© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Г-Н АВРАМОВ, ЗАЩО СЧИТАТЕ, ЧЕ МАЛКА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ ОТ ЕСКИМОСИТЕ НА ДАЛЕЧНА АЛЯСКА!?!
Заради насилствено налагания изпреварващ Времето на Времената тотален псевдоглобализъм. При условия на непреодолян регионализъм. На територията на Аляска съществува прочут стратегически нефтопровод, понастоящем окончателно амортизиран.
ЩО ЗА ПРОБЛЕМ Е ТОВА?
Изявени прогнозисти считат, че предстои неговото цялостно демонтиране. Което едва ли ще струва по-евтино от неговото някогашно изграждане. В краят на месец март 2006., подир един локален земен трус, бива установено, че нефтопроводът е невъзвратимо кородирал.
НИМА ПОДОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НЕ СА ВЕЧНИ?
Още преди десетина години, „ГАРДИАН“(12 юли 1999.!), предпазливо оповести, как половин дузина управляющи тръбопровода менежери са на мнение, че предстои екологическа катастрофа, от “безотговорност при операциите с нефт”. Менежерите предупреждават, че предстои скъсване на тръбата, поради стареене на метала, а инспекционните записи са изчезнали. Подчертава се, че между инспектиращи и инспектирани се забелязва подозрителна фамилиарност.
ТОВА Е ИСТОРИЯ – КАКВО НИ ИНТЕРЕСУВА?
Подобни съоръжения са фундаментални национални инвестиции. Полагани за ограничен период от време – предназначени за реализиране на целеви печалби. Под натиск на републиканеца Джон Дингъл от Масачузетс, на 09 Август 2006. БРИТИШ ПЕТРОЛЕУМ, (46% от съоръжението!), оповестява, че предстои да бъдат подменени километри от тръбата начиная от залива Прюдо. Още на следващия ден БП затваря нефтените полета.
НИМА?
В началото на март 2006. тръбата е аварирала, изхвърляйки 210 000 галона тежък нефт в голата тундра. Предизвикан е федерален инспектаж. Открити са 16 постоянни течове, на една миля от офиса на специалната компания за мониторинг. Независимо от крупните вложения за борба с корозията - 73 милиона долара годишно. Щат Аляска започва да губи по 6 000 000 долара дневно. Стотици работници биват изхвърлени на улицата.
ПО-НАТАТЪК?
На 08 Март 2007., федерални експерти биват разпитани, за подробности. Трансаляска-Нефтопровод е задоволявал на 17% консумацията от тежък нефт в САЩ. Сега този показател пада под 9%. Пристрастни политолози свързват Войната в Ирак с този процес на възстановяване на еквилибриума на Аляска. Отново се разчита на нефт от Средният Изток. За да стигне бързо-бързо до рафинериите в САЩ, в ход е договаряне на транспортни трасета през евтините земи на Югоизточна Европа, до пристанища в Средиземно Море. Би могло да се предполага, че предстои разработване и на нефтено-газовите полета по Българският Национален Черноморски Шелф.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДИН ПОДОБЕН ТРЪБОПРОВОД?
Строителния цикъл на Трансаляска-Тръбопровод протича между 29.04.1974., и 20.06.1977., поглъщайки 8 милиарда долара. Пресичайки Аляска, през 1309.6 км. пресечена местност, с тръби със имат светъл отвор 1219.2 мм.. Обезпечавайки пропускна способност от 88 000 барела в час, посредством единадесет помпени станции на сушата, придвижващи суровия нефт със скорост около 10 километра в час.
КАК ЗАПОЧВА ЕДНА АВАРИЯ?
Освен налепи и износване от фрикционни сили; освен ръжда поради неизбежното съдържание на вода в транспортирания нефт и високото въглеродно съдържание на стоманата; по тръбопровода се инициират значителни електростатични полета, които никакви протекторни защити не биха могли да преодолеят. В резултат, тръбопроводът кородира.
И ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДЕСЕТИЛЕТИЯ?
Всред оглушителен медиен шум за опазване на природната околна среда, спазване на щатското законодателство, и предстоящо въвеждане на слънчеви технологии; медиите не пропускат да напомнят. Лицензът за експлоатация на "Тръбата" предоставен на консорциума от правителството на Аляска, е за работен период от 30 години време. Трансаляска-Нефтопровод вече е прехвърлил от единия до другия бряг на Аляска над 25 милиарда барела суров нефт. Вече е свършил своето.
КАКВИ БИХА БИЛИ ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ ПРОКАРВАНЕ НА ПОДОБЕН ПЕТРОЛОПРОВОД ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ?
Историята на глобалните тръбопроводи би могла да се разглежда, като обществено поносимо съвместяване на щети, вреди, ползи и последствия - подир бедствия. За регистрираните вреди и придобитите ползи би могло да се говори донейде изчерпателно. Последствията остават "от тъмната страна на Луната". Рядко подлежащи на диагноза и прогноза, трудно уловими по време и пространство. Унищожителни – ако се разразят.
НЕ СЕ ЛИ БЕЗПОКОИТЕ НАПРАЗНО? КАКВО ТОЛКОВА - ЕДНА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАЩА ТРЪБА.
