www.afera.bg
Скандален бизнесмен, свързан с трансплантация на тъкани, дари воаяж до САЩ на здравен министър и сие
Дата: 14-12-2009 20:30
Читатели : 2601
Не е ли явен конфликт на интереси да приемеш подарък - екскурзия до САЩ от частната фирма – „Тъканна банка Остеоцентър България” ЕАД, която трябва да контролираш в качеството си на министър или Изпълнителен директор на държавна агенция? Не очаква ли въпросната организация някакъв жест на благодарност за безплатната екскурзия?
От информация в сайта на Министерството на здравеопазването разбираме, че: ”Министър Божидар Нанев е на посещение в Америка по покана на „Евроатлантическия фонд и федерацията на американски граждани от български произход” -http://www.mh.government.bg/News.aspx?lang=bg-BG&pageid=401&newsid=2710
Заедно със здравния министър Божидар Нанев за САЩ литват и заместник-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов, както и новоназначеният изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Теодора Джалева.
„Евроатлантическия фонд” е американска организация, учредена от лицето Румен Александров Хичев. Дейността на „Евроатлантическия фонд” е организиране на транспорт, хотел и лечение на български граждани в САЩ срещу съответното заплащане.
„Федерацията на американски граждани от български произход” е създадена през 2008 година от лицето Румен Александров Хичев, който е и неин председател. В задачката се пита колко и кои са членовете на тази новосъздадена „федерация”, за които навярно знае само нейния председател.
Скандалното е обаче, че лицето Румен Александров Хичев е и вицепрезидент на печално известната в България американска частна компания „Остеотех”.
Лицето Румен Александров Хичев е и президент на Тъканна банка Остеоцентър България ЕАД - еднолично акционерно дружество 100% собственост на Остеотек САЩ (Osteotech Inc.). Остеоцентър България ЕАД е регистрирана в България като лечебно заведение за извънболнична помощ – тъканна банка. Тази банка е най-големия износител на човешки тъкани в Европейския съюз – по данни на Агенция митници около 20 000 кг.
Преди време срещу бившия здравен министър Божидар Финков имаше сериозни обвинения за конфликт на интереси във връзка с пътуване на сина му до САЩ, спонсорирано пак от същото лице Румен Александров Хичев.
На бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски му се наложи дълго да обяснява в парламента дейността и договорите на „Остеотех” в България. А един от вицепрезидентите на „Остеотех” е лицето Румен Александров Хичев.
Знаково е и, че новият здравен минисър от ГЕРБ Божидар Нанев от дълги години живее и работи в гр. Варна, а лицето Румен Александров Хичев е също родом от Варна.
Май съвпъденията дотук стават прекалено много.
За българските данъкоплатци няколко въпроса остават с неизяснен отговор:
- Каква точно е била програмата на българските високопоставени екскурзианти в САЩ? С кого са се срещали, били ли са на среща с президента на Osteotech Inc., Mr. Sam Owusu-Akyaw? Поне така пише в сайта на частната тъканна банка „Остеоцентър България” ЕАД: http://osteocentre.org/index/?p=389&language=bg.
- Как се уреждат сътрудничества между министерства? От самите министерства или от полукриминални организации? Вярва ли някой, че министърът не знае кой го е поканил и какъв е основният му бизнес?
- С кои точно „представители на Департамента по здравеопазване и социални дейности на САЩ” се е срещнал нашият здравен министър? Кои са конкретните техни имена и позиции? И е хубаво, тези хора също да потвърдят, за да не излезе, че нашите нещо не са „се сетили” с кого въобще са се срещали.
- Въпросните „представители на Департамента по здравеопазване и социални дейности на САЩ” отговарят ли на ранга на нашия заместник- председател на парламента, министъра ни и на изпълнителния директор на държавна агенция, или са осморазредни чиновници?
- Какви точно резултати са постигнати по време на тази вип- екскурзия до САЩ?
И това е особено важно за данъкоплатците - дали въпросните екскурзианти ще си получат заплатата за времето, през което са били на екскурзия в САЩ. И нека ни покажат документи това дали е точно така.
Шокиращият въпрос обаче е: не е ли явен конфрикт на интереси да приемеш подарък - екскурзия до САЩ от частна фирма „Тъканна банка Остеоцентър България” ЕАД, която трябва да контролираш в качеството си на министър или изпълнителен директор на държавна агенция? Не очаква ли въпросната организация някакъв жест на благодарност за безплатната екскурзия?
Още през 2006 година, не кой да е, а днешният съюзник на премиера и ГЕРБ – Волен Сидеров във вестника на „Атака” изнася, че „фирми-лешояди около българските болници”.
И се гневи:
„Идеята за създаването на донорска банка в България не е нова. Тя датира още от 1996 г. През годините тя еволюира и се развива като изграждането на серия от банки за тъкани у нас. Реализацията й обаче стартира едва през 2002 г. Тогава е регистриран "Медико-техническа лаборатория Остеоцентър България" ЕАД. Неин едноличен собственик се оказва "Ост девелопман" СА, АД - Франция. Лабораторията се управлява от Румен Хичев. Капиталът, както по-късно става ясно, е американски. Като съуправляващи с Хичев се явяват няколко щатски граждани - Ричард Русо,Ричард Буер, Майкъл Джефрис и Марк Бъроус.
Година по-късно дружеството е преименувано в "Тъканна банка остеоцентър България" ЕАД. Господарите остават същите. Очевидно работата по някое време потръгва, защото през 2004 г. е регистрирано Сдружение „Българска асоциация на тъканните банки". В управата й влизат все видни хора - Асен Дюлгеров, бивш председател на общинския съвет на София при Стефан Софиянски, представителят на американската фирма - майка Румен Хичев, шефът на "Пирогов" д-р Спас Спасков, Бойко Пенков, Николай Червеняков. Изграждането й се налага заради плановете всички болници да предоставят труповете на фирмата, която да изнася тъкани и клетки. Тези планове са скрепени и с договора, подписан от кабинета на Сакскобургготски”.
В същото време Центъра за защита на правата в здравеопазването” излиза с материал
„Истината за договора "Остеотек".
В него набял свят излиза истината, че:
„Под органи се имат пред вид сърце, бъбреци, бял дроб, черен дроб, рядко панкреас. За да бъде успешна трансплантацията на даден орган е необходимо донорът да има сърдечна дейност и запазено кръвообращение. В противен случай органът е негоден за трансплантация. Затова в тези случаи се използват донори с мозъчна смърт, но с продължаваща сърдечна дейност. Времето от изваждането на органа до имплантирането му на пациент не може да е по-дълго от няколко часа. Освен това между донора и реципиента трябва да е на лице антигенна съвместимост, в противен случай реципиентът ще отхвърли присадката. Поради това трансплантацията на органи е сложен процес, изисква перфектна организация, обучени кадри, скъпа апаратура, бърз транспорт и сериозни финансови средства. Именно заради това, а не заради липсата на донори в България се извършват ограничен брой трансплантации на органи от трупни донори-приблизително по една на месец. При сегашната организация на работа, дори и броя на донорите да се увеличи десетократно, броя на трансплантациите на органи ще остане приблизително същия.
Коренно различни са нещата при тъканите. Най-често се използват кости, сухожилия, фасции, очна роговица, кожа. Те могат да се вземат в първото денонощие след смъртта на пациента, като не е необходимо да има запазено кръвообращение. Освен това, костите се обработват по специален начин, поради което не е необходима и антигенна съвместимост между реципиента и донора. Годни за употреба са раменните кости, бедрените, двете подбедрици и тазовите кости. Тъй като не се изисква някаква специална апаратура или сръчност, броя на експлантациите зависи почти изцяло от броя на донорите. За това промяната на закона няма да се отрази на органната транспланатация, но ще благоприятства извличането на тъкани.
Пряко заинтересована от това е единствената фирма , която има монопол над експлантацията и износа на костна тъкан от България - ”Остеотек”.
Преди да кажем как американската фирма “Остеотек” е придобил монополни права над костите на починалите български граждани трябва да обърнем полагащото се внимание на основната движеща фигура. Не това не са американци, а лицето Румен Хичев. Българин, родом от Варна, напуснал страната в средата на 90-те години. Същият е работил известно време в Международната тъканна банка( МТБ). В последствие е уволнен, защото по думите на Джеймс Лейкмюлер от МТБ, “наблягал прекалено много на финансовата и търговската мотивация, вместо на нуждите на пациента”. За първи път Румен Хичев се опитва да осигури трафик на тъкани от България през 2000-та година. Тогава той се явява като представител на “Ридженерейшън текнолоджис” Инк. Предлага горе-долу същите условия както и по-късно вече като представител на “Остеотек”. До договор така и не се стига, защото Правителството на Иван Костов не одобрява предложението, а министъра на здравеопазването Семерджиев изхвърля Хичев от кабинета си. Всичко приключва с едно писмо за намерения. Две години по-късно Хичев отново се появява в България, този път като представител на “Остеотек”. Правителството на Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган се оказва много “по-сговорчиво”, а министъра на здравеопазването Финков силно заинтересован.
