© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ПРОТЕСТАНТСТВОТО – С ПРИЗНАТЕЛНОСТ И РЕСПЕКТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-Italia
КОГАТО на 31.10.1517., пастор Мартин ЛУТЪР – прозрял че иде НОВО ВРЕМЕ - заковава на вратата на ВИТЕНБЕРГСКАТА КАТЕДРАЛА своите 95 ТЕЗИСА досежно реформиране на методите на изповядване на БОЖИЕТО СЛОВО, той дори не подозира, че с това слага кепенците на омразната КАТОЛИЧЕСКА ИНКВИЗИЦИЯ, и открива пътеките към МОДЕРНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ (Max Weber 1864-1920!). Рядко самите откриватели подозират за какво именно – в бъдеще – иде реч. Писмено изявен публичен сблъсък, за различно качество на религиозното мислене, поставил начало на безброй нови църковни общности. Известни с общото име „ПРОТЕСТАНТСКИ” – иначе казано „ПРОКЛАМАТОРСКИ”. Висша гражданска смелост и висока морална сила, ще да са били необходими на пастор Мартин ЛУТЪР, щото да успее да проведе и наложи своите виждания за свобода и равнопоставеност на личността, в интерпретацията на завещаното БИБЛЕЙСКО БОЖИЕ СЛОВО. Да обезпечи непосредствен граждански достъп до библейските текстове – до негово време изцяло на латински. Но, зреят нови светове. Един от тях е СВЕТЪТ НА ПЕЧАТАРЯТ Йохан ГУТЕНБЕРГ (1398-1468.!). Потръгва широка евангелизация на тогавашният свят. Една от мишените е безкрайната ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Където православното християнство – византийски тертип, едва крее под покрова на абсолютизма на ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ в ЦАРИГРАД.
КЪМ НАЧАЛОТО НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК, границите на ИМПЕРИЯТА НА ОТОМАНА се отварят за западна култура и прогрес. Във връзка с огромните строежи на дворци край БОСФОРА, от Париж и Виена потегляТ многобройни кервани с обзавеждане за харемите на султана. Заедно с тях се отправят и първите евангелизаторски мисионери, за да установят, че ПАПИСТИТЕ отдавна са си тук.
АКО СЕ ВЯРВА НА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ, още през 1815. У. Х. ПИНКЕРТОН, прекосява БАЛКАНИТЕ, за да отседне окончателно в ЛОНДОН. Където да ратува пред БРИТАНСКОТО БИБЛЕЙСКО ОБЩЕСТВО, за „нов” превод на БИБЛИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. До това време в употреба са текстове на древногръцки, латински и руски. С обнародването на този превод начева, и конфликтът между българи и гърци – довели до учредяване на БЪЛГАРСКА ЦАРИГРАДСКА ПАТРИАРШИЯ В ЦАРИГРАД. Така се стига до издаването на НОВИЯТ ЗАВЕТ в превод на Неофит РИЛСКИ, (1840.!), и до обнародване на пълният български текст на БИБЛИЯТА (1871-Смирна!) , както и на други религиозни текстове за нуждите на американската протестантска пропаганда. Тече КРИМСКАТА ВОЙНА (1853-1856.!), между ЦАРСКА РУСИЯ и СЪЮЗЕНИТЕ СИЛИ НА ТУРЦИЯ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ и САРДИНИЯ, в която РУСИЯ търпи поражение – и все пак не губи нищо. Подир ПЕТЪР ПЪРВИ, именно РУСИЯ изнася на плещи безбройните войни между КРЪСТЪТ ОТ ГОЛГОТА и ИСЛЯМА НА МОХАМЕД. Между загадките на тази позиционна война, където СТАРА ВАРНА е опорна логистична и комуникационна точка, личат: изчезналото злато на потъналия при БАЛАКЛАВА паро-ветроход „ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ”; изхранването на съюзническите войски – с американско зърно – добруджанското е изядено преди да хване зима; посещението на ВАРНА-ГРАД от инспектиращият своите войски ИМПЕРАТОР НАПОЛЕОН ТРЕТИ, ролята на местния варненски житар от Одеса Параскева НИКОЛАУ; както и учредяването на няколко протестантски мисии в чертите на ОСМАНСКА БЪЛГАРИЯ. В наше време често бива откриван – първият и най-дълъг за онова време телеграфен кабел БАЛАКЛАВА-ВАРНА-ШУМЕН-ИСТАНБУЛ, положен някога от английският кейбълшип „НЮТОН”. Както и документираното от Анри ПЕРЮШО - посещение на Пол ГОГЕН в СТАРА ВАРНА, като член на екипажа на императорската яхта на НАПОЛЕОН ТРЕТИ.От това време бяха и старите варненски гръцки, католически и протестантски гробища, спешно ликвидирани от следдеветосептемврийската народна власт.
