12.03.2014, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – По всички краища на света, познават имената както на Ърнест Хемингуей, така и на Арам Хачатурян. Както при други световноизвестни личности, така и в техния живот са се случвали неща, които са крайно интересни за обикновените хора. Представяме Ви един материал на арменският седмичник „168 часа”, в който се разказва за единствената среща между двамата културни титани.
„Гантех Араратян”
След Кубинската революция, знаменитият арменски композитор Арам Хачатурян беедин от първите, който в състава на не много голяма съветска делегация замина на турне за Острова на свободата. Политическият контекст на това пътуване бе очевиден, но не и за него. През февруари 1960 год. Хачатурян представи в Хавана Втората си симфония, на която бе и диригент. Успехът на представлението бе голям. Публиката с бурни аплодисменти поздрави арменският композитор, а сред многото писмени бележки от публиката, които бяха изпратени до него бе и ето това: „Вие извършихте две чудеса. Първата бе вашата симфония, а втората бе това, което направихте с оркестъра.” Авторът на бележката бе Мери Уелш, съпругата на световноизвестния американски писател Ърнест Хемингуей.
За един композитор, който е възхитен от перото на Хемингуей и е добре запознат с творчеството му, би трябвало да бъде двойно приятно да чуе подобни похвални думи от един такъв човек. Но най-голямата изненада, срещата на двамата мощни представители на изкуството предстоеше.
Може да се предполага, че тъкмо по инициативата на Мери бе станала възможна срещата между Хачатурян, съпругата му Нина Марковна и Хемингуей. Тази версия косвено се потвърждава и синът на знаменит съветски политически и държавен деец Анастас Микоян – Серго, който също през тези дни с баща си се е намирал в Куба. В спомените си той пише: „Сред подаръците за Хемингуей бяхме занесли и една бутилка руска водка. И с учудване видяхме на масата му подобна, но вече отворена.
„Преди няколко дена разбрах, че известният композитор Арам Хачатурян се намира в Хавана,- каза той.- Ние го поканихме у дома. Около масата, на вечеря, имахме интересен разговор. Той и съпругата му много ни харесаха. Много обичам музиката му. И тъкмо Хачатурян остави за мен тази бутилка.”
Един от очевидците на гореспоменатата среща е бил и Владимир Кузмишев, представител на дружеството за приятелство със задгранични страни. По време на гостуването при Хемингуей, той е придружавал Хачатурян.
През тези години американският писател живеел във вилата си „Ла Вихия”, която се намирала недалеч от Хавана. Там той приемал хилядите си почитатели, които пристигали от всички краища на света. Посрещането на Хачатурян било повече от топло. В началото, според американската традиция, домакинът ги е развел из цялата къща, която е била на три етажа. Кузмишев разказва в спомените си: „Хачатурян бе много скромен човек и с искрено учудване откри, че господарят на „Ла Вихия” обожава неговата музика.” Но това не бе всичко. Става ясно, че Хемингуей е притежавал всички албуми от записи на музиката на Хачатурян – около 15 диска и магнетофонни ленти.
„Хемингуей буквално разтърси Арам Илич, когато особено приятелски и с уважително движение показа в едно от чекмеджетата на шкафовете магнетофонните ленти и каза: „Това е вашата музика, маестро.”
„А защо те са тук?”, очевидно изненадан от факта, че при Хемингуей има записи от неговите произведения, объркан попита Хачатурян.
Всички, освен, разбира се, композитора се засмяха. А той, продължавайки да се учудва, два-три пъти попита: „Какво има, че се смеете, защо се смеете?” Трябва да познаваш почти детската невинност на Арам Илич, за да разбереш, че не става дума за закачка от страна на един велик артист, а за една съвсем естествена реакция: „Как така? Нобелов лауреат, почти небесно творение, а аз за него съм маестро?”
Има още едно сведение за срещата между двамата велики мъже, което е написано от известният арменски писател и публицист Сергей Довлатов. В творението си „Соло за ъндърууд” описва една такава картина: „Хачатурян дойде в Куба. Срещна се с Хемингувей. Трябваше по някакъв начин да се разбират. Хачатурян на английски каза нещо, а Хемингуей попита: „Вие говорите ли английски?” Хачатурян отговори: „Малко.” „Както всички ние”, каза Хемингуей.
Интересно е, че гореспоменатия Серго Микоян твърди, че този диалог се е състоял със него, докато Довлатов без основание го приписва на Хачатурян. Но независимо от английския, който е говорил Хачатурян, това не е попречило за топлия и искрен диалог. Според сведенията на присъстващите, по време на вечерята те са разговаряли за литература, музика, Куба, Русия и Испания – вечната любов на Хемингуей. Приятно им било да установят, че по много въпроси те са били съмишленици. И това не било за учудване. И за двамата, които не познават граници, време и политика, общочовешките стойности са били за оценяване.
Като за спомен от първата среща те са се снимали до знаменитото дърво сейба, което растяло в двора на вилата. А по време на сбогуване, домакинът ги изпратил по кубински обичай, при който мъжете си стискат ръце, а жените се прегръщат.
Казват, че когато след месец една друга съветска делегация е посетила Хемингуей, той ги е черпил с арменски коняк, който му е подарил Хачатурян и си спомнил, че когато Хачатурян му е дал коняка, гордо казал: „От Ереван е!”.
Трудно бе да се повярва, че само година след тази среща силният, веселият Ърнест Хемингуей, който обмисляше нови проекти, щеше да се самоубие.
Превод от арменски: Нерсес Кетикян
Няма коментари:
Публикуване на коментар