(2000) Bogomil K. Avramov-Hemy
ЗЛАТНУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
THE GOLDIN GLOBES AF THI LOWES
short story
by
Bogomil K. AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
ЗЛАТНУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
THE GOLDIN GLOBES AF THI LOWES
short story
by
Bogomil K. AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ когато ме обхване глад, а това ми се случва повече от три пъти на ден - Мамка Му! - започвам да си мисля не за нещо друго, ами за … Либуфтъ. (З глаФнЪ букФЪ - немъ кък!) Притварям очи. Представям си Огромно Златисто-Кърваво Кълбо плътна сенжанена прежда, фукнало света да претъркаля; (Баба от подобна прежда плете хубави топли зимни чорапи на село, че в Белоград гладът не й изнася); премазвайки всичко живо под себе си. (Нъл-тъй-ба!?!)
Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски мъки, грехове и мръсотии.
Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици.
- Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . .
От възел до възел.
- Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .
Докато внезапно загорчи.
- Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Ни сяй нъдявух!?!
Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски мъки, грехове и мръсотии.
Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици.
- Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . .
От възел до възел.
- Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .
Докато внезапно загорчи.
- Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Ни сяй нъдявух!?!
СЕНЖАНЕНИ ВЪЗЕЛЧЕТА НА ЛЮБОВТА, за които Папà № 01 твърди, че единствено благодарение на тях човечеството съществува и, представете си, добрува! Докато Маман Единствена И Вечна, не се уморява да го отрича. Очевидно, такъв е Живота. Повече горчив, отколкото сладостен. Мръсотийски повече - отколкото блестящо-чистичък. Обладан от каква ли не, представете си, Либоф.
Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папà № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв Законен Брак. Такива са Времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ.
- Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я.
- Прагматични Времена, бе! - отсъсква тихо в отговор, за да не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства.
Допускам, Папà № 02 и Маман са се запознали именно там, в Агенция "Ведета", а не както с Папà № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато ловят риба, че да има какво да гризкат за вечеря. Подир подобни реплики, Маман пъргаво се втурва да повива дрисливото мое братче, което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен Аз.
- Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.
- Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.
Тези пелени, ежедневна орисия поради лудориите на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златнуту Кълбо Нъ Либуфта да ми се изпари из главо. Най-много подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни алени цветя бяло китайско порцеланово гърне-цукало надничащо под дивана, предвидливо свито от апартамента на Папà № 01.
- Халал да е! - чух насмешливо да казва тогава той.
- Ха! - бе отвърнала язвително Маман. - Колко благородно!
- Ще ти потрябва, - рече Папà № 01, - явно бременна си, не от мен!
Пръв път установих, че една почтена майка би могла да бъде бременна не от своя законен съпруг. Прикривайки този факт изключително дълъг отрязък време. Точно тогава реших да си се замисля, върху проблема за Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ. От глобална гледна точка. Искаше ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровно, че никога не би могла да бъде разцепена на две. Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златнуту Кълбо на Либуфтъ отдавна е престанало да се разплита.
- Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото отново да се насере без да престане да суче едрите мамини цици, мое незаконно братче.
Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя гласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми,
Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папà № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв Законен Брак. Такива са Времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ.
- Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я.
- Прагматични Времена, бе! - отсъсква тихо в отговор, за да не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства.
Допускам, Папà № 02 и Маман са се запознали именно там, в Агенция "Ведета", а не както с Папà № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато ловят риба, че да има какво да гризкат за вечеря. Подир подобни реплики, Маман пъргаво се втурва да повива дрисливото мое братче, което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен Аз.
- Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.
- Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.
Тези пелени, ежедневна орисия поради лудориите на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златнуту Кълбо Нъ Либуфта да ми се изпари из главо. Най-много подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни алени цветя бяло китайско порцеланово гърне-цукало надничащо под дивана, предвидливо свито от апартамента на Папà № 01.
- Халал да е! - чух насмешливо да казва тогава той.
- Ха! - бе отвърнала язвително Маман. - Колко благородно!
- Ще ти потрябва, - рече Папà № 01, - явно бременна си, не от мен!
Пръв път установих, че една почтена майка би могла да бъде бременна не от своя законен съпруг. Прикривайки този факт изключително дълъг отрязък време. Точно тогава реших да си се замисля, върху проблема за Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ. От глобална гледна точка. Искаше ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровно, че никога не би могла да бъде разцепена на две. Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златнуту Кълбо на Либуфтъ отдавна е престанало да се разплита.
- Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото отново да се насере без да престане да суче едрите мамини цици, мое незаконно братче.
Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя гласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми,
БЕДНИЯТ МОЙ РÒДЕН БАЩА, московски доктор по етика, естетика,хералдика и еретика твърди, че тази прагматичност е дотам фалшива, че пряко намирисва на фашизъм.
- Какъв фашизъм, бе Папà!?! - удивлявам се аз. - Нима отново е възможно - а!?!
- Пфу! - отвръща дълбокомислено Папà. - Световен Икономически Фашизъм е всичко това!
- Тази прагматичност, Мили Мой Папа, - отвърнах тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Чувешкъ -а?
Папà № 01 припряно потвърди с рамене.
- Всяка безскпулност човешка е Фашизъм! - отсече.
Бе започнал да разполага своите повяхнали цветя в изкормени ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", точно пред входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място, днес в плен на наркомани нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят, избивайки под себе си нищо неподозиращи младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми поразявайки почти невинни бабички и богомолци. Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папà върши всеки Божи Ден наричан гордо от него “Пролетарски Божи Ден”. Без да престане да твърди, как остава верен на своя интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, че да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в кош овехтели фрази. Превърнати от източни хитреци в изтъркана философия от
- Какъв фашизъм, бе Папà!?! - удивлявам се аз. - Нима отново е възможно - а!?!
