотек”.
Плащането за донорство е и най-фрапантното нарушение на законодателството. В Член 5 на Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки се постановява, че “Човешките органи, тъкани и клетки не могат да предмет на възмездна сделка”, а Член 6 “забранява предлагането на материална облага с цел осигуряване на органи тъкани и клетки”. До сега действащия закон изискваше изрично съгласие на близките. За тази цел във всеки екип е включен и психолог. Разбира се не за да “работи” с труповете, а с техните близки. Неговата задача е да ги “убеди” да дадат писмено съгласие за експлантация. Това едва ли е много трудно за един професионалист в психологията, като се има пред вид мъката и отчаянието, в което би се намирал всеки нормален човек при новината за смъртта на негов близък. След поправката на Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки, вероятно ще отпадне и нуждата от психолог. Както вече споменахме по-горе, текстът гласи, че ако близките в разумно кратък срок не заявят, че са против, се приема, че са съгласни и трупът се обезкостява. Колко е “разумно краткия срок” решава експлантаторът. Може да реши, че четири, пет или шест часа са такъв срок. Може изобщо да не потърси близките и да запише в протокола, че не е могъл да се свърже с тях в “разумно кратък срок”.
Всичко това означава повече трупове, повече кости и по-големи печалби за “Остеотек”.
Интересен е въпросът защо “Остеотек” са се насочили към съдебната медицина, а не към патологоанатомиите на болниците. Обяснението е много просто. В патологоанатомичните отделения постъпват предимно болни, които приживе са имали множество хронични заболявания и “материалът” който може да се вземе от тях не е много “качествен”. Не така стоят нещата в съдебната медицина. Там труповете са на внезапно починали хора, които в повечето случаи са били напълно здрави преди настъпването на смъртта, независимо дали става дума за убийство или нещастен случай. Тук се натъкваме на друг конфликт на интереси. Според Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки, разрешението за вземане на тъкани от труп, подлежащ на съдебно медицинска експертиза се дава от съдебния лекар. Както стана дума малко по-горе, съдебният лекар получава 120 лева на труп за експлантация. Иначе казано, той е в ситуация да си разреши да вземе 120 лева или да не си разреши. Затова в над 90% от случаите той си разрешава. Изключение вероятно правят знакови убийства, за които има голям медиен интерес. Проблемът тук е че вместо аутопсия се извършва експлантацията на тъкани. Процесът на експлантация изисква стерилна среда. Заради това трупът се обръсва и дезинфекцира преди това. Очевидно е че данните от аутопсията на труп, който преди това е бил обръснат, дезинфекциран и обезкостен са най-малкото непълни, а най-вероятно недостоверни. Не е чудно тогава, че ДНК анализите на МВР все нямат резултат. Никаква ДНК проба не можеш да вземеш от труп, който преди това е обръснат и дезинфекциран. Всички видими белези по тялото, които могат да помогнат в разследването на причината за смъртта са или заличени или най-малкото силно компроментирани. Не е ясно дали следователите и дознателите са наясно, че не могат да разчитат на съдебно-медицинската експертиза. Не е ясно защо МВР плаща за съдебно-медицински експертизи от порядъка на 150-200 хиляди лева годишно, след като резултатите са изначално опорочени. Не е ясно дали прокуратурата знае за грубото нарушаване на процесуалните действия при съдебно-медицинската експертиза. Ако не са знаели, значи не си вършат работата както трябва, ако пък са знаели, значи покровителстват организиран канал за трафик на костна тъкан.
Какво сочат обобщените данни? За периода 2004-2006-та година в България са експлантирани около 1800 трупа.
В абсолютен брой това вероятно е световен рекоорд. При минимална цена за кубичен сантиметър алографски материал(костна тъкан след преработка) от 100 евро, продажната цена на костния материал от един труп може да достигне 100000 евро. По официалните данни продажбите на “Остеотек” за 2005-та година са в размер на приблизително 60 милиона евро. За същата година от България са били експлантирани около 500 трупа. Простата съпоставка на данните показва, че огромната част от продажбите на “Остеотек” са всъщност продажби на алографски продукти, получени от костите, извлечени от трупове в България. Страната не е получила почти нищо от този продукт. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация за последните две години сме получили едва стотина алографски продукта, които стигат за лечението на най-много на десетина болни. Статистиката е безмилостна. Срещу 1800 трупа са ни дали материал за лечение на 10 души. На това в министерството на здравеопазването му викат международен обмен. Истината е, че става дума за организиран канал за трафик на костна тъкан. С костите на нашите мъртъвци сме осигурили фантастични печалби за компанията Остеотек. Това са фактите. Онова, което предстои да разберем е кои са покровителите на този бизнес с човешки тъкани. Ще разберем, кои са подкупените политици. По техните реакции или липсата на такива ще ги познаете”.
По това време на тази позиция е и ДСБ, които днес пък са рамо до рамо с управляващите от ГЕРБ.
Сега здравният министър Божидар Нанев е длъжен, поради командировъчната си заповед от Министрески съвет да напише отчетен доклад до премиера Бойко Борисов в ТРИДНЕВЕН СРОК от завръщането си, за видяното и свършеното в САЩ, включително предложения за по-нататъшна работа.
Какво ще напише здравният министър на премиера Борисов – няма да узнаем.
Факт е обаче, че и правителството на ГЕРБ се заиграва със скандалната афера с трансплантацията на тъкани. Очевидно парите не миришат.
Afera.bg