Така на 07.02. 2002 година “Бултрансплант”, сега Изпълнителна агенция по трансплантация (ИАТ) сключва договор с американската фирма “Остеотек” за износ на костна тъкан от български донори. Още тогава избухва скандал, след като става известно, че
синът на министър Финков е поканен да следва в САЩ за сметка на “Остеотек”. Изпратен е сигнал до Главния прокурор Никола Филчев - както може да се досетите без никакви последици.
Защо този договор е скандален? Преди всичко, защото Изпълнителната агенция по трансплантация е контролен орган и не може да бъде страна по какъвто и да било договор с организации, които “добиват” тъкани. Обратното означава да контролира сама себе си. Но това е бял кахър в сравнение с безумните клаузи, които са подписани от българската страна. Според тях ИАТ(а не “Остеотек”) се задължава да развие локална мрежа за осигуряване на биоматериали от донори. ИАТ се задължава да осигурява надлежно участие на болниците и лекарите в добиването на биоматериали. ИАТ се задължава да осигури участие на представител на “Остеотек” в Консултативния съвет на агенцията. Така според договора, фирмата “Остеотек” е придобила статут на държавен орган. ИАТ се задължава да предлага и подкрепя промени в нормативните актове, в това число и закони, които са в интерес на “Остеотек”!?! С договора “Остеотек” получава изключителни права върху всички тъкани, експлантирани в България, като нито една от болниците няма право да извършва експлантации, освен за нуждите на “Остеотек”. Договорът е сключен за срок от седем години, като се продължава автоматично, освен, ако една от страните не поиска прекратяването му с 12(дванадесет) месечно предизвестие. Тоест, това е договор, в който българската страна има само задължения, а “Остеотек” само права.
България се е задължила да изнася безплатно тъкани само и единствено на “Остеотек”.
Няма задължение за предоставяне на обработени тъкани от “Остеотек” за България, тоест и дума не може да става за международен обмен. По време на дебатите в Народното събрание от ДСБ поискаха скандалния договор да се предостави на депутатите преди да вземат решение как да гласуват. Не би, министърът на здравеопазването Гайдарски го обяви за секретен, а разкриването му заплаха за националната сигурност. Досущ като този с “Краун ейджънтс”. Остава да видим кой ще замине за Америка, а междувременно нека се върнем на “Остеотек”.
В изпълнение на договора фирмата “Остеотек” регистрира тъканна банка “Остеоцентър България” ЕАД със седалище в София на ул. “Райко Алексиев” № 50. Последната получава лиценз от ИАТ. Не е ясно дали “Остеоцентър България” ЕАД отговаря на изискванията на закона за получаване на лиценз, доколкото според Закона за лечебните заведения тъканната банка е лечебно заведение, в което се “изследват, преработват и съхраняват тъкани, органи и клетки”. Няма данни в “Остеоцентър България” ЕАД да се преработват тъкани, а както ще видим малко по-късно там и не се вземат тъкани и клетки. В последствие “Остеоцентър България” ЕАД сключва договори с университетските болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и с болниците в Русе и Добрич. Във всички тях има отделения по съдебна медицина. Отделно от това са сключени договори със съдебните лекари, работещи в тях. Организирани са екипи от съдебни лекари, хирурзи, сестри и санитари, шофьори, график на дежурства, раздадени са служебни мобилни телефони. Така при постъпване на труп в отделението по съдебна медицина се събират по спешност екипите и започва експлантацията, която завършва с доставка на чувал с кости на адреса на фирмата, където се поставя в хладилник и в последствие се транспортира извън страната. Всеки от членовете на екипите има индивидуален граждански договор, половината от който съдържа забранителни клаузи за разпространяване на информация за каквото и да било свързано с експлантацията на органи.
Целият процес е обвит от най-строга секретност, сякаш става дума за ядрено оръжие, а не за донорство.
Тази тайнственост има само една цел- да прикрие закононарушенията и истинските цели на “добиването” на тъкани от трупове на починали българи, а именно многомилионен бизнес, прикрит под благовидния предлог, че така се помага на нуждаещи се сънародници. В договорите е предвидено заплащане на лекарите по 120 лева на труп, а при повече от пет трупа месечно възнаграждението става по 150 лева за бройка. Освен на персонала се заплаща и на близките. Обикновено това става под формата на покриване на разходите по погребението на обезкостения труп. Плащанията се извършват не от фирмата, а от специално създадена за целта фондация. Първоначално се е наричала “Американо-български фонд за развитие на медицината и биотехнологията”, в последствие е създадена фондация “Евротратлантически трансплант алианс”(ЕАТА). Известно е, че Председател на УС на ЕАТА е бившия Главен секретар на столична община Асен Дюлгеров, Изпълнителен директор е Д-р Галина Балабанова, а в Управителния съвет влиза още Иван Смилов. За да заобиколят закона или поне да създадат илюзия, че се спазва, ораганизаторите на трафика на кости извършват всички плащания към медиците и близките на починалите не от сметките на “Остеоцентър България” ЕАД, а от тези на ЕАТА. Така само привидно между добиването на костна тъкан и заплащането няма връзка. Само привидно, защото ЕАТА и “Остеоцентър България” ЕАД са регистрирани на един и същи адрес, а постъпленията на ЕАТА са изцяло от “Остеотек”.
Плащането за донорство е и най-фрапантното нарушение на законодателството. В Член 5 на Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки се постановява, че “Човешките органи, тъкани и клетки не могат да предмет на възмездна сделка”, а Член 6 “забранява предлагането на материална облага с цел осигуряване на органи тъкани и клетки”. До сега действащия закон изискваше изрично съгласие на близките. За тази цел във всеки екип е включен и психолог. Разбира се не за да “работи” с труповете, а с техните близки. Неговата задача е да ги “убеди” да дадат писмено съгласие за експлантация. Това едва ли е много трудно за един професионалист в психологията, като се има пред вид мъката и отчаянието, в което би се намирал всеки нормален човек при новината за смъртта на негов близък. След поправката на Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки, вероятно ще отпадне и нуждата от психолог. Както вече споменахме по-горе, текстът гласи, че ако близките в разумно кратък срок не заявят, че са против, се приема, че са съгласни и трупът се обезкостява. Колко е “разумно краткия срок” решава експлантаторът. Може да реши, че четири, пет или шест часа са такъв срок. Може изобщо да не потърси близките и да запише в протокола, че не е могъл да се свърже с тях в “разумно кратък срок”.
Всичко това означава повече трупове, повече кости и по-големи печалби за “Остеотек”.
Интересен е въпросът защо “Остеотек” са се насочили към съдебната медицина, а не към патологоанатомиите на болниците. Обяснението е много просто. В патологоанатомичните отделения постъпват предимно болни, които приживе са имали множество хронични заболявания и “материалът” който може да се вземе от тях не е много “качествен”. Не така стоят нещата в съдебната медицина. Там труповете са на внезапно починали хора, които в повечето случаи са били напълно здрави преди настъпването на смъртта, независимо дали става дума за убийство или нещастен случай. Тук се натъкваме на друг конфликт на интереси. Според Закона за трансплантации на органи тъкани и клетки, разрешението за вземане на тъкани от труп, подлежащ на съдебно медицинска експертиза се дава от съдебния лекар. Както стана дума малко по-горе, съдебният лекар получава 120 лева на труп за експлантация. Иначе казано, той е в ситуация да си разреши да вземе 120 лева или да не си разреши. Затова в над 90% от случаите той си разрешава. Изключение вероятно правят знакови убийства, за които има голям медиен интерес. Проблемът тук е че вместо аутопсия се извършва експлантацията на тъкани. Процесът на експлантация изисква стерилна среда. Заради това трупът се обръсва и дезинфекцира преди това. Очевидно е че данните от аутопсията на труп, който преди това е бил обръснат, дезинфекциран и обезкостен са най-малкото непълни, а най-вероятно недостоверни. Не е чудно тогава, че ДНК анализите на МВР все нямат резултат. Никаква ДНК проба не можеш да вземеш от труп, който преди това е обръснат и дезинфекциран. Всички видими белези по тялото, които могат да помогнат в разследването на причината за смъртта са или заличени или най-малкото силно компроментирани. Не е ясно дали следователите и дознателите са наясно, че не могат да разчитат на съдебно-медицинската експертиза. Не е ясно защо МВР плаща за съдебно-медицински експертизи от порядъка на 150-200 хиляди лева годишно, след като резултатите са изначално опорочени. Не е ясно дали прокуратурата знае за грубото нарушаване на процесуалните действия при съдебно-медицинската експертиза. Ако не са знаели, значи не си вършат работата както трябва, ако пък са знаели, значи покровителстват организиран канал за трафик на костна тъкан.
Какво сочат обобщените данни? За периода 2004-2006-та година в България са експлантирани около 1800 трупа.
