ЧЕРНО-МОРЕ - 1929. - ФБ - 03.02.2014.

“Чудото” на замръзналото Черно море през 1929 година

24.02.2012

Леденият блок имал размери 8 км дължина, 2-3 км. широчина и 1 м височина

Възможно ли е Черно море да замръзне? Да! Това се е случило точно преди 83 години, в един такъв студен месец февруари както сегашния. От онова далечно за нас време са останали снимки, спомени, които се разказват като семейна история и разбира се - написаното в тогавашната преса. “Чудото” да усети какво е това водната шир да се скове от студа до такава степен, че да се покрие от край до край с лед Черно море, не е дадено на всяко поколение.                                                      
Зимата на 1929 година била изключително сурова. През месец февруари „студена вълна” залива цяла Европа: Германия, Франция,Чехия, Австрия, Унгария, Сърбия. Студът стига до Италия, Гърция и Турция. На 12 февруари е регистрирана най-ниската температура - минус 38 С. На континента бушуват снежни бури, придружени от обилни снеговалежи.
Балтийско море замръзва, а много кораби са сковани в ледена прегръдка. Изпратени са броненосците “Шлезвиг – Холщайн” и “Елзас” да разбиват ледовете. Пуснати са аероплани да търсят изчезнали кораби, а на откритите екипажи пускат хранителни припаси.
Париж също е скован от студ и лед. Движението по улиците било замряло. Просяците отказвали да приемат пари, молели за ром. Река Сена изцяло замръзнала.
Затрупани в снегове били Румъния и Унгария. Параходните агенции преустановили превоза на пътници и търговски товари, поради замръзнали пристанища.
Виенската преса е отразила подробно хрониката на студа. През периода 12-14 февруари температурите в Австрия също паднали до минус 38С. На много места в столицата се пукали тръбите за вода и газ. Млякото, месото и зеленчуците замръзвали. Търговците търпели големи загуби. Цели каси с цитрусови плодове били изхвърляни, защото пристигали замръзнали.
Скитници падали по улицата и за да не умрат от измръзване специални санитарни коли ги прибирали в затоплени за целта помещения. Правителството наредило по улиците да циркулират войнишки кухни и от 9 часа сутринта до 8 часа вечерта да раздават горещ чай, захар и хляб на нуждаещите се. В Русия снежни виелици затрупали пътищата и населените места. Дунав напълно замръзнал.
Замръзналото море край Бургас
Така наречените “Сибирски студени вълни” засегнали цяла Северна България и Черноморското крайбрежие. Виелици, снежни бури, замръзнала река Дунав били явления, съпровождали застудяването. Студовете сковавали в лед бургаското пристанище. Преустановено било всякакво движение на параходи.
Още на 4 февруари, поради силните североизточни ветрове и бури, три парахода тръгнали от Варна и пет от Цариград, не пристигнали в Бургаското пристанище. Холандският параход “Клио” два пъти се е  опитал да тръгне от Бургас за Цариград, но поради неблагоприятните метеорологични условия се наложило да се върне и да хвърли котва край Папарус (Сарафово). Веднага около него започнал да се образува лед. Същата ледена участ имал и немският кораб “Хиос”, който хвърлил котва при нос Емине.
Особено забележително е замръзването на Черно море на 11 февруари. На тази дата басейнът на Бургаското пристанище замръзнал, а останалата част от залива била покрита с дебела ледена кора. Освен акостиралите кораби, лодките и гемиите на рибарите също били сковани от леда. По целия хоризонт се забелязвали да плават големи ледени блокове. Във Варна дебелината на леда достигнал 30 см., а в Бургас 15-20см. Местните вестници “ Бургаски фар” и “Вечерна бургаска поща” следели картината на заледяването и отразявали събитията по своите страници.
На 23 февруари студовете се засилват. В Русе, Мездра и Горна Оряховица са измерени минус 20С, в Бургас минус 15С. Духал силен, почти ураганен североизточен вятър. Вълнението било голямо. Замръзването на морето продължавало. Моряци от бреговата охрана Хрант Папазов и Трайко Велянов били изпратени от началника си да патрулират по бреговата ивица от Бургас до Ченгене Скеле. Изпълнявайки своята крайбрежна служба те решили да тръгнат сутринта в 10.30 часа от  фабрика “Котва” към Ченгене Скеле като скъсят пътя по леда.
По суша това разстояние било 15 км, а пряко - 10 км Двамата стигнали към 12.40 на Ченгене Скеле и след малка почивка тръгнали обратно. По пътя си срещнали ято лебеди около 40-50 птици. Стреляли по тях и след като ранили един лебед в крилото го донесли в Бургас като трофей.
На 24 февруари морето в бургаския залив осъмнало замръзнало. От брега изглеждало като полярна ледена пустош с ледове и айсберги. Новината за това невиждано явление се разнесла бързо из града и бургазлии масово излязли да го наблюдават. Доста от тях се престрашили и се разхождали по леда около фара. Около 50 ученика навлезли 1 км навътре в морето и направили множество любителски снимки. Бреговата охрана съобщила, че една грамадна ледена планина с фантастични размери заседнала край нос Емине и нос св. Атанас.