- Пфу! - отвръща дълбокомислено Папà. - Световен Икономически Фашизъм е всичко това!
- Тази прагматичност, Мили Мой Папа, - отвърнах тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Чувешкъ -а?
Папà № 01 припряно потвърди с рамене.
- Всяка безскпулност човешка е Фашизъм! - отсече.
Бе започнал да разполага своите повяхнали цветя в изкормени ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", точно пред входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място, днес в плен на наркомани нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят, избивайки под себе си нищо неподозиращи младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми поразявайки почти невинни бабички и богомолци. Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папà върши всеки Божи Ден наричан гордо от него “Пролетарски Божи Ден”. Без да престане да твърди, как остава верен на своя интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, че да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в кош овехтели фрази. Превърнати от източни хитреци в изтъркана философия от
ЕВРОПЕИДНИ ИЗМИШЛЬОТИНИ ЗА НАИВНИЦИ. А такива, природата не престава да изражда. Възприета и въведена от хитри политически маниаци за Наукъ нъ НъукитИ. Че дано бъде преобърнат света наопаци - утнову и утнову. Да му бъде на Свето гепено златото окончателно, и изцяло. А подир това наяхан още по-както трябва. Една от всички тези измишльотини, е жестоко вярна. Какво, че понастоящем Папà № 01 е възможно най-близо до народа на Белоград. Истина дискутирана в неговата дисертация:
"ВЪРХУ
ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ
НА
СИСТЕМНИЯ ПРОЛЕТАРСКИ ПОДХОД
ПРИ БОРБА
С
ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ".
Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне вместо по задължителни фалшиворадостни манифестации, край занемарените вонящи кофи с боклук. (И това е радост - не ли!?!) Пред дверите на църкви от безброй партийноподобни вероизповедания. В претъпканите морги на болниците за бедняци. На работа, възможно по-рядко. Подир падане на прословутата Германскъ Околнъ Стинъ; от която Папà № 02 притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Кенеди върху тапата; не остана много работа за вършене в този наш въшлив Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. (Сега никаква я няма!) Продукт предназначен, да заглавичква хората да не се захващат със социални революции. Госпожа Непосилна Работа трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. Неотдавна, един батко ми довери как неговият татко, преподавател в Муряшкуту Училищи в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към 2020. година човек ще се отучи изобщо да мисли. Този батко греши. В Белоград изпокон веков никой не му мисли.
"ВЪРХУ
ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ
НА
СИСТЕМНИЯ ПРОЛЕТАРСКИ ПОДХОД
ПРИ БОРБА
С
ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ".
Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне вместо по задължителни фалшиворадостни манифестации, край занемарените вонящи кофи с боклук. (И това е радост - не ли!?!) Пред дверите на църкви от безброй партийноподобни вероизповедания. В претъпканите морги на болниците за бедняци. На работа, възможно по-рядко. Подир падане на прословутата Германскъ Околнъ Стинъ; от която Папà № 02 притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Кенеди върху тапата; не остана много работа за вършене в този наш въшлив Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. (Сега никаква я няма!) Продукт предназначен, да заглавичква хората да не се захващат със социални революции. Госпожа Непосилна Работа трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. Неотдавна, един батко ми довери как неговият татко, преподавател в Муряшкуту Училищи в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към 2020. година човек ще се отучи изобщо да мисли. Този батко греши. В Белоград изпокон веков никой не му мисли.
ПО ВРЕМЕ НА МОИТЕ ВСЕ ПО-КРАТКИ КОНТАКТИ С ПАПÀ № 01, (Сърце ми къса из корен!), докато ми тика букети цветя в ръце, че да се науча на труд, подход, достойнство, почтеност, принадена стойност и щатски менежмент, този научно зомбиран експартиен наивник продължава безгрижно да си дрънка. Без да се сети, доколко всички сме я закъсали еднакво.
И старобогаташи. И новобогаташи. И вечни бедняци. И пряснообеднели. И тийнейджъри и папардаци. Усвенъ Паравителствуту ни - ба!?!
- Не забравяй, - мърмори под нос тикайки ми пореден букет в ръце, бъбри ли бъбри, - никога не се късай от На-ро-да! … Ха сега, освежи цветята с капчици вода!
- Ами Партията? - зная къде е болното му място.
Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми. Въпросително вдигам рамене, вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова, което познавам единствено като понятие.
- Партията, - трепва гласът на Папà № 01, - това едва ли е изцяло изминат път . . .
Не зная защо, но при подобни светкавични отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та дано дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви. Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора. Как стана така, че целият нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина от зъкуръвяли мутри? И, не преставам да си преповтарям тези странни за мене думи на платения видеоператор, гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато влача подир него металически триножник с мощна халогенна ламба на върха. Маман се бе смяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят; а подир това лесно да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана. После, се разплака. Такива са жените – плачливи. Особено, ако са Майки. Следвайки молбите на иначе много гордият мой Папà, операторът ми бе поверил да разнасям по свадби и погребения, тази тъпа осветителна лампа срещу лев-два на ден. Бестувъдайизобщусправедливу. (Справедливу е фифти-фифти, ама няма!) Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят, докато този смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си вечно празен джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа, застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата, изпълнен със законна докторантска гордост от великодушието на охраната допуснала го там. (Ти си наш човек, Тоши!) Забравил всякаква пролетарска солидарност, в името на издръжката на своят поотраснал син.
И старобогаташи. И новобогаташи. И вечни бедняци. И пряснообеднели. И тийнейджъри и папардаци. Усвенъ Паравителствуту ни - ба!?!
- Не забравяй, - мърмори под нос тикайки ми пореден букет в ръце, бъбри ли бъбри, - никога не се късай от На-ро-да! … Ха сега, освежи цветята с капчици вода!
- Ами Партията? - зная къде е болното му място.
Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми. Въпросително вдигам рамене, вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова, което познавам единствено като понятие.
