ЗА ВЕТРОХОДА "УСТРЕМ" - ФБ - 16.12.2014.

НОВИНИ

ДОКУМЕНТИ

 Избор на дата Предходни години януари, 2014 г. февруари, 2014 г. март, 2014 г. април, 2014 г. май, 2014 г. юни, 2014 г. юли, 2014 г. август, 2014 г. септември, 2014 г. октомври, 2014 г. ноември, 2014 г. декември, 2014 г. 

 Избор на дата Предходни години януари, 2014 г. февруари, 2014 г. март, 2014 г. април, 2014 г. май, 2014 г. юни, 2014 г. юли, 2014 г. август, 2014 г. септември, 2014 г. октомври, 2014 г. ноември, 2014 г. декември, 2014 г. 

декември 2014 г.

:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар

МОТОРНИЯТ ВЕТРОХОД „УСТРЕМ” - ТЪРГОВСКИ,
ВОЕНЕН И НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОРАБ
За моторния ветроход (гемията) „Устрем” е писано повече в публикации, свързани с военноморската ни история. Благодарение на изследванията на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов (светла му памет!) узнаваме, че „Устрем” е мобилизиран към минния дивизион на База Бургас и за периода 1 януари - 17 юли 1945 г. е проплавал 885 мили, при което екипажът му унищожава 88 броя български, немски и съветски мини - плаващи или изхвърлени на брега. (Антонов, Г., Българският военноморски флот през Отечествената война 1944 - 1945 г., Варна, 1985 г., с. 81). Същият автор в официалната „История на българския Военноморски флот” (С., 1989 г., с. 155) уточнява, че това става при извършените от екипажа на „Устрем” 26 проверки на фарватерите пред Южното българско Черноморие.
Със съдействието на колегите от Военноморския музей - Варна, издирих снимка на този моторен ветроход, която предлагам на вниманието на читателите на „Морски вестник” сега. Видно е, че на

Надписът на гърба на снимката дава интересна информация.

Научно-изследователският кораб „Устрем” на Научно-изследователската ихтиологическа станция гр. Созопол.

този красив едномачтов моторен ветроход не върви почти обидното определение „гемия”. А надписът на гърба на снимката се оказа повече от любопитен: „Научно-изследователски кораб „Устрем” на Научно-изследователската ихтиологическа станция гр. Созопол”. Значи след демобилизацията ветроходът започва научно-изследователска „кариера”. До кога е бил в това си качество, все още не е изяснено, но така или иначе този факт е важен за отбелязване.
Преди да бъде мобилизиран, моторният ветроход очевидно е изпълнявал задачи като нормален търговски кораб. Оказва се обаче, че той има още една интересна страница от своята „биография”. В монографията на д-р Мариана Кръстева „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г., с. 126 - 128) съобщава, че през цялата 1946 г. „Устрем” е даден под наем и изпълнява задачи на съветското командване в България. Но тук има една важна подробност: дадени са под наем два кораба с името „Устрем” - „Устрем І” и „Устрем ІІ” - и двата са на един и същи собственик - Добри Стоев. И двата са с един и същи тонаж (18 БРТ) и имат еднаква мощност на двигателите си - 46 к.с. Така пред изследователите изниква още един въпрос: ако единият „Устрем” е бил мобилизиран, а двата „Устрем”-а са били дадени под наем на съветското командване, кой е научно-изследователският кораб? И каква е по-нататъшната съдба на тези моторни ветроходи? В популярната статия на Стайко Алатов „Залезът на българското гемеджийство” (Алманах ФАР`83), не се споменава нищо за моторен ветроход (гемия) с името „Устрем”.
Атанас ПАНАЙОТОВ