Леденият блок имал размери 8 км дължина, 2-3 км. широчина и 1 м височина. Тласкан от ветровете той се доближавал до брега на 1 км. Всички параходи в бургаското пристанище били предупредени, че в морето има големи ледени блокове. Морето пред Морските бани също било замръзнало, а ураганния вятър отнесъл шест кабинки.
Езерото при старата гара станало ледена пързалка и гражданите се пързаляли с кънки по леда.
В Созопол морето също е замръзнало. Въпреки забраната на властите да не влизат хора по леда, защото има участъци с тънък лед, група младежи отиват на пристанището до лодките и започват да играят хоро. Ледът се счупва и 5-6 души падат в студената вода. С големи усилия са извадени, освен 17-годишната Анка Куртева, която става жертва на своето безразсъдство.
Замръзването на морето било сметнато за „чудо”. От цялата страна започнали да прииждат любопитни хора да видят това уникално събитие, случващо се толкова рядко . От стопанското училище в Айтос група девойки били доведени от своята учителка в Бургас. След два часа разходка по брега те отново се върнали, запечатали своите спомени.
Не липсвали и куриози. Ловците с пушки в ръце започнали да обикалят заледения бряг и да стрелят по премръзналите и безпомощни патици.
Полицията открила в един склад мъртъв 60-годишен пристанищен работник починал от измръзване. Частна гражданска инициатива, подкрепена от Общината, раздавали помощи на бедни семейства.
Жителите на Поморие и Несебър също наблюдавали рядкото природно явление. От Одеса също са пристигнали съобщения, че морето и там е замръзнало и корабите са преустановили плаванията си.
Студът продължил и в началото на март, ледът постепенно се разнесъл...
ЧЕРНО МОРЕ Е ЗАМРЪЗВАЛО МНОГО ПЪТИ
Специфичният характер на Черно море, което има два пъти по-ниска соленост от останалите морета по света, му разрешава при изключително ниски температури да изненадва със замръзване.
Още Херодот споменава за заледявания на Черно море. На подобни събития стават свидетели и римските поети Овидий, който е бил заточен в далечната римска провинция в Томи (дн. Костанца, Румъния): «Три пъти от студа спря Истър (Дунав) и три пъти замръзна морската вълна». Вергилий, автор на «Енеида», също потвърждава наблюденията му. По-нататък сведения за замръзванията на Черно море дават в своите исторически съчинения Амиан Марцелин-римски историк (IVв.н.ера) и готският историк Йордан (VI в.н.ера).
Големите студове се повтарят, но нямат определена цикличност. Известни замръзвания  са отбелязани от хронистите в 401 год. Черно море тогава е било напълно замръзнало, през зимата на 608-609 год. също. През 753 год. е било заледено до Босфора и Дарданелите.
През зимата на 762 год. е станало едно от най-забележителните замръзвания на Черно море, които някога са отбелязвани. Цариградският патриарх Никифор е оставил едно ценно описание: „Рано зимата се прояви с извънредно големи студове. Всички води, сладководни и солени се превърнаха в лед. Черно море на едно протежение от 100 мили се покри с лед, който обхвана цялото крайбрежие, дето се намираха градовете Месемврия и Мидия.
Ледът имаше дебелина 3 лакти (един лакет 46 см.). Снегът бе тъй необикновен, че покри леда с един слой от двадесет лакти дебелина и направи да изчезне всякакво различие между равнището на морето и крайбрежието, така че едното и другото представляваха само една непрекъсната равнина. След някое време около февруари тази чудна ледена кора се разцепи на няколко маси, които се изправиха като пирамиди в морето и тласкани от ветровете някои заседнаха близо до устието на Черно море, спуснаха се през Босфора, изпълниха всички празнини и съединиха Европа с Азия, установявайки превъзходен път за съобщение между двата континента”.
Според византийския летописец Кедрин е било възможно да се стигне по леда от Месемврия (Несебър) до Кавказ.
В 800 - 801 година морето е замръзнало на голяма дълбочина. В по ново време  през 1620 год. Босфора е скован в ледове и хората са минавали в азиатската част. През 1852 год. морето също е замръзвало. За последните 100 години Черно море е замръзвало три пъти - през 1929, 1942 и 1954 година.
Снимки:
1. Бургас – вълнолома и замръзнналото море 1929 год. (сн.от архива на Регионална библиотека ”Яворов”)
2. Бургазлии .на разходка до фара и по замръзналото море 1929 год. .(сн.от архива на Регионална библиотека ”Яворов”)
3. Снимка за спомен пред морските бани и замръзналото море е атракция за хората 1929 год.(сн.от архива на Радка Вълканова)
4. Снимка за спомен от леденото море
5. Смелчаци на разходка по леденото море и снимка за спомен
6. Такова чудо рядко се наблюдава