- Партията, - трепва гласът на Папà № 01, - това едва ли е изцяло изминат път . . .
Не зная защо, но при подобни светкавични отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та дано дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви. Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора. Как стана така, че целият нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина от зъкуръвяли мутри? И, не преставам да си преповтарям тези странни за мене думи на платения видеоператор, гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато влача подир него металически триножник с мощна халогенна ламба на върха. Маман се бе смяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят; а подир това лесно да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана. После, се разплака. Такива са жените – плачливи. Особено, ако са Майки. Следвайки молбите на иначе много гордият мой Папà, операторът ми бе поверил да разнасям по свадби и погребения, тази тъпа осветителна лампа срещу лев-два на ден. Бестувъдайизобщусправедливу. (Справедливу е фифти-фифти, ама няма!) Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят, докато този смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си вечно празен джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа, застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата, изпълнен със законна докторантска гордост от великодушието на охраната допуснала го там. (Ти си наш човек, Тоши!) Забравил всякаква пролетарска солидарност, в името на издръжката на своят поотраснал син.
САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА, когато умело премятах кабела за ток из предверието на църквата Света Марина Белоградска И Задморска, (Дукажувайкиколкусомпечинвзанаято!), за да поемем с префърцунения оператор пред младоженците навътре в църквата, че снимките да станат възможно най-панорамни, от нейде изненадващо интимно, почти нежно тресна пистолетен изстрел.
- Пръп!
Сякаш някой скъса парче хартия.
Толкоз. Младоженецът, мутра стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето. Операторът захвърли камерата и хукна. Аз се хвърлих на пода.
Папà № 01 застина прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма такованка никога не е имало, колкото погрешен да е бил пътят на прУгреса. (Набързо изкара хубава реч - Мамка Му!) Бабичките залегнаха една върху друга, опетлавайки се в своите непродаваеми дантели.
- Ау - у - у . . . Въх - Мъ - ъ - ъ . . .
Мерцедесите и беемветата дадоха газ и изчезнаха зад хоризонта.
- Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . .
Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки, па се хвърлиха да търсят таксита.
- Тук-тук-тук, такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . .
Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря и залегна, за пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува.
- Господи Помилуй – й - й! . . . Алилуя и изобщо - о – о . . .
После всичко утихна. Полицията се яви да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. (Едва отклонили екип от поредна полицейска стачка.) Дойде трупната линейка заедно с една пожарна. Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала. Който, разбира се, се оказа запушен. Финито, едва успях да промълвя. Финито, изрече един цивилен край мене, па се шмугна и изчезна в тълпата.
Финито – нищо по-лесно от това . .
.
ПЪРВОМ СИ-СЯ УКУПИТИХ ЯЗ. Скокнах на крака. Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!" Отлепи от челото ми онези десет лева за които от уплаха бях забравил че съществуват, тури ги в джеб и заедно с един цивилен започна да събира чарковете на своето подвижно студио за вечни дигитални спомени. Папà № 01 слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос". Пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец. (На вересия повече не давам!) Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения.
При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел черната работа - друг събирал пàрсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Касата. При СоциализЪма, такованка нямало. Всичко било съсредоточено там, където трябва.
- Да не би Животът да се състои само от свадби на мутри, бе Папà - а?!?
- Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва.
- Това е закон! - изрева в ушите ми. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумнонаивните Партайбюрократи, един другар от Апарата, докато ми връчваше орден с грамота и ижовка в калъф, ми довери следното. . .
И започна да разказва, за пореден път, всеизвестната лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът докато философствал изял цял параход хайвер от сьомга, предназначен за един братски многомилионен народ под колониален гнет, който не дочакал парахода, ами набил джунглата докато е време. Папà № 01 много харесва да разказва спомени. Най-често заобиколен от изкуфели бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи. Представяйки си, че отново е на трибуната за гости на някогашни монополитически митинги. Колко е верно, че навикът е втора природа. Особено, ако нямаш първа. Важно нещо е това.
- Пръп!
Сякаш някой скъса парче хартия.
Толкоз. Младоженецът, мутра стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето. Операторът захвърли камерата и хукна. Аз се хвърлих на пода.
Папà № 01 застина прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма такованка никога не е имало, колкото погрешен да е бил пътят на прУгреса. (Набързо изкара хубава реч - Мамка Му!) Бабичките залегнаха една върху друга, опетлавайки се в своите непродаваеми дантели.
- Ау - у - у . . . Въх - Мъ - ъ - ъ . . .
Мерцедесите и беемветата дадоха газ и изчезнаха зад хоризонта.
- Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . .
Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки, па се хвърлиха да търсят таксита.
- Тук-тук-тук, такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . .
Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря и залегна, за пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува.
- Господи Помилуй – й - й! . . . Алилуя и изобщо - о – о . . .
После всичко утихна. Полицията се яви да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. (Едва отклонили екип от поредна полицейска стачка.) Дойде трупната линейка заедно с една пожарна. Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала. Който, разбира се, се оказа запушен. Финито, едва успях да промълвя. Финито, изрече един цивилен край мене, па се шмугна и изчезна в тълпата.
Финито – нищо по-лесно от това . .
.
ПЪРВОМ СИ-СЯ УКУПИТИХ ЯЗ. Скокнах на крака. Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!" Отлепи от челото ми онези десет лева за които от уплаха бях забравил че съществуват, тури ги в джеб и заедно с един цивилен започна да събира чарковете на своето подвижно студио за вечни дигитални спомени. Папà № 01 слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос". Пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец. (На вересия повече не давам!) Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения.
При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел черната работа - друг събирал пàрсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Касата. При СоциализЪма, такованка нямало. Всичко било съсредоточено там, където трябва.
- Да не би Животът да се състои само от свадби на мутри, бе Папà - а?!?
- Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва.
- Това е закон! - изрева в ушите ми. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумнонаивните Партайбюрократи, един другар от Апарата, докато ми връчваше орден с грамота и ижовка в калъф, ми довери следното. . .
И започна да разказва, за пореден път, всеизвестната лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът докато философствал изял цял параход хайвер от сьомга, предназначен за един братски многомилионен народ под колониален гнет, който не дочакал парахода, ами набил джунглата докато е време. Папà № 01 много харесва да разказва спомени. Най-често заобиколен от изкуфели бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи. Представяйки си, че отново е на трибуната за гости на някогашни монополитически митинги. Колко е верно, че навикът е втора природа. Особено, ако нямаш първа. Важно нещо е това.
ОСТАНЕ-ЛИ ПАПÀ № 01 САМ, няма как да не започне да философства. Тогава науката изключително напредва. Докато търговията съвсем замира. Ето защо искам всеки ден да съм с него. Не толкова да продавам, колкото да го предпазвам от изблици да произнася пророчески речи. (Увлечен винуги забрая, чи си ся нъмиръ перед вратните - 'ми не вътре у храмъ!) Подозирал в недалечно бъдеще, как дори бабичките гдето продават ръчно плетени дантели в градинката пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, като нищо ще започнат една друга да се пуцат. Състезанието; да продаваш за да оцелееш; ставало все по-жестоко, независимо от гарантираната свобода на избор. Или можеби именно поради нея.
Възразих на Папà № 01. Той се разсмя от сърце. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони.
- Ами, ако всяка си намери Спонсор, бе Папà?
- Вече не са млади! - отвърна. - Спонсорите са капризни.
Аргументирано посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички с избродирани бронирани жилетки. (Папà се огледа!) Синовете им са важни мутри. (Папà престана да се смее.) Въоръжени са, къде със спрейове - къде с бухалки и бръсначи.
(Май си прав - изръмжа, да се махаме от тук! За сега.) Мъдро-мъдро установи, че макар детински, иначе съвсем школски, съм дефинирал собствен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутренско Време.
ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА ВЪРЛО СИ СЕ ПАЗИ
ОТ
ОСТАНАЛИТЕ МАЙКИ НА МУТРИ.
Което би могло да се представи и чрез алгебрата на Булà.
- Някоя мутра ли? - запитах.
Избухна в смях.
- Един Велик Математик!
Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад върху своите така полезни за човечеството писания. Докато неговия тлъст спонсор си се плацика в закрит басейн с полуголи мацки, (Ръг – Ръга – Ръг!), а на екрана на телевизора върви хард-порнофилм, едно към едно и диби-дюс фор евър. Няма как иначе. Не подозирах, че по времето на Була, телевизори все още е нямало. Ама басейни е имало – не ли!?!
Възразих на Папà № 01. Той се разсмя от сърце. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони.
- Ами, ако всяка си намери Спонсор, бе Папà?
- Вече не са млади! - отвърна. - Спонсорите са капризни.
Аргументирано посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички с избродирани бронирани жилетки. (Папà се огледа!) Синовете им са важни мутри. (Папà престана да се смее.) Въоръжени са, къде със спрейове - къде с бухалки и бръсначи.
(Май си прав - изръмжа, да се махаме от тук! За сега.) Мъдро-мъдро установи, че макар детински, иначе съвсем школски, съм дефинирал собствен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутренско Време.
ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА ВЪРЛО СИ СЕ ПАЗИ
ОТ
ОСТАНАЛИТЕ МАЙКИ НА МУТРИ.
Което би могло да се представи и чрез алгебрата на Булà.
- Някоя мутра ли? - запитах.
Избухна в смях.
- Един Велик Математик!
Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад върху своите така полезни за човечеството писания. Докато неговия тлъст спонсор си се плацика в закрит басейн с полуголи мацки, (Ръг – Ръга – Ръг!), а на екрана на телевизора върви хард-порнофилм, едно към едно и диби-дюс фор евър. Няма как иначе. Не подозирах, че по времето на Була, телевизори все още е нямало. Ама басейни е имало – не ли!?!
ПОДИР ТАЗИ ПРЕСТРЕЛКА, която така и не попадна на първа страница на вестниците, (Мутрата не била от първостепенно държавно значение, а от спомагателно регионално!), Маман Единствена И Вечна реши, че да участвам в бизнеса на Папà № 01 е вредно, недопустимо и опасно. Това не било бизнес като бизнес, а цивилизована просия свързана с несравним персонален риск. Навремето Индира Ганди за 24 часа опразнила Индия от просеци, (Като Твоят Папà!), що не го стори сегашната власт - а!?! Следвайки Кодекса на Верния Син, казах всичко това на Папà № 01. Сви рамене. Въздъхна. За пръв път го усетих съгласен с Маман. Добави, че по онова време същото се случило още и със Свещенните Индийски Крави, с Петдесет Хиляди Автомобила Индийски Фиат, и Два Камиона Сурови Диаманти в кожени чували, с подходяща охрана.
- Ама после . . .
- Какво после, бе Папà?
- Индия я има - Индира я няма! – отсече.
Погледнах го в очи. Бе по-трезвен от всякога. Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.
- Ама после . . .
- Какво после, бе Папà?
- Индия я има - Индира я няма! – отсече.
Погледнах го в очи. Бе по-трезвен от всякога. Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.
МОЯТ ПОРЕДЕН НАЙ-НОВ ТАТКО се отнесе към проблема иначе. Прихна припряно в смях, та се покапа със салата и уиски. (Ау - у - у, какъв майтап!) Изгрохоти, че светът е друг, не е както едно време, че светът вече е истински свободен и всеки следва да прави онова, за което зове сърцето. (В мозъка ми отново се промуши мисълта за онова страхотно Златну Кълбо нъ Либуфтъ от дебела сенжанена прежда на едри тежки възли, безотговорно развързвани-завързвани от нехранимайковци!) Щедро отвори кутия консервиран фъстък. (Фъш - ш – ш!) Насипа ми в шепа. (От мен да мине!) Грабна глинена бутилка "Болс".
