©
2.06.2010 г.10:36:41 Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY
САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ ПОРУТЕНИ,
ЗАВИНАГИ -
ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ.
И НЯМА СТЪПКИ ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,
ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ -
ВЕЧНО ПОКРУСЕНИ.
ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,
ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ –
ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;
ИЗВЕСТНО ВСИНЦА -
АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ;
КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА В НЕПОСИЛНО
БРЕМЕ.
КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ
ДЕН,
КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА
ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ.
КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ –
ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,
КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ -
ДЕН ДА ДОЙДЕ И ОТМИНЕ.
ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,
НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ СВОБОДАТА.
НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ -
ТОГАВА ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ;
И СПОМЕНИ –
И ОБЕЩАНИЯ -
И ХАЙДЕ ТЪЙ-НАТАТЪК . . .
САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ,
И ХЛИПАТ КОРЕНИ И КЛОНИ -
ТЕЖКО ПОТРОШЕНИ;
ИЗДЯЛАНИ ПО ТЯХ ДЕВИЧЕСКИ СЪРЦА -
ВОИСТИНА КЪРВЯТ,
НО САМО ЗАМЕЧТАНИ СТАРЦИ -
ПОД ТЯХ НЕСРЕТНО ДРЕМЯТ.
THE END
2.06.2010 г.10:36:41
Няма коментари:
Публикуване на коментар