С УСТАНОВЯВАНЕ на МИСИОНЕРСКИ СТАНЦИИ във ВАРНА, Шумен, Пловдив, Русе, Стара Загора и Велико Търново, привържениците на тази „странна” но не и вредна - за българските земи - религия нарастват. Резултирайки в ред гражданско-правни преобразования в ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ – в интерес на българите; излизането на турски вестник на български език в РУСЕ; наличие на протестантска преса и неделни училища; развитие на читалищното дело; утвърждаване на борческия дух на широките народностни слоеве. В резултат укрепват народните чаяния за права и свободи, което води до избухване на АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, (20.04.1876.!) където приносът на Доктор ЛОНГ не би могъл да бъде отречен.
ПОДИР СРЕДАТА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, разпространението на католицизма в ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ е прекалено интензивно. В неговия обхват попадат жители на АЛБАНИЯ, БОСНА и ХЕРЦЕГОВИНА, ХЪРВАТИЯ и ЧЕРНОГОРИЕТО. За негов център се има ФРЕНСКИЯТ КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД. По това същото време бива основан прочутият до ден днешен РОБЪРТ КОЛЕЖ-Цариград, като частна инициатива на Сър Кристофър Рейндлер РОБЪРТ, от Ню-Йорк - потомък на прогонена от ФРАНЦИЯ хугенотска фамилия. АМЕРИКА все още е в междущатска гражданска война, но поддържа своя политическа мисия в Цариград. Сър Роберт финансово подкрепя идеята за култивирано преподаване на ХРИСТИЯНСКИТЕ РИЛИГИОЗНИ ЦЕННОСТИ, при съдействие на Д-р Сайръс ХАМЛИН – американец, занимаващ се с изхранване на британските военни части. Колежът бива регистриран по законодателството на щат Ню-Йорк, като традиционната ориенталска мудност на султанската администрация бива преодолявана епизодично, чрез намеса на щатски и английски политически лидери и министри. Възпитаници на този забележителна просветна институция; предназначена за българи, арменци, гърци и албанци – и едва тогава турци; са първата генерация постосвобожденски български политически деятели: Петко В. ГОРБАНОВ, Д-р Константин СТОИЛОВ, Иван П. СЛАВЕЙКОВ, Др. Петър ДИМИТРОВ, Петко Р. СЛАВЕЙКОВ, Христодул СИЧАН-НИКОЛОВ, генерал Ввърбан ВИНАРОВ, Михаил МАДЖАРОВ, с чиято помощ бива подготвено ЦАРИГРАДСКОТО ИЗДАНИЕ НА БИБЛИЯТА (1864-1865-1871.!) – валидно и понастоящем. Ролята на това модерно учебно заведение е толкова блестяща, че ДЯДО ВАЗОВ задоволен признава, че този последен превод на БИБЛИЯТА е повече от социална реформа: „ТУРЯ КРАЙ НА ЕЗИКОВАТА БЕЗРЕДИЦА И БОРИЧКАНИЯ.” Като резултат на научно изследване, през 1980., бива публикувана безценната за съвременната наша българистика, тежко цензурираната животопис „ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ В ЦАРИГРАД”, от Д-р Джордж УОШБЪРН (1833-1903.!) – някогашен дългогодишен директор на тази забележителна институция. Препрочитам тази показателна книга за пореден път, като си мисля, че срещу протестантизма биха могли да се изрекат – и още - купища лъжи. Но, срещу неговата мисия в БЪЛГАРИЯ – не би могло да се оспори нищо. Дори ЯВЛЕНИЕТО Тодор ЖИВКОВ – в своите пестеливи спомени напомня, че и той по кръщелно свидетелство е протестантин.
Всъщност – за какво говорим!?!
THE END
11/2/2009 2:51:24 PM
понеделник, 2 ноември 2009 г.
понеделник, 19 октомври 2009 г.