В абсолютен брой това вероятно е световен рекоорд. При минимална цена за кубичен сантиметър алографски материал(костна тъкан след преработка) от 100 евро, продажната цена на костния материал от един труп може да достигне 100000 евро. По официалните данни продажбите на “Остеотек” за 2005-та година са в размер на приблизително 60 милиона евро. За същата година от България са били експлантирани около 500 трупа. Простата съпоставка на данните показва, че огромната част от продажбите на “Остеотек” са всъщност продажби на алографски продукти, получени от костите, извлечени от трупове в България. Страната не е получила почти нищо от този продукт. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантация за последните две години сме получили едва стотина алографски продукта, които стигат за лечението на най-много на десетина болни. Статистиката е безмилостна. Срещу 1800 трупа са ни дали материал за лечение на 10 души. На това в министерството на здравеопазването му викат международен обмен. Истината е, че става дума за организиран канал за трафик на костна тъкан. С костите на нашите мъртъвци сме осигурили фантастични печалби за компанията Остеотек. Това са фактите. Онова, което предстои да разберем е кои са покровителите на този бизнес с човешки тъкани. Ще разберем, кои са подкупените политици. По техните реакции или липсата на такива ще ги познаете”.
По това време на тази позиция е и ДСБ, които днес пък са рамо до рамо с управляващите от ГЕРБ.
Сега здравният министър Божидар Нанев е длъжен, поради командировъчната си заповед от Министрески съвет да напише отчетен доклад до премиера Бойко Борисов в ТРИДНЕВЕН СРОК от завръщането си, за видяното и свършеното в САЩ, включително предложения за по-нататъшна работа.
Какво ще напише здравният министър на премиера Борисов – няма да узнаем.
Факт е обаче, че и правителството на ГЕРБ се заиграва със скандалната афера с трансплантацията на тъкани. Очевидно парите не миришат.
Afera.bg
неделя, 27 декември 2009 г.
неделя, 13 декември 2009 г.
ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПЕТРОЛОПРОВОДИ ВЕРСУС ПРИРОДНИ ДАДЕНОСТИ Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ РАДИО "ХАМПИ-ДАМПИ-21!"
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Г-Н АВРАМОВ, ЗАЩО СЧИТАТЕ, ЧЕ МАЛКА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ ОТ ЕСКИМОСИТЕ НА ДАЛЕЧНА АЛЯСКА!?!
Заради насилствено налагания изпреварващ Времето на Времената тотален псевдоглобализъм. При условия на непреодолян регионализъм. На територията на Аляска съществува прочут стратегически нефтопровод, понастоящем окончателно амортизиран.
ЩО ЗА ПРОБЛЕМ Е ТОВА?
Изявени прогнозисти считат, че предстои неговото цялостно демонтиране. Което едва ли ще струва по-евтино от неговото някогашно изграждане. В краят на месец март 2006., подир един локален земен трус, бива установено, че нефтопроводът е невъзвратимо кородирал.
НИМА ПОДОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НЕ СА ВЕЧНИ?
Още преди десетина години, „ГАРДИАН“(12 юли 1999.!), предпазливо оповести, как половин дузина управляющи тръбопровода менежери са на мнение, че предстои екологическа катастрофа, от “безотговорност при операциите с нефт”. Менежерите предупреждават, че предстои скъсване на тръбата, поради стареене на метала, а инспекционните записи са изчезнали. Подчертава се, че между инспектиращи и инспектирани се забелязва подозрителна фамилиарност.
ТОВА Е ИСТОРИЯ – КАКВО НИ ИНТЕРЕСУВА?
Подобни съоръжения са фундаментални национални инвестиции. Полагани за ограничен период от време – предназначени за реализиране на целеви печалби. Под натиск на републиканеца Джон Дингъл от Масачузетс, на 09 Август 2006. БРИТИШ ПЕТРОЛЕУМ, (46% от съоръжението!), оповестява, че предстои да бъдат подменени километри от тръбата начиная от залива Прюдо. Още на следващия ден БП затваря нефтените полета.
НИМА?
В началото на март 2006. тръбата е аварирала, изхвърляйки 210 000 галона тежък нефт в голата тундра. Предизвикан е федерален инспектаж. Открити са 16 постоянни течове, на една миля от офиса на специалната компания за мониторинг. Независимо от крупните вложения за борба с корозията - 73 милиона долара годишно. Щат Аляска започва да губи по 6 000 000 долара дневно. Стотици работници биват изхвърлени на улицата.
ПО-НАТАТЪК?
На 08 Март 2007., федерални експерти биват разпитани, за подробности. Трансаляска-Нефтопровод е задоволявал на 17% консумацията от тежък нефт в САЩ. Сега този показател пада под 9%. Пристрастни политолози свързват Войната в Ирак с този процес на възстановяване на еквилибриума на Аляска. Отново се разчита на нефт от Средният Изток. За да стигне бързо-бързо до рафинериите в САЩ, в ход е договаряне на транспортни трасета през евтините земи на Югоизточна Европа, до пристанища в Средиземно Море. Би могло да се предполага, че предстои разработване и на нефтено-газовите полета по Българският Национален Черноморски Шелф.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДИН ПОДОБЕН ТРЪБОПРОВОД?
Строителния цикъл на Трансаляска-Тръбопровод протича между 29.04.1974., и 20.06.1977., поглъщайки 8 милиарда долара. Пресичайки Аляска, през 1309.6 км. пресечена местност, с тръби със имат светъл отвор 1219.2 мм.. Обезпечавайки пропускна способност от 88 000 барела в час, посредством единадесет помпени станции на сушата, придвижващи суровия нефт със скорост около 10 километра в час.
КАК ЗАПОЧВА ЕДНА АВАРИЯ?
Освен налепи и износване от фрикционни сили; освен ръжда поради неизбежното съдържание на вода в транспортирания нефт и високото въглеродно съдържание на стоманата; по тръбопровода се инициират значителни електростатични полета, които никакви протекторни защити не биха могли да преодолеят. В резултат, тръбопроводът кородира.
И ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДЕСЕТИЛЕТИЯ?
Всред оглушителен медиен шум за опазване на природната околна среда, спазване на щатското законодателство, и предстоящо въвеждане на слънчеви технологии; медиите не пропускат да напомнят. Лицензът за експлоатация на "Тръбата" предоставен на консорциума от правителството на Аляска, е за работен период от 30 години време. Трансаляска-Нефтопровод вече е прехвърлил от единия до другия бряг на Аляска над 25 милиарда барела суров нефт. Вече е свършил своето.
КАКВИ БИХА БИЛИ ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ ПРОКАРВАНЕ НА ПОДОБЕН ПЕТРОЛОПРОВОД ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ?
Историята на глобалните тръбопроводи би могла да се разглежда, като обществено поносимо съвместяване на щети, вреди, ползи и последствия - подир бедствия. За регистрираните вреди и придобитите ползи би могло да се говори донейде изчерпателно. Последствията остават "от тъмната страна на Луната". Рядко подлежащи на диагноза и прогноза, трудно уловими по време и пространство. Унищожителни – ако се разразят.
НЕ СЕ ЛИ БЕЗПОКОИТЕ НАПРАЗНО? КАКВО ТОЛКОВА - ЕДНА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАЩА ТРЪБА.
Удачно е, тръбите да бъдат поне две. При авария - помпажът не бива да спира. Прокаран през незначителната територия на България, един подобен тръбопровод би резултирал пряко върху пълната Балканска Геоекосфера, но и, върху виртуалното политическо пространство. Където, от край време, Великите Сили имат народите за по-дребни от ескимоси.
НИМА НЕ СЪЩЕСТВУВА НАУКА? НАЛИ ИМА ИНСТИТУТИ?
Изследванията в тази насока биват умело цензурирани, посредством ограничената публичност на научните симпозиуми. Научно-техническият прогрес харесва тайно да преживя своето аналогово-дигитално битие. Превръщайки се в безпощаден коректив на природните дадености и ресурси.
ЗАЩО ИЗНАСЯТЕ ПОДОБНИ ФАКТИ? НА КАКВО СЕ НАДЯВАТЕ?
Някой общественици не преставам да се питат, дали не са налице текущи тайни преговори. Обществеността е приведена в информационна безпомощност. Народното събрание, Комисията за транспорт, специалистите от Министерство на Транспорта, пропускат да оповестят разяснения. Подписват се глобални договорености – без да съществува подходящо глобално законодателство.
КАКВО СЛЕДВА ДА ОБХВАНЕ ПОДОБЕН ЗАКОНОПРОЕКТ?
Да визира собствеността, и сигурността на транснационалните глобални газови и нефтени тръбопроводи. За чия сметка ще се управляват. Кой би носил отговорност за тяхната експлоатационна надежност? Кой ще плаща на хората през чиито земи преминават в случай на авария и - въобще? В какъв срок? Как ще се обезпечава всяка една позиция от специалния за евентуалната "Тръба-БГ" закон? Каква ще бъде готовността за борба с нефтени бедствия, аварии и саботажи – кой ще плаща? Проблемите са безброй.
ГАРАНТИТЕ – НЕ СА ЛИ В САЩ?
В САЩ, от където иде и бива налаган всеки динамичен правов опит, подобен законопроект е представен пред Конгреса от републиканеца Дон Юнг - Аляска през 1989., за да бъде възприет едва през 2003. - непосредствено преди замразяване на Тръбата. Подобно изоставане във Времето на Времената, малка България не би могла да понесе. Няма нищо по-унищожително от изкуствено причинени бедствия. При подобни съоръжения, те са зле прикрито ежедневие. Ако се започне с елементарен сравнителен анализ ще бъде установено, че докато в Аляска се падат 0.359 жители на квадратен километър към 1990., то за Майка България това са 80.547 човека на квадратен километър. За всички нас – но и за съседните държави, импактът ще бъде съкрушителен.