Автор: Соня Кехлибарева
Прочетена: 4700

• 
• 
• 
• 
• 

ОТМИНА ЛЯТОТО - 02.02.2014.

© 2.06.2010 г.10:36:41 Bogomil Kostov AVRAMOV RUSSEFF - HEMY

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ ПОРУТЕНИ,

ЗАВИНАГИ -

ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ.

И НЯМА СТЪПКИ ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,

ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ -

ВЕЧНО ПОКРУСЕНИ.

ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,

ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ –

ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;

ИЗВЕСТНО ВСИНЦА -

АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ;

КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА В НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.

КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН,

КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА

ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ.

КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ –

ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,

КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ -

ДЕН ДА ДОЙДЕ И ОТМИНЕ.

ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,

НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ СВОБОДАТА.

НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ -

ТОГАВА ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ;

И СПОМЕНИ –

И ОБЕЩАНИЯ -

И ХАЙДЕ ТЪЙ-НАТАТЪК . . .

САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ,

И ХЛИПАТ КОРЕНИ И КЛОНИ -

ТЕЖКО ПОТРОШЕНИ;

ИЗДЯЛАНИ ПО ТЯХ ДЕВИЧЕСКИ СЪРЦА -

ВОИСТИНА КЪРВЯТ,

НО САМО ЗАМЕЧТАНИ СТАРЦИ -

ПОД ТЯХ НЕСРЕТНО ДРЕМЯТ.

THE END

2.06.2010 г.10:36:41

СЪБАРЯНЕТО НА АСПАРУХОВ МОСТ - (C)PETEL.BG/02.02.2014.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.

02.02.2014 / 11:11 часа0

Харесайте ни във FB

Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина. 
Трафикът е бил изключително активен – морските съдовевлизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.
Според статистиката през клаповия Аспарухов мост за 7 години (от 1968 до 1975) преминават 4485 кораба. Каналът е тесен, минаването на корабите под моста също е свързано с рискове, затова всеки морски съд, който се насочи по този маршрут, задължително се придружавал от български пилот, който насочвал капитана и рулевия. По това време шеф на портовия флот и пилотската дейност на пристанище Варна е капитан далечно плаване Никола Стоянов. По думите му той многократно искал мостът да се осигури допълнително и минаването на корабите по канала под него да стане по-безопасно. Властите му отговорили, че допълнителните съоръжения, които трябва да изградят на Аспаруховия мост, ще струват непосилната сума от над 4 милиона лева, а и от 1973 год е в ход градежа на новия мост, който е открит три години по-късно.  До тогава мостът продължил да функционира по старому, като морските капитани открито си говорели, че е въпрос на късмет да прекараш кораба си под Аспаруховия мост.


В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”
Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби. Вестта за катастрофата бързо стига до Варна и там мълвата доукрасява инцидента – „целият екипаж начело с капитана били пияни,“ с тях се напил и българският лоцман. Оказва се, че никой не е близвал алкохол.
Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един отмилиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.
През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