(Пий - чувек дъ станиш!) Побутна с крак стъкленицата с лед и, пра - а - ас, върху килима.
(Ау - у -у, какъв зарар!) Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнали колтове на пояс; пък не им обиват; пуцат ли пуцат всеки срещнат.
- Хе, хе - е - е . . . Какво пуцане - какъв майтап!
От телевизора се лееше кръв. Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.
- Ха наздравичката!
Сви рамене. Лапна кисела краставичка.
- Как наричаш наш'та работа с Маман, бе Пич?
(Пий - чувек дъ станиш!) Побутна с крак стъкленицата с лед и, пра - а - ас, върху килима.
(Ау - у -у, какъв зарар!) Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнали колтове на пояс; пък не им обиват; пуцат ли пуцат всеки срещнат.
- Хе, хе - е - е . . . Какво пуцане - какъв майтап!
От телевизора се лееше кръв. Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.
- Ха наздравичката!
Сви рамене. Лапна кисела краставичка.
- Как наричаш наш'та работа с Маман, бе Пич?
- ЗЛАТНУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ.
Уригна се. Заклати глава.
- Какви мацки . . . Ц-ц-ц . . .
Добродушно намигна. В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.
- Е?
- Накърмих го - заспа!
Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад. Направи отвратена физиономия. Пробуботи.
- Е, пусни, пусни го, ма! . . . Хъ - ъ - ъх ! Пусни детето да изкара някой лев . . . Хъ - ъ - ъх ! И това ми било Майка! Ха да лягаме, че утре път ме чака . . .
Намигна към мен.
- Как го рече?
Уригна се. Заклати глава.
- Какви мацки . . . Ц-ц-ц . . .
Добродушно намигна. В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.
- Е?
- Накърмих го - заспа!
Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад. Направи отвратена физиономия. Пробуботи.
- Е, пусни, пусни го, ма! . . . Хъ - ъ - ъх ! Пусни детето да изкара някой лев . . . Хъ - ъ - ъх ! И това ми било Майка! Ха да лягаме, че утре път ме чака . . .
Намигна към мен.
- Как го рече?
- ЗЛАТ - НУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ!?!
Сви рамене.
- Хи - хи - хи - и - и . . . Злат - но . . . Бре-Бре-Бре - пълни Лайна!
След тях вратата се затвори. Останах сам. Не завинаги, но както винаги. Сам със самият себе си, както никой друг на този толкоз скапан и фалшив свят . . .
Сви рамене.
- Хи - хи - хи - и - и . . . Злат - но . . . Бре-Бре-Бре - пълни Лайна!
След тях вратата се затвори. Останах сам. Не завинаги, но както винаги. Сам със самият себе си, както никой друг на този толкоз скапан и фалшив свят . . .
СВЕТА ИСТИНА Е, че този тип разчита да очистят Папà № 01, при някоя поредна престрелка за мома-кукувица с мраморни бедра. В такъв случай, обещал на Маман пред свидетели, незабавно да сключат законен брак. Нещо, на което тя много се надява. Всъщност Папà № 02 желае да ме вижда, колкото се може по-рядко. Допускам разчита, и мене да очистят в добавък, че да си динка Новопръкналият Дрислю, колкото може и както си иска. Без да престане да разплита на пода в хола своето си шантаво ЗлатнУ Кълбо Нъ Либуфтъ с Маман Единствена И Вечна. Най-вече, докато зъзна пред входа на блока, (Без да съм натирен - никога!), лишен от ключ за външната врата. Още по-често, като ми набутат приспивателно в супата. Разбирам и зная. Моят Втори Пореден Татко ревнува. Не поради Маман - не! Не заради Папà № 01 - не! Ами защото съм изключително добър на компютри. Много по-добър от самият него, скапан дипломиран инженер от местния Свободен Университет "Блюдолизец Мавър". Това е то Нещото, което страшно го вбесява. Щото освен от жени, фъстъци и уиски с лед, едва ли от друго истински разбира. Щом компютъра бъде заключен, не поради необходимост а от професионална вражда, пресичам улицата и преди да отседна в някоя задимена компютърна зала, отивам при Папà № 01, да изкрънкам малко Мъни. Не мога да разбера дали това го радва. Но зная, че е решил да продава цветя тук, пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, недалеч от моят втори дом, за да ме наглежда. При такива срещи Папà не пропуска да спомене, че ето на, по-слабите мутри охраняват по-едрите, а по-едрите най-едрите, докато някой от тях достигне съвсем едър ранг и калибър, че да стане депутат в Народното Събрание наричано Парламент.
- За какво бе Папà, за какво?
- Как за какво! - удивлява се. - За послужване.
- Аха - а - а . . .
- Отваряй си очите, - твърди Папà, - децата на децата на тези мутри щом се изучат ще станат такива специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят . . .
- Защо да си ме заробват, бе Папà, аз съм си по рождение заробен?
Остана с отворена уста.
Под мустаците светнаха два реда похабени зъби.
- . . . допълнително и завинаги . . .
- И, какво ще сторят подир това?
- Ще те използват, за да доразграбят Корпоративната Държава.
- Какво? . . . Какво? . . . - Папà страшно си пада по купешки думи.
- Корпо - ра - тив - на - та Дър - жа - ва!
- Що е то?
- Ами държавата гдето я имаше, гдето вече никаква я няма и гдето, едва ли някога отново ще я има.
- Толкова ли бе тъпа таз’ държава, бе Папа, че да се остави на едни мутри?
- Млък!
Папа започва тъжно да размахва букетче цветя в ръце.
- Букетче за Вас, госпожо - о - о . . .