СПОРЕД ВАС - ПОДПИСВАТ СЕ ГЛОБАЛНИ ДОГОВОРИ БЕЗ ДА ИМА НАЦИОНАЛЕН ЗАКОН ЗА ГЛОБАЛИЗМА?!?
Частните наблюдатели в страната оставаТ с впечатление, че изход от безизходицата в управлението на България, и преди и сега, управляващият корпус не престава да търси, чрез внедряване на главозамайващи народо проекти:
l Тежко корабостроене – без изграден стратегически тил.
l Производство на химикали и цимент – в непосредствена близост до курортни комплекси.
l Стоманолеене – без богати рудни залежища.
l Нефто и газопроводи – без предварителни разчети за импакт.
Впечатлението за Балкански Фердинанд Лесепс в нелегалност – едва ли е случайно.
САМО ТОВА ЛИ?
Щатският закон за Трансаляска-Тръбопровод налага пълно преосвидетелстване и сертификация на нефтопровода всеки 7 години (!?!). Набляга върху стратегическата сигурност на трасетата преминаващи край населени места. Разширява гражданските права на обществеността, да знае значително повече подробности по проблема и състоянието на нещата. Навреме. Дава право на местните власти да упражняват периодичен надзор. Постановява федерални глоби от 100 000 до 1 000 000 щатски долара. Упълномощава 13 местни и федерални агенции; без да се броят собствениците на земите през които преминава трасето; да контролират Тръбата.
ДА ОБЪРНЕМ ОТНОВО ПОГЛЕД КЪМ АЛЯСКА?
Там тръбопроводът очевидно е замразен, (Март-2006.!), В каква степен - не е известно. Нефтените полета в Аляска можеби наистина са на изчерпване. Енергийната криза постановява нови източници - нефтът от Средния Изток. Тръбопроводите няма как да не минат през нашата страна. България трябва да бъде готова, на всяко едно равнища, колкото е възможно по-добре. Никой не следва да се заблуждава, че замърсяване ще има само в региона на морето.
КАКВО СЛЕДВА ОЩЕ ДА СЕ СТОРИ?
Необходима е самостоятелна законодателна комисия по проблеми на нефто и газопроводи. МОСВ има делегирани задължения по закон и приоритет – комисията ще ги уточни и разшири. Няма как в Министерство за бедствия и аварии, изпреварващо де не е създаден съответен специализиран отдел. Нека не си самопожелаваме непостижимото. Нещата около изграждане на нефтопреноса през Майка България - ще ги предизвикат. Както винаги - с огромно закъснение.
THE END
13.12.2009.
Г-Н АВРАМОВ, ЗАЩО СЧИТАТЕ, ЧЕ МАЛКА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ ОТ ЕСКИМОСИТЕ НА ДАЛЕЧНА АЛЯСКА!?!
Заради насилствено налагания изпреварващ Времето на Времената тотален псевдоглобализъм. При условия на непреодолян регионализъм. На територията на Аляска съществува прочут стратегически нефтопровод, понастоящем окончателно амортизиран.
ЩО ЗА ПРОБЛЕМ Е ТОВА?
Изявени прогнозисти считат, че предстои неговото цялостно демонтиране. Което едва ли ще струва по-евтино от неговото някогашно изграждане. В краят на месец март 2006., подир един локален земен трус, бива установено, че нефтопроводът е невъзвратимо кородирал.
НИМА ПОДОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НЕ СА ВЕЧНИ?
Още преди десетина години, „ГАРДИАН“(12 юли 1999.!), предпазливо оповести, как половин дузина управляющи тръбопровода менежери са на мнение, че предстои екологическа катастрофа, от “безотговорност при операциите с нефт”. Менежерите предупреждават, че предстои скъсване на тръбата, поради стареене на метала, а инспекционните записи са изчезнали. Подчертава се, че между инспектиращи и инспектирани се забелязва подозрителна фамилиарност.
ТОВА Е ИСТОРИЯ – КАКВО НИ ИНТЕРЕСУВА?
Подобни съоръжения са фундаментални национални инвестиции. Полагани за ограничен период от време – предназначени за реализиране на целеви печалби. Под натиск на републиканеца Джон Дингъл от Масачузетс, на 09 Август 2006. БРИТИШ ПЕТРОЛЕУМ, (46% от съоръжението!), оповестява, че предстои да бъдат подменени километри от тръбата начиная от залива Прюдо. Още на следващия ден БП затваря нефтените полета.
НИМА?
В началото на март 2006. тръбата е аварирала, изхвърляйки 210 000 галона тежък нефт в голата тундра. Предизвикан е федерален инспектаж. Открити са 16 постоянни течове, на една миля от офиса на специалната компания за мониторинг. Независимо от крупните вложения за борба с корозията - 73 милиона долара годишно. Щат Аляска започва да губи по 6 000 000 долара дневно. Стотици работници биват изхвърлени на улицата.
ПО-НАТАТЪК?
На 08 Март 2007., федерални експерти биват разпитани, за подробности. Трансаляска-Нефтопровод е задоволявал на 17% консумацията от тежък нефт в САЩ. Сега този показател пада под 9%. Пристрастни политолози свързват Войната в Ирак с този процес на възстановяване на еквилибриума на Аляска. Отново се разчита на нефт от Средният Изток. За да стигне бързо-бързо до рафинериите в САЩ, в ход е договаряне на транспортни трасета през евтините земи на Югоизточна Европа, до пристанища в Средиземно Море. Би могло да се предполага, че предстои разработване и на нефтено-газовите полета по Българският Национален Черноморски Шелф.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДИН ПОДОБЕН ТРЪБОПРОВОД?
Строителния цикъл на Трансаляска-Тръбопровод протича между 29.04.1974., и 20.06.1977., поглъщайки 8 милиарда долара. Пресичайки Аляска, през 1309.6 км. пресечена местност, с тръби със имат светъл отвор 1219.2 мм.. Обезпечавайки пропускна способност от 88 000 барела в час, посредством единадесет помпени станции на сушата, придвижващи суровия нефт със скорост около 10 километра в час.
КАК ЗАПОЧВА ЕДНА АВАРИЯ?
Освен налепи и износване от фрикционни сили; освен ръжда поради неизбежното съдържание на вода в транспортирания нефт и високото въглеродно съдържание на стоманата; по тръбопровода се инициират значителни електростатични полета, които никакви протекторни защити не биха могли да преодолеят. В резултат, тръбопроводът кородира.
И ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДЕСЕТИЛЕТИЯ?
Всред оглушителен медиен шум за опазване на природната околна среда, спазване на щатското законодателство, и предстоящо въвеждане на слънчеви технологии; медиите не пропускат да напомнят. Лицензът за експлоатация на "Тръбата" предоставен на консорциума от правителството на Аляска, е за работен период от 30 години време. Трансаляска-Нефтопровод вече е прехвърлил от единия до другия бряг на Аляска над 25 милиарда барела суров нефт. Вече е свършил своето.
КАКВИ БИХА БИЛИ ПОЛЗИТЕ И ВРЕДИТЕ ОТ ПРОКАРВАНЕ НА ПОДОБЕН ПЕТРОЛОПРОВОД ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ?
Историята на глобалните тръбопроводи би могла да се разглежда, като обществено поносимо съвместяване на щети, вреди, ползи и последствия - подир бедствия. За регистрираните вреди и придобитите ползи би могло да се говори донейде изчерпателно. Последствията остават "от тъмната страна на Луната". Рядко подлежащи на диагноза и прогноза, трудно уловими по време и пространство. Унищожителни – ако се разразят.
НЕ СЕ ЛИ БЕЗПОКОИТЕ НАПРАЗНО? КАКВО ТОЛКОВА - ЕДНА ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАЩА ТРЪБА.
Удачно е, тръбите да бъдат поне две. При авария - помпажът не бива да спира. Прокаран през незначителната територия на България, един подобен тръбопровод би резултирал пряко върху пълната Балканска Геоекосфера, но и, върху виртуалното политическо пространство. Където, от край време, Великите Сили имат народите за по-дребни от ескимоси.
НИМА НЕ СЪЩЕСТВУВА НАУКА? НАЛИ ИМА ИНСТИТУТИ?
Изследванията в тази насока биват умело цензурирани, посредством ограничената публичност на научните симпозиуми. Научно-техническият прогрес харесва тайно да преживя своето аналогово-дигитално битие. Превръщайки се в безпощаден коректив на природните дадености и ресурси.
ЗАЩО ИЗНАСЯТЕ ПОДОБНИ ФАКТИ? НА КАКВО СЕ НАДЯВАТЕ?
Някой общественици не преставам да се питат, дали не са налице текущи тайни преговори. Обществеността е приведена в информационна безпомощност. Народното събрание, Комисията за транспорт, специалистите от Министерство на Транспорта, пропускат да оповестят разяснения. Подписват се глобални договорености – без да съществува подходящо глобално законодателство.
КАКВО СЛЕДВА ДА ОБХВАНЕ ПОДОБЕН ЗАКОНОПРОЕКТ?