 Сагата с инцидента обаче продължава с лицата, които носят отговорността за него. Разчува се, че тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на БКП и фактически ръководител на Варна и Варненски окръг  Тодор Стойчев, вече наредил лоцманът, който е насочвал „Павел Постишев“, и началникът му капитан Никола Стоянов да бъдат предадени на прокуратурата.
Тръгват прибързани обвинения срещу Стоянов и той се чуди откъде още ще дойдат ударите срещу него. Пишат се доклади и безкрайни обяснения за всички инстанции, сянката на прокурорското разследване виси над шефа на портовия флот. Капитан Стоянов пише обстоен доклад за фаталното събаряне на Аспаруховия мост. Фактите в него говорят много. Причината за инцидента се оказват бавните реакции на кормчията на подаваните команди, заради което не успява да отклони успешно носа на кораба от отбивача преди клаповия Аспарухов мост. Капитанът на кораба пък  не успял да даде адекватни заповеди на екипажа и носът на „Павел Постышев” се забил в моста. От последвалите два последователни удара в отбивача (отначало - в областта на носа, а след това - в областта на кърмата на кораба) и невъзможността даденият заден ход да погаси инерцията на плавателния съд, „Павел Постышев” се насочва към моста и с челен удар тарани моста в най-уязвимата му част - страничната. Мостът е съборен веднага. За да е подкован добре в доклада си, капитан Стоянов припомнил на разследващата комисия, че и преди под Аспаруховия мост много рисково са преминавали корабите „Бени Саф“, „Стефан Караджа“, „Вола“, „Цанко Церковски“,пасажерския кораб „Варна”. Всички те са били на косъм от катастрофата…
Стоянов припомнил на шефовете си и още един скандален факт. Преди месеци той бил принуден да разреши преминаването по канала на 23-хилядотонния български   кораб  „Белмекен“, и то по настояване на самия транспортен министър. А това било в голямо нарушение на правилниците за безопасна навигация. От инцидента се заинтересували и хората на Държавна сигурност, които изглежда са разследвали и версията за евентуален саботаж.
По всичко личи, че всички факти и аргументи, които капитан Никола Стоянов прилага в доклада си се оказват на място, защотов крайна сметка до съд не се стига и негативни последствия за двамата капитани също няма. Десетилетия след фаталното блъскане на съветския товарен кораб в стария Аспарухов мост капитанът описал своите тогавашни тревоги в мемоарите си„Морски преживелици в корабни аварии”.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Източник:
http://senzacia.net
 http://morskivestnik.com
 

ЗА ПАПА - КАТО ЗА ПАПА, Хеми ВАРНАЛИУС - 2011 - "DESPITE-MAGAZINE"

