събота, 2 юли 2016 г.

БРЕЙ, ЧЕ НАРОД СМЕ, есе, Димитър СИМЕОНОВ, M.M.

Димитър Симеонов като преподавател в Българския морски квалификационен център - Варна


(c) 2000 - Dimitar Simeonov
БРЕЙ, ЧЕ НАРОД СМЕ …
от
к..д.пл. Димитър СИМЕОНОВ-СИМИЧ
("ПЕШАТА ПТИЦА", extract)
ВЪВ ВЕНЕЦИЯ екскурзоводката, родена в Италия от баща италианец и майка българка, ни изуми с необузданата си любов към родния град, с неизчерпаемите си знания за Венеция и сочния Български език. Запознаването ни с града завърши в Двореца на Дожите със Залата на Големия съвет. От тук 1700 от най-знатните граждани, Управлявали Владетелката на Средиземно море. Дожът бил ЛИЦЕТО НА РЕПУБЛИКАТА.
- Погледнете горния край на стената, - поясни екскурзо-водката, - вижте фриза съставен от портретите на всички дожове. Той се открива с портрета на Дожа Обелерио Антонерео. Обърнете внимание на малката черна покривка. Надписът върху нея гласи:
ТУК Е МЯСТОТО
НА
МАРИНО ФАЛИЕР
ОБЕЗГЛАВЕН ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Този дожд се е опитал да премахне републиканското управление на Венеция. Затова бил публично обезглавен пред Двореца. И с право. Няма по-тежко престъпление от посегател-ството върху СВОБОДАТА НА РОДИНАТА. А сега, да видим краят на фриза. Това е Лодовико Манин, последният 120-ти дожд на Венеция. На 12 Май 1797-ма година, Големият съвет се събрал за последен път. В залата бавно влязъл главнокомандващият на венецианските войски, Дожът Манин. По бузите му се стичали сълзи. С разтреперан глас той съобщил на присъстващите, че нямат повече сили да се съпротивляват на наполеоновите армии. Републиката престанала да съществува. Разказват, че след ужасното съобщение Дожът изгубил съзнание и бил изнесен на ръце.
А ние видяхме как, по страните на нашата екскурзоводка, също се търкулиха сълзи.
НАПУСНАХ ДВОРЕЦА НА ДОЖИТЕ подтиснат, потопен в размисли за нашата най-нова история.
На ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944. армията на Съветския съюз нахлу в България и, я завладя. (Който не харесва моите думи, нека прочете “ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН ЗА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ”, трето издание на български език, Москва-1945, стр. 112, “До армейския генерал Толбухин и до адмирал Октябърский”!) Третото българско царство престана да съществува. България бе оглавена от съветския гражданин Георгий Михайлович Димитров. В страната ни бе въведен тоталитарен режим съветски образец. И за тази работа, ние построихме десетки паметници на армията завоевателка.
Брей, че народ сме!
Във Венеция не само че няма, но хората не могат и да помислят за построяване паметник на наполеоновата армия.
Между 1954 и 1989, главатар на Народна Република България бе Тодор Живков. На 4. декември 1963., той свика Пленум на ЦК на БКП. В това заседание участват 101 члена и 68 кандидат-члена. Те обсъждат предложението на нашия пръв държавен и партиен ръководител Тодор Живков:
“БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ ХVІ-та РЕПУБЛИКА
НА
СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ!”
В подкрепа на това национално предателство се изказват:
Райко Дамянов,
Академик Тодор Павлов,
Академик Любомир Кръстанов,
Начо Папазов,
Цола Драгойчева,
Лъчезар Аврамов,
Иван Башев,
Димо Дичев,
Димитър Димов,
Евгени Матеев,
Румен Виденов,
Стоил Стоименов.
Всички присъстващи гласуват:
“ЗА
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ
В
БОЛГАРСКАЯ ССР!"
Цивилизованият свят едва ли познава друго подобно престъпление. За това гнусно деяние Тодор Живков не беше обезглавен подобно на Дожа Фалиер. Нещо повече. В родното му село (Град!) Правец, нашите съвременници му издигнаха паметник.
Брей, че народ сме!
Във Венеция, не само че няма паметник на Дожа Фалиер ами, няма дори и портрет в залата където някога е заседавал.
Венеция днес е блестящ център на световната култура и туризъм.
България днес е мизерна страна, която непрекъснато протяга ръка за милостиня.
Всеки народ заслужава съдбата си!
End by Hemy - 02.07.2016.
Публикуване на коментар