Да визира собствеността, и сигурността на транснационалните глобални газови и нефтени тръбопроводи. За чия сметка ще се управляват. Кой би носил отговорност за тяхната експлоатационна надежност? Кой ще плаща на хората през чиито земи преминават в случай на авария и - въобще? В какъв срок? Как ще се обезпечава всяка една позиция от специалния за евентуалната "Тръба-БГ" закон? Каква ще бъде готовността за борба с нефтени бедствия, аварии и саботажи – кой ще плаща? Проблемите са безброй.
ГАРАНТИТЕ – НЕ СА ЛИ В САЩ?
В САЩ, от където иде и бива налаган всеки динамичен правов опит, подобен законопроект е представен пред Конгреса от републиканеца Дон Юнг - Аляска през 1989., за да бъде възприет едва през 2003. - непосредствено преди замразяване на Тръбата. Подобно изоставане във Времето на Времената, малка България не би могла да понесе. Няма нищо по-унищожително от изкуствено причинени бедствия. При подобни съоръжения, те са зле прикрито ежедневие. Ако се започне с елементарен сравнителен анализ ще бъде установено, че докато в Аляска се падат 0.359 жители на квадратен километър към 1990., то за Майка България това са 80.547 човека на квадратен километър. За всички нас – но и за съседните държави, импактът ще бъде съкрушителен.
СПОРЕД ВАС - ПОДПИСВАТ СЕ ГЛОБАЛНИ ДОГОВОРИ БЕЗ ДА ИМА НАЦИОНАЛЕН ЗАКОН ЗА ГЛОБАЛИЗМА?!?
Частните наблюдатели в страната оставаТ с впечатление, че изход от безизходицата в управлението на България, и преди и сега, управляващият корпус не престава да търси, чрез внедряване на главозамайващи народо проекти:
l Тежко корабостроене – без изграден стратегически тил.
l Производство на химикали и цимент – в непосредствена близост до курортни комплекси.
l Стоманолеене – без богати рудни залежища.
l Нефто и газопроводи – без предварителни разчети за импакт.
Впечатлението за Балкански Фердинанд Лесепс в нелегалност – едва ли е случайно.
САМО ТОВА ЛИ?
Щатският закон за Трансаляска-Тръбопровод налага пълно преосвидетелстване и сертификация на нефтопровода всеки 7 години (!?!). Набляга върху стратегическата сигурност на трасетата преминаващи край населени места. Разширява гражданските права на обществеността, да знае значително повече подробности по проблема и състоянието на нещата. Навреме. Дава право на местните власти да упражняват периодичен надзор. Постановява федерални глоби от 100 000 до 1 000 000 щатски долара. Упълномощава 13 местни и федерални агенции; без да се броят собствениците на земите през които преминава трасето; да контролират Тръбата.
ДА ОБЪРНЕМ ОТНОВО ПОГЛЕД КЪМ АЛЯСКА?
Там тръбопроводът очевидно е замразен, (Март-2006.!), В каква степен - не е известно. Нефтените полета в Аляска можеби наистина са на изчерпване. Енергийната криза постановява нови източници - нефтът от Средния Изток. Тръбопроводите няма как да не минат през нашата страна. България трябва да бъде готова, на всяко едно равнища, колкото е възможно по-добре. Никой не следва да се заблуждава, че замърсяване ще има само в региона на морето.
КАКВО СЛЕДВА ОЩЕ ДА СЕ СТОРИ?
Необходима е самостоятелна законодателна комисия по проблеми на нефто и газопроводи. МОСВ има делегирани задължения по закон и приоритет – комисията ще ги уточни и разшири. Няма как в Министерство за бедствия и аварии, изпреварващо де не е създаден съответен специализиран отдел. Нека не си самопожелаваме непостижимото. Нещата около изграждане на нефтопреноса през Майка България - ще ги предизвикат. Както винаги - с огромно закъснение.
THE END
13.12.2009.
четвъртък, 10 декември 2009 г.
Акад. Светлин Русев, художник
Акад. Светлин Русев, художник
Трябва да си пълен глупак, за да си оптимист
Трябва да си пълен глупак, за да си оптимист
Академик Светлин Русев е роден в Плевен през 1933 г. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Вече 34 години преподава в Художествената академия. Няколко години е бил шеф на Националната художествена галерия. Допрял се е и до политиката както преди 10 ноември 1989 г., така и след. Един от инициаторите е на Комитета за защита на Русе. Негови картини могат да се видят не в един музей по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил голяма сбирка на родния си град Плевен.
Повече за художника може да се прочете в излязлата наскоро книга за него „Светлин и понеделниците“ на журналиста Петя Тетевенска. „Това би трябвало да съм аз. По-точно част от мен, от картините ми, от моя живот... Но един живот се преживява, а не се разказва. Много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха. Други времето ги срина по един доста груб начин. И ако има нещо, което сега бих правил, това е нещо, за което аз отговарям от начало до край. Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха“, споделя Светлин Русев за изданието.
- „Светлин и понеделниците“. Дойде ли чаканият понеделник?
- Дойде ли мечтаният понеделник, в който да нямаш ангажимент, задължения, значи мен няма да ме има. Навремето не осъзнавах, че всъщност е по-добре такъв ден да не идва.
- А не се ли уморявате?
- Сигурно. Не си задавам този въпрос. Зависи от любовта, от годините, безсмислието, простотията, несвършената работа. Естествено, зависи умората от какво е – от тези, които са около теб, от собствените ти глупости или тези на другите. Тези неща изморяват. Иначе понеделниците, тези, които не са дошли, не изморяват чак толкова. Свършената работа също не уморява.
- Коя е най-голямата глупост, за която се сещате?
- Искате да знаете всичко. Много глупости съм правил в живота си, но най-голямата не мога да ви кажа коя е. Те са толкова много, че не бих ги степенувал. Не бих степенувал и добрите и приличните неща, които съм правил. Една от най-големите глупости е, че понякога съм обръщал внимание на неща, които би следвало да отмина.
- Това обикновено после го разбираш...
- Не. По принцип го знам. Но едно е да го знаеш, а съвсем друго да го провеждаш като поведение. Затова пак ще кажа, да са живи и здрави враговете ми, да се ядосват по-дълго време с мен. Лошото е, че понякога, без да искам, се хващам на играта им и отговарям за една или друга глупост, а такива около мен винаги има колкото искате.
- Разкривате ли се напълно в книгата?
- Многократно казвам, че стигне ли се до личния живот, предпочитам да го изживявам със себе си и с тези, с които съм близък. Книгата е върху няколко филма и въпросите, които са задавани, колкото и широки и всеобхватни да са, са свързани с моето творчество. Е, засягат и моето чисто човешко поведение. Все пак сме наблегнали на изкуството и работата ми - двете колекции – плевенската и софийската, една част са свързани с филма на Петя Тетевенска за Людмила Живкова, има и за Бай Дечко. Когато видях разпечатките, разбрах, че от разговорите ни действително може да стане нещо, като се прибавят доста документи. Иначе мога да си говоря каквото искам, но друго е, когато тези неща вървят заедно с архивите. Мисля, че те са ценните в тази книга.
- Разбрах, че има много репродукции в нея?
- Половината от книгата е заета от репродукции – мои неща от младежките години до последните изложби, които съм правил. Стремил съм се, без да изчерпвам всичко, да обхвана основни моменти от движението ми като художник, проблемите, които са ме вълнували. Не ми е за първи път. Издавал съм и други каталози. Най-интересната част от книгата е документалната - текстовете, интервютата. Има и много снимки, които са свързани не само с мен, но и с много хора покрай мен.
- Доволен ли сте от резултата?
- Какво означава доволен?... Радвам се, че книгата се приема добре. Има неща, които беше важно за мен да се знаят, и тя ги разкрива, при това доста професионално. Много хора са изненадани от въпросите, които Петя Тетевенска ми задава. Докато разговаряме за филмите, мислех, че нещата са спонтанни, а се оказа, че тя се готви предварително. Въпросите й носят доста информация за мен, която не ми е безразлична, даже е провокативна. Може да се види аз какво мисля по дадени проблеми, не само как ме възприемат другите.
- Има ли нещо, което бихте премахнали?
- Конструирахме книгата заедно. Можех да махна много неща, които съзнателно оставих, вместо да си ги спестя. Безсмислено е да изглеждам по-красив, отколкото съм. Смятам, че съм греховен човек, и да ме вземат за негреховен – няма смисъл. Ако си въобразяваме, че като дадем 5 лева в църквата, за да си откупим греховете, ще стане, е илюзия. По-скоро бих прибавил много неща, най-вече документи. Ако аз я правех, щеше да е написана по друг начин. Може би щеше да звучи по-сериозно, но и по-скучно.
- Вероятно бихте спестили някои подробности...
- Бих спестил. Но така или иначе именно те оживяват нещата. Преди да почне филмите, тя смяташе да пише книга за мен и започнахме. Имахме няколко разговора, които прекъснахме, когато се стигна до личния живот и проблемите около него. Там нещата не вървяха. Естествено. Но все пак има неща, които са любопитни като факти и преживявания, особено в детските и ученическите години, в Академията. Оказа се, че те са интересни за хората. Забавно им е да четат какво съм правил като малък, къде съм ходил, къде сме седели двойките и т.н.