 КУЗМА ПРУТКОВ, забележителния колективен разказвач на мъдрости от времето на Царская Русь, някога учтиво бе споделил: “Не Би Могло Да Се Обхване Необхватното”. Народностна мъдрост, която добре приляга върху страдалческия глобално войнстващ свят, пресъздаден в творчеството на ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ – ПАПА. Творчество не така голямо, не така обширно. Около пет хиляди обнародвани печатни страници, според оценката на специалисти. Подир неговата неочаквана смърт, (02.07.1961.-Кетчъм, Айдахо!), из трезорите на някой щатски университети бликнаха “временно” заскладувани сандъци с дневници, бележки и недоизкусурени неиздадени произведения. Самокритичната везна у Папа, е удивително прецизна. Зарязани безнадеждни ръкописи, които почитаемата Мери Хемингуей (    -    !), своевремено утилизира. За да се появят “Безкраен Празник” (05.05.1964.!) и “Острови на Течението” (06.10.1970.!), под тимпаните на реклама, с каквато приживе Папа не би се съгласил. Политическо но далеч не политизирано, компактно но съвсем не постно, поетично повествователно слово, кристализирало в себичен модел тип “Телеграф” за  авангардно структуриран разказ, който как се види Папа пръв налага. Насмешливо-изследователски стил, доведен до занимателен абсурд от по-късно поколение автори като Филип Рот и Кърт Вонегът. Анализите и коментарите, клюките и обичайните писателски неприятности, браковете и разводите на Папа, неописаните (По-скоро засекретени!) приключения на военния кореспондент; а той е това най-напред и преди всичко; събрани в едно, очевидно многократно надхвърлят този не така обемен печатен принос. От тях се интересуват малцина. Безброй подозрително плодовити автори, преуспели - ала от никого четени, рядко биват така популярни. Онова което липства при тях, очевидно е онази открита мъжественост, лъхаща не само от творчеството на Папа, но и от неговият старомодно-американски отворен частен стил на живот. Отхвърлящ всякакъв изкуствено търсен мачизъм. Независимо от нотките имиграционна бедност, просмукани и умело туширани в “Безкраен Празник”, нещо което Папа никога не афишира, той успява да  следва свой собствен индивидуален път на творческо развитие. Слабо повлиян от тенденциите на тогавашното литературно време. Странно, но Ърнест определено не посочва някакъв свой литературстващ първоучител. Европа е достатъчно богата на първоучители без които таланта не може. а и Папа намеква за майсторлъка на Гюи Де Мопасан, без да пренебрегва Тургенев, но подценявайки Горки. Големите имена на света, трудно се побират в рамките на някакъв стандарт. Независимо от стремежа на политиците превръщайки ги в икона и знаме, да извлекат бенефиции от тяхната популярност. В крайна сметка Историята налага вето. Рано или късно. В зависимост от Времето на Времената. На Балканите, този вековно тлеещ социален вулкан, това задължително се случва “Post Factum” Ако изобщо се случи. Принудителното размиване на социалните пластове, налагано от съвременната глобализация, (Чети американизация!), води до ново дълбочинно преразпределяне на капитала, до все повече задълбочаващо се разслояване на обществото, респективно до неговата дехуманизация, за която Папа едва ли подозира. А не подозира, защото той е една от нейните първи същностни изяви. Иначе не би могло да се обясни неговата изключителна популярност в бившият СССР по времена далеч преди началото на СТУДЕНАТА ВОЙНА. Съвремеността на Двадесет и Първи Век замества благородните необразовани герои от Карибието и Света с образовани но роботизирани, добре промити от транснационална телевизия мозъци. Безчувствени  мъже с бицепси, в надпревара за узаконено насилие. Процес, за чието вербално изследване е необходим Нов Папа. Можеби задължително дигитализиран. Глобален проблем, който вече не е проблем на Една Лодка, на Една Жена - или на Повече от Една Жена под сянката на древна гуаяба.  Днешните Фиести се оказват коренно различни. Повече опасни от испанска корида. Доколко героичен би бил един Нов Папа в борба, с натренирани и до дъно фашизирани бодигардове на лешояди-технократи, бронебойни жилетки срещу парче баят хляб, и кола втора употреба? Словото става все по-маловажно и не така сигурно, както куршума. Някога със слово – човек възкачваше небесата. Днес със слово не би могъл да убиеш никого. Почти насила ограмотено от толкоз „порочните“ комунисти, населението на Балканите е на път да се откаже да чете и пише. Изпреварвайки световните тенденции, отхвърляйки с лека ръка можещите, пишещите и четящите. За да се започне отново от А-Б. Но онези остатъчни, които все още четат и ще четат, все още се оглеждат в писанията на Папа.

       Още веднъж.

       И още веднъж.

         И още …

         Защото цялото творчество на този весел пияч на кубински ром, говори единствено, за тежестта на Самотата, като неотменима част от битието на преддигитализираният гражданин на света. И, в това е можеби същността на особената мъжествена привлекателност на Творчеството на Папа.