- Много скъпо!
- На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек!
Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той. Това е нейният бивш преподавател по дисциплина, гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи. Преценява доколко надълбоко е закъсал. Потръпва - всекиму би могло да се случи. Дамата хвърля поглед изпълнен със симпатия към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка шоколад. Тиква ми я в ръце. Приема букета. Помирисва го. И, го захвърля в коша за смет зад съседния ъгъл. Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папà № 01 тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки:
- На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . .
- Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.
- К'о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.
- Къту'й толкуз Муногу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявъ, мъ!?! - казва третата на четвъртата.
- Ни гу зна'йш дъли ни’й из някуя пулиция мъ. сигъ пулицийте съ биз-брой! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тату пуне зна'йхми кой ут куйо сялуй накъдя'й. Сига при Бату май сички съ ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си хапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти в глад.
И се хили моят мил единствен Папа, и се радва, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград.
Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука нито от мутри, нито от данъчни ревизори, нито от гробищни призраци. Както не му пука и, от бащи втора употреба.
- За какво бе Папà, за какво?
- Как за какво! - удивлява се. - За послужване.
- Аха - а - а . . .
- Отваряй си очите, - твърди Папà, - децата на децата на тези мутри щом се изучат ще станат такива специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят . . .
- Защо да си ме заробват, бе Папà, аз съм си по рождение заробен?
Остана с отворена уста.
Под мустаците светнаха два реда похабени зъби.
- . . . допълнително и завинаги . . .
- И, какво ще сторят подир това?
- Ще те използват, за да доразграбят Корпоративната Държава.
- Какво? . . . Какво? . . . - Папà страшно си пада по купешки думи.
- Корпо - ра - тив - на - та Дър - жа - ва!
- Що е то?
- Ами държавата гдето я имаше, гдето вече никаква я няма и гдето, едва ли някога отново ще я има.
- Толкова ли бе тъпа таз’ държава, бе Папа, че да се остави на едни мутри?
- Млък!
Папа започва тъжно да размахва букетче цветя в ръце.
- Букетче за Вас, госпожо - о - о . . .
- Много скъпо!
- На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек!
Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той. Това е нейният бивш преподавател по дисциплина, гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи. Преценява доколко надълбоко е закъсал. Потръпва - всекиму би могло да се случи. Дамата хвърля поглед изпълнен със симпатия към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка шоколад. Тиква ми я в ръце. Приема букета. Помирисва го. И, го захвърля в коша за смет зад съседния ъгъл. Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папà № 01 тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки:
- На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . .
- Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.
- К'о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.
- Къту'й толкуз Муногу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявъ, мъ!?! - казва третата на четвъртата.
- Ни гу зна'йш дъли ни’й из някуя пулиция мъ. сигъ пулицийте съ биз-брой! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тату пуне зна'йхми кой ут куйо сялуй накъдя'й. Сига при Бату май сички съ ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си хапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти в глад.
И се хили моят мил единствен Папа, и се радва, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград.
Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука нито от мутри, нито от данъчни ревизори, нито от гробищни призраци. Както не му пука и, от бащи втора употреба.
ВТОРИЯТ МОЙ ТАТКО, (Много харесва да му думам Папà, докато ми налива "Болс" със Севън-Ап!), едва ли е дотам престъпна мутра, както би могъл да си помисли всеки. Но, харесва да се перчи. Бие се в гърди (Кънтят!), че е дисидент. (Как не!) За да наедрее в обем и по характер, взема безумно скъпи хапчета със шепи. Разделяйки ги с Маман по братски. Папà № 02 е наркоман излекуван за държавна сметка, още по времето наричано Тàтово. С Маман са дочакали Новото Време, за да отхитруват Папà № 01 за издръжка, че да крънкат мангизи за наркотици. По едно време изчислих. Всяко хапче което приемат, струва горе-долу колкото два хляба "Лагард" и едно печено пиле от "Чаталджа". Без да искам надуших, че във връзка с финансовото обезпечаване на Новопръкналото, Маман има писмена договореност с моят баща втора употреба. (С истинският мой баща това би било немислимо!) Ето нещо при жените, което никога не бих могъл да разбера. Да си имат мъж и дете първа употреба, за да ги зарежат и подменят с мъж и дете втора употреба. По пътя към пазарна икономика, твърди Папà № 01, съществуват толкова много уханни блата, (Тъжен, а се подсмива!), че дори почтен човек не може да не се оплеска. Да не говорим за жените, въздъхна тогава той, които са оплескали нещата далеч преди да се появи на хоризонта тази фашизирана демокрация. (Папа много харесва гръмките думи, но така е с куфеещите бивши!)
НЕОБХОДИМО Е ДА ПРИЗНАЯ СЪВСЕМ ОТГОВОРНО. Всяко неудобство има и ред положителни страни. Пренебрегнеш ли сантиментите на съвестта. Когато маман бе съпруга първа употреба, вратата на хладилника никога не бе заключена. По простата причина, че бе непоносимо празен. Щом се превърна в съпруга втора употреба, хладилникът в новото й местопребиваване задължително стои здраво заключен. Не защото е тъпкан с лакомства. Заради Лекарството. За питиетата съществува отделно барче, където достъпа е без проблем. Моят баща втора употреба няма нищо против, от време на време да ударяме заедно по някоя чашка алкохол. За да ни светнело пред òчи. (Всичко е от недостатъчно пиене, Пич!) За да сме се сприятелили още повече. За да установи, какво бих издрънкал по адрес на Папà № 01, с когото не преставам да си се гордея. Този съвременен идиот дори не подозира, че рòден син втора употреба не съществува. Веднъж пийнах повечко, та се осмелих да му забия между очите следното.
- Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, окървавен, щастлив както никога до тогава.
И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.
- Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.
Хубаво размаза брашно и кръв по муцуната ми. Преди сама да се разреве като животно.