- Слушахте ли като малък?
- Не мога да кажа, че съм слушал. Когато не слушах, поизлъгвах майка си, че слушам, тя ми се скарваше, аз казвах – добре, добре - и правех това, което си искам. Не съм бил някакъв пакостник. Но за едно дете не е добре да бъде чак толкова послушно.
- Непрекъснато се правят съпоставки между преди и сега. В момента творците по-свободни ли са?
- Съпоставки могат да се правят много, и се правят. Нормално е. Но повечето от тях са доста спекулативни и черно-бели. Нещата за един художник са доста сложни, още повече че нашият съюз имаше относителна независимост. Нямахме сериозен и талантлив художник, който да не е поставен добре, т.е. да не живее от това, което иска и прави. Вземете например варненската група от 4-ма - 5-има художника, които са едни от най-добрите в страната. Правили са това, което искаха, и живееха от него – и Стоимен Стоилов, и Ванко Урумов, и Альоша Кафеджийски, и Милко Божков, и други от новите. Сега има неща, в които човек е много по-свободен. Първо, да приказва каквото му скимне – може да псува и Бога, и царя, и да си въобразява, че е герой. Тогава само за някои дребни неща, като например обществения комитет в Русе, който широко се цитира в книгата, изгърмяха много хора и аз покрай тях, и най-вече доста мои приятели и колеги. Протоколите от събранието са доста любопитни. За чест на варненските художници, тогава натискът е бил голям, са се държали прилично. Калия Йорданова казва, все пак художник, който е нарисувал „Клетвата“, не може да бъде такъв, какъвто искате да го изкарате. Разбира се, други, които са си предатели, са използвали момента. Имам протокола от цялото варненско събрание на партийната организация – използвали са момента, като са мислили, че ще дойде и тяхното време. Сега художникът е по-свободен да ходи където си иска, но е много по-зависим от икономическата преса, търговеца, галериста. Изкушенията на пазара са не по-малко опасни. Мнозина от днешните творци на бърза ръка се съобразиха с пазара и конюнктурата. Та нещата не са толкова черно-бели. В книгата доста подробно говоря по тези проблеми.
- Работи за името, пък то после ще работи за теб. Така ли е?
- Това са литературни клишета. Сериозният художник работи това, което смята и в което вярва, а вече съдбата каква ще бъде... Разбира се, добре е да правиш нещата, които искаш, и да можеш да живееш от тях. Но вземеш ли да се съобразяваш, да създаваш имидж... Имената не работят много добре. Само името без произведенията – трудно. Някой по-повърхностен ценител може да се излъже, но сериозният пазар не се съобразява само с името. В световното изкуство много неща вървят с подписа и името, но ревностния ценител трудно можеш да го излъжеш. Най-важното е художникът да работи това, което е убеден, в което вярва, и да го прави по възможно най-добрия и убедителен начин. Другото е Божа работа. Има неща, които съм правил изцяло за себе си, и смятах, че никога пазар няма да видят. Преди 7-8 г. направих изложба с 10 големи платна. Не съм очаквал, че те може да си намерят мястото. Всъщност ги купи чужденец. Във филма казвам – нека и на Запад да видят малко сиромашия, не само тук.
- У нас можем ли изобщо да говорим за пазар на изкуство?
- Пазар в истинския смисъл няма. Има, купува се – продава се, но не и сериозен пазар, със сериозни критерии. Пазарът е колкото поискаш, каквото поискаш и колкото дадат. Създаде са мода към сериозни класици, не към всички, мен ми е ясно защо. Някои успяха да наложат и формират отношение към дадени автори, като вдигнаха цените. Слава Богу има други, които можеш да си купиш евтино, и за колекционерите като мен това е добре, когато човек знае какво купува... Но не всичко се продава. Много от хората, които сега колекционират, се обаждат и питат за някакви случайни автори, които не познават. Питат - какво ще кажеш – ще кажа, че не го колекционирам, а вие си правете изводите.
- Разбират ли колекционерите или просто купуват, защото имат пари?
- Не бих обобщавал. Има колекционери, които купуват с любов, без да имат големи възможности. Има лекари, адвокати, има и такива със сериозен бизнес, някои от които доста напреднаха и навлязоха в проблемите. Дори четат сериозно. Има и такива, които купуват за украса или смятат, че е инвестиция. Няма как да им обясня, че да забогатееш от колекция, е илюзия. Обикновено разказвам своите първи стъпки в тази илюзия. Като малък събирах пощенски марки, дори членувах като гимназистче в международно дружество - разменяхме, купувахме. Имах хубава колекция и когато отидох да следвам, реших да я продам и да поувелича домашния лимит. Тогава в София в началото на 50-те имаше няколко филателни къщи. Предложиха ми номиналната им стойност, на друго място ми поискаха само някои. Бях толкова разочарован, че когато се прибрах вкъщи, я подарих на хазяйчето и така приключих. Тогава разбрах, че ако някой смята, че сериозно прави колекция и мисли че ще я реализира и забогатее – е илюзия. Разбира се, търговците са друго нещо. Сериозният колекционер събира заради удоволствието.
- Как коментирате факта, че големи колекционери прибират оригиналите в сейф, а вкъщи държат копия? Това не обезсмисля ли самата идея?
- Това със сейфа е легенда. За мен истинския колекционер е този, който иска да покаже това, което има. Неслучайно казвам, че съм щастлив колекционер с плевенското дарение, което направих навремето. То е реализирано. Намира се в хубава сграда в центъра на града. То стана повече мое, когато го подарих на общината, отколкото когато беше при мен натрупано. Така видях какво наистина имам. Полученият контакт е удовлетворение, което не е без значение за мен. Има смисъл, ако успееш да изградиш колекция, която да развълнува повече хора. Грубо казано, това е суетата на колекционера да знае, че е направил нещо, което да сподели. Това, да си държиш нещата в сейф, ми е необяснимо. Неслучайно където има изложби, давам от моите неща. В Париж имаше експозиция на българската икона. Там взеха две много редки икони от софийската колекция, която имам. И за Москва взеха 2 неща. Давам за абсолютно всички изложби, които правят, от това, което имам. Не ми е обяснимо поведението на тези, които купуват и го държат в сейф. Пари се държат там. Картината е, за да я гледаме и да й се радваме.
- Как коментирате Закона за културното наследство?
- Толкова го коментирах, че чак не ми се говори. Според мен беше голямо недоразумение, което в резултат на политически пазарлъци – НДСВ изнудваше БСП, те пък се страхуваха, когато трябваше да се гласува вотът на недоверие, да не би да изгърмят, и така. Каквито и да бяха намеренията на някои от създателите, той беше направен само с цел да се ударят определени хора. Имаше изумителни недоразумения. Чудя се как някои юристи ги допуснаха. Още повече че правната комисия на Народното събрание излезе с убийствен, разгромяващ доклад, който пренебрегнаха. Слава Богу Конституционният съд върна някои неща. Имаше неща грубо тенденциозни. У нас все още на колекционера гледат като на частник от времето на социализма. Дай да накажем някого, че има неща, които е решил да спаси и съхрани. При това се говореше за колекции, които се знаят, показвани са и у нас, и в чужбина. Така под формата, че удрят износа на произведения на изкуството и разграбването, те посягаха на това, което е съхранено. А всъщност трябваше да се ограничат иманярите. Непрофесионален и грубо тенденциозен беше законът. Не знам какво ще стане по-нататък. Какъв документ да изкарам за ценни български икони, които имам? Те са ми донесени в камион с дърва от Косовска Македония. Имам и такива, които са били изхвърлени и намерени случайно. Различен е пътят. Нелепо и неясно бяха формулирани нещата. Хаосът щеше да бъде голям, е той и сега е, но все пак... щеше да стане още по.
- Художникът и политиката...
- Аз съм човек, който познава и меда, и жилото на властта и политиката. Лошото е, когато хората имат илюзиите, че нещо може да се оправи, а се оказва, че в повечето случаи ще бъдат параван и малко или много използвани. Ако си в дадена партия, си част и от нейните принципи и позиции. А пък ако художникът не мисли с главата си и не е самостоятелен като поведение, не е никакъв творец. Та по принцип двете неща се разминават. При всичките превъплъщения, които имахме през тези 20 г., политиците и партиите си заприличаха, независимо кой какво говори, от каква позиция, но всъщност като поведение, действие, морал разликата не е съществена. Байраците може да са различни, но поведението се приближава. Леви – десни, според мен това също е понятие доста дискредитирано, обезсмислено от практиката и развитието на света.
Блиц
Вярвате в... илюзията за по-добър свят.
Не понасяте... много неща, но преди всичко насилието - духовно, физическо, в икономически смисъл.
Стремите се към... да постигна това, което нося като дух и възможности в обществена равнопоставеност на поведението и действието.
Обичате... не бих казал кого и какво.
Няма да забравите... човешкото насилие във всичките му форми.
Бихте променили... собствените си недостатъци, което не е лесно, но бих се опитал.
Съжалявате... враговете си.
Плачете... в буквалния смисъл не, но сълзи ми избиват или от смях, или от тъга.
Оптимист или... трябва да си пълен глупак, за да си оптимист.