       СЛУЧАЯТ “ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ”, чиято стогодишнина (21.07.1899-21.07.1999.!) в България бе отбелязана предимно от малотиражни литературни медии напомня, че световните литературни великани трудно излизат от мода и завинаги вселяват панически страх в казионните рупори на властта. Етикетиращи всеки, който не е с тях. Което не винаги означава, че е срещу тях. Макар поругана, личността на Поета е някак особено застрашителна за устоите на онова, което все още се нарича държавност. Лепенката “анархо-комунист” се явява подходяща. Дори т.н. “АМЕРИКАНСКИ ЦЕНТРОВЕ” посипани от депарментите на САЩ по злачните места на БАЛКАНИТЕ, изпаднали в криогенна дрямка всред библиотеки с книги втора употреба, не си помръднаха пръст да почетат своят – именно своят, литературен корифей. Интересувайки се между другото, дали нацията вече е „стигнала дъното“. Пропускайки да установят, че за балканското интелектуално пространство, ЯВЛЕНИЕТО ПАПА ХЕМИНГУЕЙ е особено съществено, важно и значимо. Щатски автор от началото на двадесети век, по стечение на задължения и обстоятелства, прекосил някогашно ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ по време на ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТТА ОБЕДИНИТЕЛ. Преповтарящ този факт в свои кратки разкази. Едва-едва прескочили конкретизма на телеграфическа военна кореспонденция. Позволил си да напомни, дори за ФЕРДИНАНД САКС КОБУРГ-ГОТА, баща на БОРИС ТРЕТИ, именувайки го “СТАРЕЦЪТ”. Допустимо е, щото в така токазателната “ВЕЧЕН ПРАЗНИК”, да не икономисано някоя есе в повече, за пРЕМИНАВАНЕТО НА ПАПА ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ. По всички изглежда, че тази книга подозрително спешно е доведена до обем на ЧАПБУУК. Къде са останалите нейни страници? Подцензорни ли са? Все още ли? На това трудно би могъл да отговори някой. За ГЕНЕРАЦИЯТА МЕРИ-ХОЧНЪР, Балканите може да не са съществен проблем, и особено КОМУНИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ ОТ СРЕДАТА НА МИНАЛИЯТ ДВАДЕСЕТИ ВЕК. Така ли е понастоящем? Знае се, че преди да напусне Куба, Папа разпалва голям огън всред ФИНКА ВИХИЯ, на който изгаря част от “НЕНУЖНАТА” документация. Но, какво от това? Бележките към доста позакъснялите преводи на ПАПА, с автор Дмитри Иванов самопатентовал се още по “ТАТОВО ВРЕМЕ” за представяне на Папа у нас, не казват много. Дали са се учили балканските писатели от знаменития майстор на словото, е допустимо и очевидно. Превеждан още преди ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНАь от ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ, той става знаменит с обнародване на „ЗА КОГО УСДРЯ ЧАСЪТ“, „ СНЕГОВЕТЕ НА КИЛИМАНДЖАРО“, и „СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА“. Приживе значителният за българската литература ВАСИЛ ПОПОВ, бе дал възможност една нелегално внесена в страната грамофонна плоча, годината бе 1960.!, с изказвания на ПАПА да върви от ръка в ръка през ПИСАТЕЛСКОТО КАФЕНЕ на „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ № 5, в столицата СОФИЯ. Поне за повече от един един съвременен български писател, с положителност се знае, че литературният стил „ПАПА“ е      съдбовно значение. (опов и Серафим Севернякq последователно починали в Хавана.)

       ВСЯКО ЕДНО ВРЕМЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МУТАЦИИ, притежава свои характерни икони. Mо време на Папа, това са Холивуд и Форд. Днес тбезброй всевъзможни икони така задъхано идват - и толкова бързо отшумяват, че човек предпочита да не се привързва към никоя от тях. Доколко Папа е икона на своето време за Страните на Свободния Свят, е слабо неизвестно. Но фактът, че го откриваме успоредно с творци-икони за не едно поколение от Другата Страна На Желязната Завеса, говори откровено за възможностите за развитие на литературните процеси в съвременния, все още частично глобализиран свят. Странни “комунистически” икони, тихомълком преодоляли твърдият партиен канон, без да пренебрегват вътъка на едно унизително битие, пропуснали да го славословят – и поради това завинаги под подозрение, остават неоспорими и литературно значими успоредно с Папа, без да го имитират. Начиная от дните на Испанската Гражданска Война, а можеби много по-отдавна. За съвременния изследовател това са някога съмнителни – днес все повече устойчиви ковергентни точки. Които - ще не ще - човечеството следва в пътя на едно естествено съвместно развитие. Точки, най-популярно пръкващи именно в ареала на науката, изкуствата и културата. Чрез своите понякога прекалено шумни, или отчайващо безшумни жертви. На изследователи, на културтрегери, или просто на человеци. В този смисъл Двадесети Век все още е тук. Първично дигитализиран, той не иска да си тръгне. Пропит до кост от Аналоговия Дух на Просвещението на Деветнадесети Век. Продължавайки да витае над света именно, чрез сенките на литературни великани.