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ - ДО ДУПКА! от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ – ДО ДУПКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДАЛИ СА ПРАВИ МАТЕРИАЛИСТИТЕ, (АН-Москва!), твърдейки, че Духът погива заедно с Тялото? Възможно. Но, не съвсем. Освен всичко останало, Духът вирее чрез Споменът. И, когато този спомен бъде абсолютизиран, той се превръща в особен ДУХОВЕН ФУНДАМЕНТ. Възраждането на т.н. ВЕРСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ го потвърждава, прекалено заплашително. Това бе осъзнато оконсчателно, едва подир трагичните събития от 11.09.2001.. Когато Светът, подир ядрените нападения над Хирошима и Нагазаки, за отново спонтанно потръпна. Заговори се отново за ВЕРСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Става дума за игнорирани БОЖЕСТВЕНИ ВЪЗПРЕТИ, за които фундаменталистите напомнят, чрез все по-крупни ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ. За съживяване на законодателни постулати родени във времена, когато църква и държава са били единно цяло, и две по две наистина е било точно четири. Фундаментализмът широко прилага физикални приьоми за контрол, без да престава да говори за възвишеността на духа, и СЪЩНОСТТА НА ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ. Това са повече или по-малко тайни консервативни групи, целящи да съхранят непроменени сърцевинните постулати на съответната религия, приета за модел, норма и параван. Възстановявайки нейното същностно въздействие върху ОБЩЕСТВОТО, чрез умишлени актове на разруха, уж вдъхновени от СЪОТВЕТНИЯ ФУНДАМЕНТАЛИСТКИ ГОСПОД-БОГ. Фундаментализмът успява невидимо да управлява причинно-следствените връзки между раси, нации и обществени слоеве през вековете, като висш стадий на параден идеализъм и умело подхранван фанатизъм. Търгуващ своите сторонници срещу дребни стотинки. Приносител на големи пари за индоктринирани наемни терористични централи.
СВЕТОВНА ТАЙНА Е, че безусловно всички „–изми“ коренят в САЩ. Мерило-индикатор за права и свободи от всякакъв род, порядък, и прозрение. Все по-отчайващо рестриктивни, докато нейните стопански идеолози не престават да напомнят на “КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ” на Маркс и Енгелс. Фундаментализмът пресича океана далеч преди Освобождението на Балканите от Османлъка. (Към 1900., в Черна Гора, от общо 13 големи родови клана 90% вече са баптизирани, а останалите „славинизирани по сръбски“!) Мнозина не престават да твърдят, че първата християнска църква в СТАРА ВАРНА е методистка – не православна. Докато промотирането на БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ в ЦАРИГРАД, е резултат на обединените усилия на протестантски пастори от САЩ, по онова време все още в Гражданска Война. Не е достатъчно добре изследвано, доколко АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ, се дължи на протестантските проповедници по онова време, обучили населението не само да си създава читалища, но и да поставя отбранителни плетове около села и градове – в името на ГОСПОД-БОГ. Фундаментализмът в Средния Изток успява, и въпреки султанските възбрани, изгражда живата и днес мрежа РОБЕРТ-КОЛЕЖ, предназначена за деца от малцинствата на имперска Турция. (Най-напред в Бейрут, а подир това в Истанбул, Пловдив, София, Ловеч, И Русе!) В много отношения, първите държавници на страната наричана БЪЛГАРИЯ, са меки фундаменталисти. Православната Българска Библия, която така лековерно избягваме да четем, е резултат на усилията на фундаменталиста Петко Рачов СЛАВЕЙКОВ – преподавател в Роберт Колеж, Цариград. Не зная как е с МАРКСИЗМО-ЛЕНИНИЗМА, но и той – доколкото бе насилствено изучаван – си е чиста проба ПРОТОХРИСТИЯНСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. (Ноам ЧОМСКИ напомня за това!) При завършване на ПОРЕДНАТА ПАРТИЙНА УЧЕБНА ГОДИНА, с подходящо алкохолизиран банкет, предстоеше НОВА ПАРТИЙНА УЧЕБНА ГОДИНА. На която отново се изучаваше същият материал със същите преподаватели – до вкореняване на ефект на масово безразличие. И се чудим-маем сега – защо нямаме гражданско общество. С един-два рок-концерта това е невъзможно.
СЪВРЕМЕННИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ работи, предпочитаемо в ареали с доказани природни ресурси, и добре развита икономика. При което не престава да твърди – от древни времена насам – че Обществото е загубило всякакви морални ценности, в надпревара за лъжовни материални придобивки. (От финансови постъпления – не се отказва!) Отричайки всякакво скокообразно развитие и независим управленски прогрес. И, т.к. всичко това се е случило вече, под натиск на една докрай техногенна транснационална култура, този вреден небожествен прогрес следва да бъде ограничен, спрян, или умъртвен. (Поне временно - правят го – постигат го!) Щом не отговаря на каноните на съответното “правилно” вероизповедание. За всичко това са нужни пари, пари, много пари. (Събират-намират ги!) Остава неясно, доколко Президента БУШ е фундаменталист, но е повече от известно, че е излъчен от т.н. CHRISTIAN BELT – ХРИСТИЯНСКИ ПОЯС на Средните Съединени Щати.
ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ, са т.н. “МОНТАНИСТИ”, (Раннохристиянска ерес просъществувала около 200-800 години след Христа, основана от Монтанус - бивш жрец на богинята Кибела!), дължащи вяра и развитие на самопоставения древен северноафрикански пророк ТЕРТУЛИАН. (Живял и проповядвал в Картаген около 200 години след Христа. Първи християнски писател на латински. Автор на безброй творения между които „APOLOGETISM“!) Учени твърдят, че от там води начало и движението на Богомилите от Балканите през Европа.
ПЪРВИЯТ СЪВРЕМЕНЕН МЮСЮЛЬМАНСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТ Мухамед Абдуа (1849-1905.!), е египетски мюфтия. Доказва се, че не толкова Саудитска Арабия, колкото Република Египет, отглеждат новите цветя на злото. Готови да залеят, изпоразрушат и изцапат целият съвременен свят. (Студентска забрадка срещу стипендия, и безплатен бомбен колан!)
В НАШЕ ВРЕМЕ, т.н. Религиозна Война, протича между тези два първоизточника на ПРАВОВЕРИЕ. Претендиращи за най-правилно въздействие върху всяка политика в развитие. При което, в касите потропват огромни суми, припечелени чрез самоотвержеността на наивници, влагани за „идеални“ цели. Всички тези ГНОСТИЦИЗМИ, МОРМОНИЗМИ, АДВЕНТИЗМИ, КАТО-ЛИЦИЗМИ, МЮСЮЛЬМАНИЗМИ, ФАШИЗМИ И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМИ, маркират частно обслужващо гледище върху религиозните постулати на съответния уклон. Което не звучи съвсем лошо, макар в крайна сметка да е застрашително. Голямата опасност за Световната Общност обаче идва, от т.н. “НОВИ ПОСТАНОВКИ” на съответните верски уклони. Които, за всеки новопосветен, (Нововербуван!), изглеждат значително по-приемливи, звучат много по-истинно и убеждаващо конкретно. От всички онези, с които до времето на неговото “посвещаване”, съответната държавна религия му е проглушвала безсмислено ушите. Тези “нови” постановки умишлено сведени до възможно най-ниска схематичност, задължително се възприемат директно, и не подлежат на обсъждане и коментар. (Или се приемат – или не!) Новопосветения, (Приближил се е до Бога!), е задължен да приема на аба всичко що му снесе съответния ходжа, пастор или поп. Жестоки и твърди верски постулати, задължително зовящи на борба в името на “опазване” на морал, култура, битност - при тотална съпротива срещу всякакви креативни социални промени. Продължителното четене на еднообразни религиозни текстове, често под музикален съпровод, (Независимо от личната грамотност!), рано или късно води до състояние на самозомб. (Нещо подобно е лесно открито, у бивши членове на славната БКП!) Всяко масово преповтаряне на политически стигми, резултира в масово зомбиране, и в това отношение ХИТЛЕРИЗМА бе достигнал виртуозно съвършенство. По време на наркоманските националистически речи на ХИТЛЕР, жените не пропускат да изпаданат в транс, с викове “ИСКАМ ДЕТЕ ОТ ХИТЛЕР!” Все пак, ХИТЛЕР не се наемаше да претендира, да е баща на безусловно всички народи от Миклухо-Маклай до наши дни. Както на стари години стори – не без основание - Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ.