Петя Тетевенска, журналист
Най-любопитен е разказът му за русенския комитет
Започнах да работя с него като журналист. Така се запознахме. Той е преживял изключително много интересни събития в най-новата ни история, в които е участвал пряко. Имал е възможност дори да ги направлява в някакъв момент. В интервютата той разказва в първо лице единствено число за всички тях. Не съм си позволила да го преразказвам, коментирам и да му давам оценки по никакъв начин освен с въпросите, които съм задавала. Считам, че за това тази книга е особено ценен документ. Той е от големите фигури. Беше човек институция и все още е. Такива хора рядко се срещат, затова беше естествено да проявя интерес. А той от своя страна прояви някакво доверие, приятелство – силно казано, но все пак го има, и ми позволи да го питам. Не обича да се ровят в личния му живот. Всяка силна личност предизвиква реакции в обществото. Хората трудно прощават на някого, когато той може да си позволи да бъде независим, да постига нещата с моженето си и около това се натрупва митология. Има силна воля и много енергия и в крайна сметка постига нещата, които иска. Това трудно се прощава от тези, които не го харесват, а другите, които умеят да ценят енергията, защото тя е в основата на таланта, го уважават. Нехаресването понякога е завист, комплекси, знам ли... Когато трупаш биография, това създава респект, и когато си направил дори само едно добро нещо, дето се казва, то е достатъчно и съвсем естествено е човек да очаква уважение за това. Името работи - не е клише. За мен най-любопитна е частта, в която разказва за събитията около русенския комитет. Тя е свързана с най-новата ни история. Тази част е силно документално подкрепена. Има страшно много извадки от стенограми, от решения на ЦК, съображенията на Тодор Живков. Част от тях са от архива на СБХ. Това четиво е като пиеса, като драматургия.
10.12.2009
Прочетете повече на: http://www.narodnodelo.bg/news.php?rubrika=10#ixzz0ZIMVsMS4
Under Creative Commons License: Attribution
Трябва да си пълен глупак, за да си оптимист
Трябва да си пълен глупак, за да си оптимист
Академик Светлин Русев е роден в Плевен през 1933 г. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Вече 34 години преподава в Художествената академия. Няколко години е бил шеф на Националната художествена галерия. Допрял се е и до политиката както преди 10 ноември 1989 г., така и след. Един от инициаторите е на Комитета за защита на Русе. Негови картини могат да се видят не в един музей по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил голяма сбирка на родния си град Плевен.
Повече за художника може да се прочете в излязлата наскоро книга за него „Светлин и понеделниците“ на журналиста Петя Тетевенска. „Това би трябвало да съм аз. По-точно част от мен, от картините ми, от моя живот... Но един живот се преживява, а не се разказва. Много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха. Други времето ги срина по един доста груб начин. И ако има нещо, което сега бих правил, това е нещо, за което аз отговарям от начало до край. Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха“, споделя Светлин Русев за изданието.
- „Светлин и понеделниците“. Дойде ли чаканият понеделник?
- Дойде ли мечтаният понеделник, в който да нямаш ангажимент, задължения, значи мен няма да ме има. Навремето не осъзнавах, че всъщност е по-добре такъв ден да не идва.
- А не се ли уморявате?
- Сигурно. Не си задавам този въпрос. Зависи от любовта, от годините, безсмислието, простотията, несвършената работа. Естествено, зависи умората от какво е – от тези, които са около теб, от собствените ти глупости или тези на другите. Тези неща изморяват. Иначе понеделниците, тези, които не са дошли, не изморяват чак толкова. Свършената работа също не уморява.
- Коя е най-голямата глупост, за която се сещате?
- Искате да знаете всичко. Много глупости съм правил в живота си, но най-голямата не мога да ви кажа коя е. Те са толкова много, че не бих ги степенувал. Не бих степенувал и добрите и приличните неща, които съм правил. Една от най-големите глупости е, че понякога съм обръщал внимание на неща, които би следвало да отмина.
- Това обикновено после го разбираш...
- Не. По принцип го знам. Но едно е да го знаеш, а съвсем друго да го провеждаш като поведение. Затова пак ще кажа, да са живи и здрави враговете ми, да се ядосват по-дълго време с мен. Лошото е, че понякога, без да искам, се хващам на играта им и отговарям за една или друга глупост, а такива около мен винаги има колкото искате.
- Разкривате ли се напълно в книгата?
- Многократно казвам, че стигне ли се до личния живот, предпочитам да го изживявам със себе си и с тези, с които съм близък. Книгата е върху няколко филма и въпросите, които са задавани, колкото и широки и всеобхватни да са, са свързани с моето творчество. Е, засягат и моето чисто човешко поведение. Все пак сме наблегнали на изкуството и работата ми - двете колекции – плевенската и софийската, една част са свързани с филма на Петя Тетевенска за Людмила Живкова, има и за Бай Дечко. Когато видях разпечатките, разбрах, че от разговорите ни действително може да стане нещо, като се прибавят доста документи. Иначе мога да си говоря каквото искам, но друго е, когато тези неща вървят заедно с архивите. Мисля, че те са ценните в тази книга.
- Разбрах, че има много репродукции в нея?
- Половината от книгата е заета от репродукции – мои неща от младежките години до последните изложби, които съм правил. Стремил съм се, без да изчерпвам всичко, да обхвана основни моменти от движението ми като художник, проблемите, които са ме вълнували. Не ми е за първи път. Издавал съм и други каталози. Най-интересната част от книгата е документалната - текстовете, интервютата. Има и много снимки, които са свързани не само с мен, но и с много хора покрай мен.
- Доволен ли сте от резултата?
- Какво означава доволен?... Радвам се, че книгата се приема добре. Има неща, които беше важно за мен да се знаят, и тя ги разкрива, при това доста професионално. Много хора са изненадани от въпросите, които Петя Тетевенска ми задава. Докато разговаряме за филмите, мислех, че нещата са спонтанни, а се оказа, че тя се готви предварително. Въпросите й носят доста информация за мен, която не ми е безразлична, даже е провокативна. Може да се види аз какво мисля по дадени проблеми, не само как ме възприемат другите.
- Има ли нещо, което бихте премахнали?
- Конструирахме книгата заедно. Можех да махна много неща, които съзнателно оставих, вместо да си ги спестя. Безсмислено е да изглеждам по-красив, отколкото съм. Смятам, че съм греховен човек, и да ме вземат за негреховен – няма смисъл. Ако си въобразяваме, че като дадем 5 лева в църквата, за да си откупим греховете, ще стане, е илюзия. По-скоро бих прибавил много неща, най-вече документи. Ако аз я правех, щеше да е написана по друг начин. Може би щеше да звучи по-сериозно, но и по-скучно.
- Вероятно бихте спестили някои подробности...
- Бих спестил. Но така или иначе именно те оживяват нещата. Преди да почне филмите, тя смяташе да пише книга за мен и започнахме. Имахме няколко разговора, които прекъснахме, когато се стигна до личния живот и проблемите около него. Там нещата не вървяха. Естествено. Но все пак има неща, които са любопитни като факти и преживявания, особено в детските и ученическите години, в Академията. Оказа се, че те са интересни за хората. Забавно им е да четат какво съм правил като малък, къде съм ходил, къде сме седели двойките и т.н.
- Слушахте ли като малък?
- Не мога да кажа, че съм слушал. Когато не слушах, поизлъгвах майка си, че слушам, тя ми се скарваше, аз казвах – добре, добре - и правех това, което си искам. Не съм бил някакъв пакостник. Но за едно дете не е добре да бъде чак толкова послушно.
- Непрекъснато се правят съпоставки между преди и сега. В момента творците по-свободни ли са?
- Съпоставки могат да се правят много, и се правят. Нормално е. Но повечето от тях са доста спекулативни и черно-бели. Нещата за един художник са доста сложни, още повече че нашият съюз имаше относителна независимост. Нямахме сериозен и талантлив художник, който да не е поставен добре, т.е. да не живее от това, което иска и прави. Вземете например варненската група от 4-ма - 5-има художника, които са едни от най-добрите в страната. Правили са това, което искаха, и живееха от него – и Стоимен Стоилов, и Ванко Урумов, и Альоша Кафеджийски, и Милко Божков, и други от новите. Сега има неща, в които човек е много по-свободен. Първо, да приказва каквото му скимне – може да псува и Бога, и царя, и да си въобразява, че е герой. Тогава само за някои дребни неща, като например обществения комитет в Русе, който широко се цитира в книгата, изгърмяха много хора и аз покрай тях, и най-вече доста мои приятели и колеги. Протоколите от събранието са доста любопитни. За чест на варненските художници, тогава натискът е бил голям, са се държали прилично. Калия Йорданова казва, все пак художник, който е нарисувал „Клетвата“, не може да бъде такъв, какъвто искате да го изкарате. Разбира се, други, които са си предатели, са използвали момента. Имам протокола от цялото варненско събрание на партийната организация – използвали са момента, като са мислили, че ще дойде и тяхното време. Сега художникът е по-свободен да ходи където си иска, но е много по-зависим от икономическата преса, търговеца, галериста. Изкушенията на пазара са не по-малко опасни. Мнозина от днешните творци на бърза ръка се съобразиха с пазара и конюнктурата. Та нещата не са толкова черно-бели. В книгата доста подробно говоря по тези проблеми.