- Въх, убихме детето! . . . Ау – у – у . . .
Подобна възпитателна добавка при моят баща първа употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога. Няма как. Привикнах да се подчинявам. Да пия за компания. Да се правя весел, докато ми е тъжно. Да си трая, избухнат ли в скандал. Закъсат ли с Лекарството, да нося на бой.
- Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, окървавен, щастлив както никога до тогава.
И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.
- Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.
Хубаво размаза брашно и кръв по муцуната ми. Преди сама да се разреве като животно.
- Въх, убихме детето! . . . Ау – у – у . . .
Подобна възпитателна добавка при моят баща първа употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога. Няма как. Привикнах да се подчинявам. Да пия за компания. Да се правя весел, докато ми е тъжно. Да си трая, избухнат ли в скандал. Закъсат ли с Лекарството, да нося на бой.
ЛЮБОПИТСТВОТО-МИ КЪМ ЛЕКАРСТВОТО, от което Маман и Папà № 02 вземат щом времето се развали, остана, закрепи се и усили. Реших да открия що за Лекарство е, че да го изпробвам. Едва подир това да го обсъдя с Папà № 01. Ако не е зает да произнася старомодни политически речи, докато продава повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пред входа на катедралната църква Света Марина Белоградска И Задморска. Знаех, ключът от хладилника задължително виси върху белоснежния врат на Маман. Една вечер, когато Моят Баща Второ Издание отсъстваше, а Маман уморена от пране на ръка бе заспала заедно с бебето на дивана, внимателно прерязах връвта. Взех ключа само временно. Без да искам докоснах Маман, а после си я помилвах, за което тя ме възнагради с едно просънено "Добре де! Добре . . ." (Ухаеше на скъп парфюм, а переше на ръка. Не на онзи евтин "Ейвън", който Папà № 01 се убиваше да й купува!) Преминах на пръсти в бокса. Тикнах ключа в блестящия от никел Шарп. Хладилникът се отвори, чак изпя някаква песен. Открих Лекарството. Огромен тъмнокафяв флакон върху черна пластмасова кутия. Отдолу неразпечатана пита балкански кашкавал. За кутията не подозирах. Извадих Лекарството и пластмасовата кутия. Изсипах оранжевите дражета върху масата. Бяха седемдесет и седем. За целите на моя експеримент турих седем от тях в джеб. Отворих черната пластмасова кутия. Върху алено кадифе проблясна тъмната хлад на посребрен пистолет. Взех оръжието в ръце. Отидох в хола. Поиграх си срещу огледалото. Не бях толкова прост, че да опъна спусък. По-важна бе Тайната. Върнах се в бокса. Прибрах всичко обратно в хладилника. Постарах се да бъде както го намерих. Позатоплих ключа в длани. Пристъпвайки на пръсти, поставих ключа върху едрата гръд на Маман. Отново я помилвах по главата. Целунах я по чело. Тя отвори очи, но потърси с очи не мене а Новопръкналото. То спеше захапало пръст в уста.
- Ах, ти ли си . . .
- Аз . . .
- Вечеря ли?
- Доволно . . .
- Върви си легни!
- Ще му ударя една!
- Не - дей . . .
И мъртвешки заспа. Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка и срам. Припомних си, как Маман каза някога на Папà № 01.
- Децата искат своето . . . - бе захленчила кой знае по какъв повод. Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.
- Така ли? - бе се изненадал Папа, преди да вдигне очи от своето дебело като тухла руско списание. - Нима? Пари в брой да не искат?
- Точно така!
- Е, браво, браво, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - започваш да ставаш все по-прагматичен либерал-демократ . . .
Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папà № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая?
Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой?
(Никак!)
Да имам манджа колкото си искам, но под ключ?
(Изобщо не!)
Да праскам вносно уиски с Папà № 02?
(Що да се хабя!)
Маман да взема лекарства, каквито при Папà № 01 не поглеждаше?
(Ще дойде ден, и аз да купувам тези скъпи отровни боклуци!)
Папà № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,?
(Кой кого пази всъщност?)
Папа № 01 да произнася речи пред църковните бедняци?
(За какво, след като е безсмислено и вредно!?!)
Всъщност, от какво се нуждая аз? От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене?
Защо само една майка? Защо не само един баща? Реших, че е най-добре да започна с експеримента. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папà № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжие нелегално производство. Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник", "Ненужен Професорат", и всичко онова, каквото бих могъл да си припомня от съкровените излияния на Маман.
- Ах, ти ли си . . .
- Аз . . .
- Вечеря ли?
- Доволно . . .
- Върви си легни!
- Ще му ударя една!
- Не - дей . . .
И мъртвешки заспа. Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка и срам. Припомних си, как Маман каза някога на Папà № 01.
- Децата искат своето . . . - бе захленчила кой знае по какъв повод. Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.
- Така ли? - бе се изненадал Папа, преди да вдигне очи от своето дебело като тухла руско списание. - Нима? Пари в брой да не искат?
- Точно така!
- Е, браво, браво, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - започваш да ставаш все по-прагматичен либерал-демократ . . .
Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папà № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая?
Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой?
(Никак!)
Да имам манджа колкото си искам, но под ключ?
(Изобщо не!)
Да праскам вносно уиски с Папà № 02?
(Що да се хабя!)
Маман да взема лекарства, каквито при Папà № 01 не поглеждаше?
(Ще дойде ден, и аз да купувам тези скъпи отровни боклуци!)
Папà № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,?
(Кой кого пази всъщност?)
Папа № 01 да произнася речи пред църковните бедняци?
(За какво, след като е безсмислено и вредно!?!)
Всъщност, от какво се нуждая аз? От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене?
Защо само една майка? Защо не само един баща? Реших, че е най-добре да започна с експеримента. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папà № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжие нелегално производство. Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник", "Ненужен Професорат", и всичко онова, каквото бих могъл да си припомня от съкровените излияния на Маман.