         АКО ДА БЕ БЪЛГАРИН, Папа едва ли би могъл да постигне подобни духовни, икономически и политически висоти, да се изяви така устойчиво и задълбочено. Да постигне най-високо литературно признание в мирови план. Неговите първи работи така стряскащо излизат на литературната сцена, че начални тиражи са характерни дори за никаквия литературен пазар на Балканите. Където творци на нивото на Папа са бол-бол, и съвсем навреме, но ограничеността на приложимост на местните езици замразява и унищожава тяхното световно звучене, а местните диктатори бързат да ги унищожат във физикален смисъл. Все още няма да изброяваме имена. Един Димитър ДИМОВ, е не по-малко значим за световната литература от Папа, но той – макар национално оценен - остава предимно за местна консумация. На практика, Творецът на Балканите рядко бива допуснат да осъществи мечтите свои на изява. А, опита ли се да каже Истинската Истина,  Творецът на Балканите остава изцяло Беззащитен.  Никой не го е еня, за неговият частен артистичен принос. В тази точ ка на света, няма нищо по-страшно от това, да развалиш на Чорбаджията рахатлъка. Ако да бе българин, македонец, албанец, турчин, грък, сърбин, черногорец, хърватин или словенец,  Папа едва ли би могъл да обнародва – за написване би го списал – знаменитото есе “Кой Уби Ветераните от Войната във Флорида?” (In „NEW MASSES“, 17.09.1935.!). Той просто би изчезнал - първом от печатащите медии, подир това от Този Тъй Лъжовен Божи Свят (Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Гео Милев, Никола Йонков Вапцаров, Иван Хаджийски, Георги Марков, и много, много, много други!) У нас, Обществото  си  позволява  да  третира  Творците,  като  излишни  хитреци,  самоосъдили се на бавна, гладна и мъчителна смърт в името на химера. Задължително открити „Post Mortem”, те биват за кратко превъзнасяни, за да бъдат игнорирани и забравени, предимно по политически причини. Защото наред са Следващите Жертви.  Отстояваното Собствено Мнение е рядко познат Лукс за Твореца от Балканите. Шумни гърла пропадат в неизвестност, или биват запушвани чрез изстрел тила. В най-добрия случай, това е унизително подхвърлена бедняшка пенсия (Христо Фотев и Останалите!) В замяна на това, една лесно променяща се в цвят самодоволна бюрокрация, продължава да върти държавните педали на място. Така, интегралното духовно пространство на Балканите испокон веков бива умишлено предвидливо капсулирано. Някога, под давление на Нотабилите на Европа. Днес, чрез явните и неявни финансови механизми (Не индивидуално творчество – а работа по Проект!), на Световната Общност. Която само си се прави, че опазва цивилизации и природни дадености, че развива култури, и реализира превенции. Умело игнорирайки всяко творчество, изведено на сцената на поносимостта със собствени сили и талант; чрез подпомагане на доказано неработоспособни за Балканите работни езици, чрез налагане – пв зависимост от политическият вятър, на руски, френски, немски и английски за мастер-езики; чрез спонсориране на етническо напрежение; чрез привнасяне на чужди религиозни общности. За целево изсмукване на интелектуалния потенциал на Балканските Нации. Което все още не е никакъв глобализъм, и дори не е регионализъм. Съвременният Българин, не би могъл да не си припомни легендата за футуристичната изложба на Жорж Папазов в София, в средата на тридесетте години на Двадесети Век. Време на окончателен преход на света, към конструктивизъм и абстракционизъм. Възприет при сърце и прокламиран по света, Маестро Папазов е здравата оплют по радио и в преса, от собствените си събратя. Хубаво натрошили витрините на столичната изложбена зала, та Жорж да побърза да се поклони и да целува (Това буквално!), парижка земя вместо балканска. По това време Творецът-Българин, все още не е управляван “умело” в своя творчески път от специално Министерство на Културата, но задължително изографисва копривщенски къщи с бои “Шминке” върху платна “Ле Франк”, под подозрителното око на Министерството на Вътрешните Работи. За което всеки авангардист е нищо повече от потенциален комунист. Без да престане да мечтае, вътре в своят протовъзрожденски родолюбив пашкул, за Велика България с Излаз на Беломорието. Пропускайки да открие същността на онзи зловещ Hominus Futurus, (По Жорж Папазов!), предназначен да превърне достижимите възрожденски мечтания в прах, пепел и отпадъци, та да изгради сглобяеми блокове за Вуйчо и Стрина от село. Привикани чрез пропоганда и насилие, да се трудят в някоя недалечна долина на индустриалната смърт. Заменили екологическата чистота и наивитет на родното си село, с приспособления за почистване на отпаден индустриален шлам, под светлина на калпаво премигващи неони. Българинът няма как да не спомня случайното и недотам случайно преминаване на Папа по време на Балканските Войни през една изцяло разорена страна наричана Царство България. Все още е неясно, доколко епизодично е това. Колко дълго е пребивал по българските фронтове на честта. Какво е взел – какво е оставил по задрямалите гари на тогавашна България. Изречените тогава гневни думи от Папа, по адрес на Кобургите – Баща и Син, едва понастоящем достигат до съзнанието на съвременния българин. За да бъдат незабавно изтрити под звуците на чцалка и хашиш. А са изминали не повече от деветдесет години земно време. Такава е творческата околна среда на Балканите изобщо и в България в частност. (Яваш, яваш – към Юропата Бабам!) Осезаемо Байганювска! Високозаплатеното безразличие на управляющите, към състоянието и развитието на една до неотдавна сравнително добре поставена и обезпечена за своето тоталитарно време култура; към нейното принудително затриване. (Вместо мащабиране!) За сметка на неограничен внос Поп-Сурогати. Така болезнено различни от зачезващия национален натюрел. Безумно тежкия хал на творците на Балканската Култура, говори за абсолютно политическо антиглобалистко късогледство. Преди да се огледат ком кофите за смет, тези мохикани на съвременната регионална култура се опитват, правят и могат, но … не продават. Без това да е забрана. (До неотдавна бе забрана!) Охтичаво спонсориране, лицемерно коктейловодство и повсеместна държавна корупция, лесно закриват Съвремие, История и Бъдеще. Но да! Не ли това е подтекста на целокупното творчество на Папа? В огледалото на света, твърди Мъдрецът, (А такова е творчеството на Папа!), не е трудно всеки да открие себе си. Дори регионални писачи, известни повече като провинциалисти. И, ето защо е това поредно издание на „ВЪПРЕКИ/DESPITE”.