- Работи за името, пък то после ще работи за теб. Така ли е?
- Това са литературни клишета. Сериозният художник работи това, което смята и в което вярва, а вече съдбата каква ще бъде... Разбира се, добре е да правиш нещата, които искаш, и да можеш да живееш от тях. Но вземеш ли да се съобразяваш, да създаваш имидж... Имената не работят много добре. Само името без произведенията – трудно. Някой по-повърхностен ценител може да се излъже, но сериозният пазар не се съобразява само с името. В световното изкуство много неща вървят с подписа и името, но ревностния ценител трудно можеш да го излъжеш. Най-важното е художникът да работи това, което е убеден, в което вярва, и да го прави по възможно най-добрия и убедителен начин. Другото е Божа работа. Има неща, които съм правил изцяло за себе си, и смятах, че никога пазар няма да видят. Преди 7-8 г. направих изложба с 10 големи платна. Не съм очаквал, че те може да си намерят мястото. Всъщност ги купи чужденец. Във филма казвам – нека и на Запад да видят малко сиромашия, не само тук.
- У нас можем ли изобщо да говорим за пазар на изкуство?
- Пазар в истинския смисъл няма. Има, купува се – продава се, но не и сериозен пазар, със сериозни критерии. Пазарът е колкото поискаш, каквото поискаш и колкото дадат. Създаде са мода към сериозни класици, не към всички, мен ми е ясно защо. Някои успяха да наложат и формират отношение към дадени автори, като вдигнаха цените. Слава Богу има други, които можеш да си купиш евтино, и за колекционерите като мен това е добре, когато човек знае какво купува... Но не всичко се продава. Много от хората, които сега колекционират, се обаждат и питат за някакви случайни автори, които не познават. Питат - какво ще кажеш – ще кажа, че не го колекционирам, а вие си правете изводите.
- Разбират ли колекционерите или просто купуват, защото имат пари?
- Не бих обобщавал. Има колекционери, които купуват с любов, без да имат големи възможности. Има лекари, адвокати, има и такива със сериозен бизнес, някои от които доста напреднаха и навлязоха в проблемите. Дори четат сериозно. Има и такива, които купуват за украса или смятат, че е инвестиция. Няма как да им обясня, че да забогатееш от колекция, е илюзия. Обикновено разказвам своите първи стъпки в тази илюзия. Като малък събирах пощенски марки, дори членувах като гимназистче в международно дружество - разменяхме, купувахме. Имах хубава колекция и когато отидох да следвам, реших да я продам и да поувелича домашния лимит. Тогава в София в началото на 50-те имаше няколко филателни къщи. Предложиха ми номиналната им стойност, на друго място ми поискаха само някои. Бях толкова разочарован, че когато се прибрах вкъщи, я подарих на хазяйчето и така приключих. Тогава разбрах, че ако някой смята, че сериозно прави колекция и мисли че ще я реализира и забогатее – е илюзия. Разбира се, търговците са друго нещо. Сериозният колекционер събира заради удоволствието.
- Как коментирате факта, че големи колекционери прибират оригиналите в сейф, а вкъщи държат копия? Това не обезсмисля ли самата идея?
- Това със сейфа е легенда. За мен истинския колекционер е този, който иска да покаже това, което има. Неслучайно казвам, че съм щастлив колекционер с плевенското дарение, което направих навремето. То е реализирано. Намира се в хубава сграда в центъра на града. То стана повече мое, когато го подарих на общината, отколкото когато беше при мен натрупано. Така видях какво наистина имам. Полученият контакт е удовлетворение, което не е без значение за мен. Има смисъл, ако успееш да изградиш колекция, която да развълнува повече хора. Грубо казано, това е суетата на колекционера да знае, че е направил нещо, което да сподели. Това, да си държиш нещата в сейф, ми е необяснимо. Неслучайно където има изложби, давам от моите неща. В Париж имаше експозиция на българската икона. Там взеха две много редки икони от софийската колекция, която имам. И за Москва взеха 2 неща. Давам за абсолютно всички изложби, които правят, от това, което имам. Не ми е обяснимо поведението на тези, които купуват и го държат в сейф. Пари се държат там. Картината е, за да я гледаме и да й се радваме.
- Как коментирате Закона за културното наследство?
- Толкова го коментирах, че чак не ми се говори. Според мен беше голямо недоразумение, което в резултат на политически пазарлъци – НДСВ изнудваше БСП, те пък се страхуваха, когато трябваше да се гласува вотът на недоверие, да не би да изгърмят, и така. Каквито и да бяха намеренията на някои от създателите, той беше направен само с цел да се ударят определени хора. Имаше изумителни недоразумения. Чудя се как някои юристи ги допуснаха. Още повече че правната комисия на Народното събрание излезе с убийствен, разгромяващ доклад, който пренебрегнаха. Слава Богу Конституционният съд върна някои неща. Имаше неща грубо тенденциозни. У нас все още на колекционера гледат като на частник от времето на социализма. Дай да накажем някого, че има неща, които е решил да спаси и съхрани. При това се говореше за колекции, които се знаят, показвани са и у нас, и в чужбина. Така под формата, че удрят износа на произведения на изкуството и разграбването, те посягаха на това, което е съхранено. А всъщност трябваше да се ограничат иманярите. Непрофесионален и грубо тенденциозен беше законът. Не знам какво ще стане по-нататък. Какъв документ да изкарам за ценни български икони, които имам? Те са ми донесени в камион с дърва от Косовска Македония. Имам и такива, които са били изхвърлени и намерени случайно. Различен е пътят. Нелепо и неясно бяха формулирани нещата. Хаосът щеше да бъде голям, е той и сега е, но все пак... щеше да стане още по.
- Художникът и политиката...
- Аз съм човек, който познава и меда, и жилото на властта и политиката. Лошото е, когато хората имат илюзиите, че нещо може да се оправи, а се оказва, че в повечето случаи ще бъдат параван и малко или много използвани. Ако си в дадена партия, си част и от нейните принципи и позиции. А пък ако художникът не мисли с главата си и не е самостоятелен като поведение, не е никакъв творец. Та по принцип двете неща се разминават. При всичките превъплъщения, които имахме през тези 20 г., политиците и партиите си заприличаха, независимо кой какво говори, от каква позиция, но всъщност като поведение, действие, морал разликата не е съществена. Байраците може да са различни, но поведението се приближава. Леви – десни, според мен това също е понятие доста дискредитирано, обезсмислено от практиката и развитието на света.
Блиц
Вярвате в... илюзията за по-добър свят.
Не понасяте... много неща, но преди всичко насилието - духовно, физическо, в икономически смисъл.
Стремите се към... да постигна това, което нося като дух и възможности в обществена равнопоставеност на поведението и действието.
Обичате... не бих казал кого и какво.
Няма да забравите... човешкото насилие във всичките му форми.
Бихте променили... собствените си недостатъци, което не е лесно, но бих се опитал.
Съжалявате... враговете си.
Плачете... в буквалния смисъл не, но сълзи ми избиват или от смях, или от тъга.
Оптимист или... трябва да си пълен глупак, за да си оптимист.
Петя Тетевенска, журналист
Най-любопитен е разказът му за русенския комитет
Започнах да работя с него като журналист. Така се запознахме. Той е преживял изключително много интересни събития в най-новата ни история, в които е участвал пряко. Имал е възможност дори да ги направлява в някакъв момент. В интервютата той разказва в първо лице единствено число за всички тях. Не съм си позволила да го преразказвам, коментирам и да му давам оценки по никакъв начин освен с въпросите, които съм задавала. Считам, че за това тази книга е особено ценен документ. Той е от големите фигури. Беше човек институция и все още е. Такива хора рядко се срещат, затова беше естествено да проявя интерес. А той от своя страна прояви някакво доверие, приятелство – силно казано, но все пак го има, и ми позволи да го питам. Не обича да се ровят в личния му живот. Всяка силна личност предизвиква реакции в обществото. Хората трудно прощават на някого, когато той може да си позволи да бъде независим, да постига нещата с моженето си и около това се натрупва митология. Има силна воля и много енергия и в крайна сметка постига нещата, които иска. Това трудно се прощава от тези, които не го харесват, а другите, които умеят да ценят енергията, защото тя е в основата на таланта, го уважават. Нехаресването понякога е завист, комплекси, знам ли... Когато трупаш биография, това създава респект, и когато си направил дори само едно добро нещо, дето се казва, то е достатъчно и съвсем естествено е човек да очаква уважение за това. Името работи - не е клише. За мен най-любопитна е частта, в която разказва за събитията около русенския комитет. Тя е свързана с най-новата ни история. Тази част е силно документално подкрепена. Има страшно много извадки от стенограми, от решения на ЦК, съображенията на Тодор Живков. Част от тях са от архива на СБХ. Това четиво е като пиеса, като драматургия.
10.12.2009
Прочетете повече на: http://www.narodnodelo.bg/news.php?rubrika=10#ixzz0ZIMVsMS4
Under Creative Commons License: Attribution
Абонамент за:
Публикации (Atom)