Удачно е, тръбите да бъдат поне две. При авария - помпажът не бива да спира. Прокаран през незначителната територия на България, един подобен тръбопровод би резултирал пряко върху пълната Балканска Геоекосфера, но и, върху виртуалното политическо пространство. Където, от край време, Великите Сили имат народите за по-дребни от ескимоси.
НИМА НЕ СЪЩЕСТВУВА НАУКА? НАЛИ ИМА ИНСТИТУТИ?
Изследванията в тази насока биват умело цензурирани, посредством ограничената публичност на научните симпозиуми. Научно-техническият прогрес харесва тайно да преживя своето аналогово-дигитално битие. Превръщайки се в безпощаден коректив на природните дадености и ресурси.
ЗАЩО ИЗНАСЯТЕ ПОДОБНИ ФАКТИ? НА КАКВО СЕ НАДЯВАТЕ?
Някой общественици не преставам да се питат, дали не са налице текущи тайни преговори. Обществеността е приведена в информационна безпомощност. Народното събрание, Комисията за транспорт, специалистите от Министерство на Транспорта, пропускат да оповестят разяснения. Подписват се глобални договорености – без да съществува подходящо глобално законодателство.
КАКВО СЛЕДВА ДА ОБХВАНЕ ПОДОБЕН ЗАКОНОПРОЕКТ?
Да визира собствеността, и сигурността на транснационалните глобални газови и нефтени тръбопроводи. За чия сметка ще се управляват. Кой би носил отговорност за тяхната експлоатационна надежност? Кой ще плаща на хората през чиито земи преминават в случай на авария и - въобще? В какъв срок? Как ще се обезпечава всяка една позиция от специалния за евентуалната "Тръба-БГ" закон? Каква ще бъде готовността за борба с нефтени бедствия, аварии и саботажи – кой ще плаща? Проблемите са безброй.
ГАРАНТИТЕ – НЕ СА ЛИ В САЩ?
В САЩ, от където иде и бива налаган всеки динамичен правов опит, подобен законопроект е представен пред Конгреса от републиканеца Дон Юнг - Аляска през 1989., за да бъде възприет едва през 2003. - непосредствено преди замразяване на Тръбата. Подобно изоставане във Времето на Времената, малка България не би могла да понесе. Няма нищо по-унищожително от изкуствено причинени бедствия. При подобни съоръжения, те са зле прикрито ежедневие. Ако се започне с елементарен сравнителен анализ ще бъде установено, че докато в Аляска се падат 0.359 жители на квадратен километър към 1990., то за Майка България това са 80.547 човека на квадратен километър. За всички нас – но и за съседните държави, импактът ще бъде съкрушителен.
СПОРЕД ВАС - ПОДПИСВАТ СЕ ГЛОБАЛНИ ДОГОВОРИ БЕЗ ДА ИМА НАЦИОНАЛЕН ЗАКОН ЗА ГЛОБАЛИЗМА?!?
Частните наблюдатели в страната оставаТ с впечатление, че изход от безизходицата в управлението на България, и преди и сега, управляващият корпус не престава да търси, чрез внедряване на главозамайващи народо проекти:
l Тежко корабостроене – без изграден стратегически тил.
l Производство на химикали и цимент – в непосредствена близост до курортни комплекси.
l Стоманолеене – без богати рудни залежища.
l Нефто и газопроводи – без предварителни разчети за импакт.
Впечатлението за Балкански Фердинанд Лесепс в нелегалност – едва ли е случайно.
САМО ТОВА ЛИ?
Щатският закон за Трансаляска-Тръбопровод налага пълно преосвидетелстване и сертификация на нефтопровода всеки 7 години (!?!). Набляга върху стратегическата сигурност на трасетата преминаващи край населени места. Разширява гражданските права на обществеността, да знае значително повече подробности по проблема и състоянието на нещата. Навреме. Дава право на местните власти да упражняват периодичен надзор. Постановява федерални глоби от 100 000 до 1 000 000 щатски долара. Упълномощава 13 местни и федерални агенции; без да се броят собствениците на земите през които преминава трасето; да контролират Тръбата.
ДА ОБЪРНЕМ ОТНОВО ПОГЛЕД КЪМ АЛЯСКА?
Там тръбопроводът очевидно е замразен, (Март-2006.!), В каква степен - не е известно. Нефтените полета в Аляска можеби наистина са на изчерпване. Енергийната криза постановява нови източници - нефтът от Средния Изток. Тръбопроводите няма как да не минат през нашата страна. България трябва да бъде готова, на всяко едно равнища, колкото е възможно по-добре. Никой не следва да се заблуждава, че замърсяване ще има само в региона на морето.
КАКВО СЛЕДВА ОЩЕ ДА СЕ СТОРИ?
Необходима е самостоятелна законодателна комисия по проблеми на нефто и газопроводи. МОСВ има делегирани задължения по закон и приоритет – комисията ще ги уточни и разшири. Няма как в Министерство за бедствия и аварии, изпреварващо де не е създаден съответен специализиран отдел. Нека не си самопожелаваме непостижимото. Нещата около изграждане на нефтопреноса през Майка България - ще ги предизвикат. Както винаги - с огромно закъснение.
THE END
13.12.2009.
Няма коментари:
Публикуване на коментар