ПРОПОВЕДНИЦИТЕ НА ФУНДАМЕНТАЛИЗМА, задължително са кадърно школувани оратори, подбрани на младини от домове за безпризорни. Завършили психология и социални науки в университети – където вярата не е проблем, но едва, когато си платиш учебната такса. Те задължително говорят музицирайки, (Понякога пеят!), на своите последователи всичко онова, което на слушателите им се иска да чуят. Най-честата тема - всичко свързано с ГОСПОД-БОГ. Опосредствено контактуващ с нас, чрез съответния оратор. За когото светът задължително е черно-бял и – никога цветен. В едно модерно общество, допуснало да се развива в противоречие на БОЖИЯТА ВОЛЯ. (Не е доказано!) СТРАШНИЯТ СЪД несъмнено предстои. Така, че да се готвим за него. (Чрез вноски в касата на верското сдружение!) ГОСПОД-БОГ порицава свободата на личностната изява, адмирирането на секса, и освобождаването на сексуалните услуги, (Срещу църковният десятък – няма нищо против!), и всички останали постижения на ЗАПАДНАТА КУЛТУРА. Към социалните проблеми подходът е диаметрално друг. Те се разглеждат консервативно. БОЖИЯТА ВОЛЯ е такава – бедните и оскърбените да изчакат ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТА. Тогава всичко ще бъде съвсем леко – само че - да си праведен се изисква. А праведен би бил, ако си при нас. ВОЛЯ БОЖИЯ - такава, каквато отърва на президента на съответната конгрегация. Проблемът при ФУНДАМЕНТАЛИЗМА не е, (Доктор НИЙЛСЕН - Станфорд!), че на първо място бива поставян съответния ГОСПОД-БОГ. Проблемът е, че той бива умело подменян, с УМИШЛЕНО ДЕФОРМИРАНО СТАТУКВО НА ИЛЮЗОРЕН ГОСПОД-БОГ.
В КРАЙНА СМЕТКА фундаменталистите от всеки вид (Хиндуисти, Християни, Юдеи, Мюсюльмани, Маркс-Ленинци и др.п.!), се противопоставят, (Прекалено успешно!), на съвремен-ната масова култура. Чиито тенденции все по-конкретно пресичат СВЕТИЯТ БОЖИ ПЪТ. Фундаменталистите не престават да демонстрират, че единствено те знаят, познават и провеждат, директивите на БОЖИЯТА ВОЛЯ. Експлоатирайки прекалено неясна информация, за миналото и бъдещето на Етернала. Настоявайки, без да търпят компромис, че те и само те, са на 100% тълкуватели на съответното СВЕТО ПИСАНИЕ. (Често соусирано от самите тях!) Свободните “нови” религии, но и всички останали, (Ако искаш да станеш милиардер – изобрети си религия. Рон Хъбърд-1965.!), остават несъвместими. Свободата на избор на демократическите права и свободи са крайно несъвместими с Фундаментализма. (Биороботизацията запада!)
КАТО ОСНОВНИ ФОРМИ на съвременния фундаментализъм в нашият постмодерен свят, се считат ХРИСТИЯНСКИЯ, ИСЛЯМСКИЯ, И МОРМОНСКИЯ ФУНДАМЕНТА-ЛИЗМИ. И трите верски направления поддържат расизма, и расовата и възрастова сегрегация, отхвърлят еманципацията на жените и достъпът им до общественополезен труд, провеждат открит антисексизъм, позовавайки се на модела на СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отхвърля брак между различни раси, възпрепятства образованието на жените; предписва нормален секс.
ИСЛЯМСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отхвърля евреите, обявява жената за неприкосновена собственост на мъжа; забранява предбрачния секс.
МОРМОНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ, преследван строго по щатските закони, открито проповядва расизъм, и изобщо не работи сред цветнокожи; допуска и възхвалява полигамията като я извежда в харемски мащаби, с оглед експлоатация на женския и детски труд; възпретява ползването на противозачатъчни средства, и няма нищо против против масов секс с малолетни.