НЯКЪДЕ КЪМ ПОЛУНОЩ СЕ РАЗБУДИХ. Чух, как Моят Папа Втора Употреба шумно се завръща. Опитах се да стана. Краката не ме държаха. В гърлото ми виеше суха смърт. Повърнах. Повлякох се всред мрак по пода. Отворих вратата. Надникнах. Видях, как Господин Папà № 02 се клатушка около хладилника, за да хапне преди да си допие. През всичкото време ругаеше.
Маман - че не шетала както трябва.
Папà - че научно му пробутал домашния гарбач.
Мене - че съм двойкаджия и, мързел и половина.
Новопръкналото - че врещи до небето дори като е сито - какво повече иска.
Светът - че е полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат, които той трябва да подсигурява.
Политиката - че е курва гдето няма насита за рушвети.
Нацията - че се е оциганила и търпи Европа да я цица.
Управниците . . .
Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителниК. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни блестящи собствени морави крила, готов да хвръкна. (Клап - Клап - Клап!) Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!) Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни. (Клап? - Клап! - Клап!) Блъсках се в тъмното. Пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.
- Ник, недей!
Два юмрука през зъбите.
- Вашта верица циганска!
Кик-ритник в муцуната.
- Не - е - е . . .
Започна да се съблича.
- Крематориум за вас . . .
Главата на Новопръкналото тресна о пода. Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него.
Разперих карминени криле. Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят с усещане, че виждам през предмети, и стени, и хора. Че предусещам Бъдещето, И на Маман, И на Двамата Папа, (Кой като мен!), и на Новопръкналото, че и на Света. Заритан-изритан от тежките подковани рокерски ботуши на Папà № 02. Безпомощен, но зрящ през вековете. Здраво стискайки в ръце ОНЗИ ИДИОТСКИ КЛЮЧ. Кацнах пред бокса. Отключих хладилника. Стъклото с лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата ме привлякоха като магнит. В хола Онзи буйстваше. Измъкнах пластмасовата кутия. Пистолетът втренчи в мен безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както в онзи филм с голите мацки. Запълзях по пода без да го изпускам из ръце. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно.
- Мръсномани - и - и! . . .
(Дан! . . . Дан! . . . Дан!)
Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.
- Сво - бо - о - де - ен Бр -а - ак! . . .
(Прас! . . . Прас! . . .Прас!)
Приглушеният трясък на оръжието напомняше.
- Мутри Втора Употреба - а - а! . . .
(Дум! . . . Дум! . . . Дум!)
После, съм припаднал.
Маман - че не шетала както трябва.
Папà - че научно му пробутал домашния гарбач.
Мене - че съм двойкаджия и, мързел и половина.
Новопръкналото - че врещи до небето дори като е сито - какво повече иска.
Светът - че е полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат, които той трябва да подсигурява.
Политиката - че е курва гдето няма насита за рушвети.
Нацията - че се е оциганила и търпи Европа да я цица.
Управниците . . .
Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителниК. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни блестящи собствени морави крила, готов да хвръкна. (Клап - Клап - Клап!) Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!) Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни. (Клап? - Клап! - Клап!) Блъсках се в тъмното. Пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.
- Ник, недей!
Два юмрука през зъбите.
- Вашта верица циганска!
Кик-ритник в муцуната.
- Не - е - е . . .
Започна да се съблича.
- Крематориум за вас . . .
Главата на Новопръкналото тресна о пода. Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него.
Разперих карминени криле. Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят с усещане, че виждам през предмети, и стени, и хора. Че предусещам Бъдещето, И на Маман, И на Двамата Папа, (Кой като мен!), и на Новопръкналото, че и на Света. Заритан-изритан от тежките подковани рокерски ботуши на Папà № 02. Безпомощен, но зрящ през вековете. Здраво стискайки в ръце ОНЗИ ИДИОТСКИ КЛЮЧ. Кацнах пред бокса. Отключих хладилника. Стъклото с лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата ме привлякоха като магнит. В хола Онзи буйстваше. Измъкнах пластмасовата кутия. Пистолетът втренчи в мен безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както в онзи филм с голите мацки. Запълзях по пода без да го изпускам из ръце. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно.
- Мръсномани - и - и! . . .
(Дан! . . . Дан! . . . Дан!)
Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.
- Сво - бо - о - де - ен Бр -а - ак! . . .
(Прас! . . . Прас! . . .Прас!)
Приглушеният трясък на оръжието напомняше.
- Мутри Втора Употреба - а - а! . . .
(Дум! . . . Дум! . . . Дум!)
После, съм припаднал.
УСЕТИХ СЕ ЕДВА В БОЛНИЦАТА, а до мене Папа с неговите консервени кутии с гробищните хризантеми при крака, а до него униформен полицай с радиостанция. Полицаят ме погледна, па сви рамене. Седна на един стол. Мигновено заспа. Папà № 01 ме наблюдаваше изпълнен с безкрайна мъка и досада.
- В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи.
- Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.
Дори не можех да заплача.
Полицаят трепна и се разбуди. Хвана се за пистолета.
- Къде? . . . Къде? . . . Къде? . .
После отново седна, и отново задряма.
На стола до леглото Папà № 01 не преставаше болезнено да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за успешна реч. Що пропуска да го стори? Но, под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата нощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. End/Revised-22.10.2017.
- В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи.
- Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.
Дори не можех да заплача.
Полицаят трепна и се разбуди. Хвана се за пистолета.
- Къде? . . . Къде? . . . Къде? . .
После отново седна, и отново задряма.
На стола до леглото Папà № 01 не преставаше болезнено да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за успешна реч. Що пропуска да го стори? Но, под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата нощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. End/Revised-22.10.2017.
Няма коментари:
Публикуване на коментар