ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА, поема, Хеми ВАРНАЛИУС

To Ivana
(c) 28.02.2002 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV RUSSEFF-HEMY 

ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,
МОРЕТО БИЕ ХЕКЗАМЕТЪР ДРЕВЕН,
А НЯСЪКА ОСТАВА ЛЯТНО СИТ,
НА СТРАСТИ,
НА БЕЗУМСТВА ВСЯКАКВИ,
И НА ЖЕЛАНИЯ -ЗАВИНАГИ БЕЗМЕРНИ.

ДОРИ И ВЯТЪРА -ЗАМРЯЛ Е НАВЪЗБОГ,
В ОЧАКВАНЕ НА ЛЕСНОТО ПРИШЕСТВИЕ,
ПОРЕДНО И СЪДБОВНО . . .

О, БЕЗПОДОБНА СТРАННА ТИШИНА,
ОБХВАНАЛА БРЕГА,
ОБГЪРНАЛА ЗАВИНАГИ МОРЕТО,
ПРЕГЪРНАЛА ОБЕЗУМЯВАЙКИ СВЕТА,
ОТВЕК ДО ВЕКА -НО И ОЩЕ ПО НАПРЕД,
ЗА ДА ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ НАС,
СЛЕД ЛЯТОТО -КОЕТО СЯКАШ НИВГА НЕ Е БИЛО,
ЗАЩОТО СЯКАШ ВЕЧЕ СМЕ НЕНУЖНИ.
„ТЪЙ ЛЕСНО ОТМИНАВА ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ“,
БЕ ОТБЕЛЯЗАЛ НЯКОГА БАРАБАТА КОЩИ,
ПРЕДИ ЗАВИНАГИ НАДУЛ ПЛАТНА - РАЗВЯЛ БАЙРАК,
ЗАД ХОРИЗОНТА БУРЕН ДА ЗАЧЕЗНЕ.

И ЕТО,
АЗ ОТНОВО ТРЪГВАМ САМ,
С ЛЪЖОВНАТА НЕОБХОДИМОСТ,
ДАНО ДА ПРЕКОСЯ МОРЕТО ПЕШ,
ПО СТЪПКИТЕ НА ЛИТНАЛИ СЪС НЕОХОТА ПРИШЕЛЦИ -
ХИЩНИ ПТИЦИ,
БЕЗМИЛОСТНО РАЗБИЛИ С КЛЮН,
НАИВНИТЕ СЪРЦА НА РИЦАРИ-ПОЕТИ, . . .
The End/17.03.2014.