G

ИЗКОРЕНЕНИЯТ ВАРНЕНСКИ ПАМЕТНИК

КОЕТО СИ Е ЧИСТО БЕЗОБРАЗИЕ.

КОГАТО ИСТОРИЯТА ГОВОРИ - 

НАРОДИТЕ МЪЛЧАТ.

ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНА-ГРАД СЕ НАРИЧАШЕ

СТАЛИН - ГРАД.

Рецепти

Овесени бисквити с ядки, сушени плодове и мед

от дата: 21.01.2014 г.

Необходими продукти:

1 чаена чаша овесени ядки

20 - 30 грама белени слънчогледови семена

50 - 70 грама всякакви ядки (например, кашу, бадеми, орехи)

100 грама различни сушени плодове (фурми, кайсии, сини сливи)

1 1/2 банан

1,5 супена лъжица зехтин

2 супени лъжици мед

1/3 чаена лъжица сода, изгасена в лимонов сок

може да добавите също сусам, кокосови стърготини...

Начин на приготвяне:

Изпечете овесените ядки в сух тиган. Смелете ядките и сушените плодове. Слънчогледовите семена смесете с овесените ядки. Банана намачкайте с вилица, докато се получи каша. Смесете всички съставки. Прибавете кокосовите стърготини и сусама, след това содата, изгасена в лимонов сок, меда, зехтина и омесете всичко хубаво. Оформете бисквитки от полученото "тесто". Изпечете ги във фурната при около 190 градуса в продължение на 20 минути.

Още за: Овесени бисквити с ядки, сушени плодове и мед | Рецепти Framar.bg
от framar.bg 

Над 200 делфина ще умрат до часове - FB/21.01.2014.

Над 200 делфина ще умрат до часове заради японска традиция (видео)

МАРИНА ЮНАКОВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 януари 2014 в 18:3548627

Кадър от документалния филм "Заливът"

Вече четвърти ден повече от 250 бутилконоси делфина са в рибарски капан в японския залив Тайдзи, съобщава CNN.
Ловът на делфини в тази част на острова се е превърнал в кървава традиция, събуждаща остро неодобрение от редица международни природозащитни организации.
Според активисти, наблюдаващи случващото се от самото начало, рибарските лодки са започнали да заграждат стадата още в петък. Очаква се повечето делфини да бъдат убити за месо, а голяма част от тях ще бъдат продадени на аквариуми, коментират природозащитниците.
Масовото им избиване ще се случи най-вероятно утре, след като екземплярите за продан бъдат подбрани.
Въпреки че ловът на делфини е остро осъждан на Запад, много японски рибари защитават практиката като хилядолетна традиция, която не се различавала от убиването на други животни за месо.
„Нашите рибари упражняват правата си за риболов. Ние трябва да защитим жителите си от критиката“, коментира кметът на Казутака Сенген пред CNN.
Той обвини активистите от природозащитните организации, че се облагодетелстват от медийното внимание.
Номинираният за „Оскар“ през 2009 г. документален филм „Заливът“ повдигна въпроса за масовия лов, показващ кървави кадри на клане на делфини. Власти на префектурата обявиха филма за силно изопачен и несправедлив спрямо местните рибари.

ВИДЕО КЪМ НОВИНАТА