Това едва ли изчерпва всичко. Странно е обаче, че през ХХІ век, когато технологиите гонят върхове, процесът на ВЕРСКА ФУНДАМЕНТАЛИЗАЦИЯ се задълбочава. Ако се търси вина, то веригата на доказателствата отново би ни довела до източниците на ФУНДАМЕНТАЛИЗМА. През изминалия Двадесети Век, бяха вложени огромни усилия, щото ЧОВЕЧЕСТВОТО да загуби пълна ВЯРА В ЦАР, БОГ И ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, а това доведе световна духовна криза, до погубване разликата между добро и зло. В действителност, няма как технологическият прогрес да не подклажда духовно невежество до степен на личностен упадък. (Идеите постъпват кондензирани от екран – какъв смисъл да имаш дух!) На ЧОВЕЧЕСТВОТО навярно му е писнало, да стои на ръба на бездната морал-аморал. Генерирана общо взето по същото това време на пръкване на всякаквите фундаменталистки измишльотини – ХІХ-ХХ век.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА СВЕТОВНИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ ни връща обратно, към годините на ТРЕТИЯ РАЙХ. Когато ХИТЛЕР бе невидимо обожествяван, а тоталният регламент върху поведението на расата и личността доведе, до срамният ПРОЦЕС В НЮРЕНБЕРГ. И, нищо по-точно. Върху кортиците на прочутите със жестокостта си есесовци, бе изписано „God Mit Uns“ - „Бог е с нас.“ Въпреки, че и до днес не е известно, Адолф ХИТЛЕР към коя верска общност всъщност, е принадлежал. Очевидно диктаторите задължително принадлежят към някаква съвсем тайна фундаменталистка групировка. Като за макиаж възприемат определени атеистически доктрини. Така че, понятийния апарат за ГОСПОД-БОГ и НЕГОВАТА ВОЛЯ, да бъде ползван за собствени нужди. Според Скот БИДСТРУП, щатски изследовател-фундаменталист, всяка една религия би могла да бъде обявена за фундаментална. Достатъчно е, тя да влезе в конфликт с ЛЮБОВТА, ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ГРИЖАТА ЗА ЧОВЕКА. Докато възприеме подходяща верска доктрина, която да престане да разглежда състоянието на ОБЩЕСТВОТО. Така, индоктринираната ВЯРА В ГОСПОД-БОГ, се превръща в единствено мерило за постъпките на нейните апологети. В подобна „ЕДИНСТВЕНА ВЯРА“ бе превърната ГЕРМАНСКАТА НАЦИЯ. Такъв бе, и БОЛШЕВИЗМЪТ в РУСИЯ. (Всички контактни незабавно биват заразени от натрапваната доктрина!) И основна характеристика - ОТСЪСТВИЕ НА ВСЯКАКВА ЛЮБОВ, НА ВСЯКАКВО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР. Превръщайки ежедневието на индоктринирания, в един монохромен тъжен носталгичен свят. Приучвайки го да вярва, че именно тази негова тъга ще спаси него и останалият непосветен свят. (Няма какво повече да се разсъждава!) Без да допуска, че е жертва на перфидно зомбиране насочено към неговият портфейл. Подобно мислене съвсем лесно се открива във всяко отиващо си поколение, живяло в епоха на тоталитаризъм. Очакващо възвръщане на духовни ценности, които са смъртоносно поразени. Които никога не биха могли да бъдат регенерирани. Фундаменталистите са вечни ПЕРСТРОЙЧИЦИ НА ОБЩЕСТВОТО, но в свой интерес – наричат го В ИМЕТО НА БОГА. Но в посока назад – към примитивното – никога напред. И това обяснява столетното тъпчене на едно място на РУСИЯ, подир 1905., и на всички нейни сателите подир Втората Световна Война. Докато перфектно ползват постиженията на технологическия напредък, за да се саморазправят с когото щат – когато поискат. Особено с онези – пресекли техният фатален път. Известни са християнски групировки нахлули и опожарили клиники за извършване на аборти, функциониращи напълно законно. Работещите в тях биват поругавани, а лекарите линчувани.
ФУНДАМЕНТАЛИЗМЪТ не е само ХРИСТИЯНСКИ И мюсюльмански, А СЪЩО ТАКА юдеистки, хиндуистки, суфитски, будитски, дори ЗОРОАРТРИТСКИ. Той е способен да възпре всяко движение на обществото напред и по същество е статичен.(В късните четиридесет години на двадесети век, под крясъци за НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ, множество пастори бяха натикани по затвори и концлагерии, а някой от тях екзекутирани. Дали бяха фундаменталисти? Трудно е да се каже. Големите фундаменталисти вслучаят бяха представителите на НКВД в БЪЛГАРИЯ.) Очевидно наличието на фундаменталисти в евангелизиращите креации е довело до подвеждане под общ знаменател на тези хора. Днес ХФ намира добра почва в САЩ, ЛАТИНСКА АМЕРИА, АФРИКА и ИЗТОЧНА ЕВРОПА.
ИСЛЯМСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отрича отделянето на църквата от държавата, и поставя държавата в подчинение на духовни пророци. Такъв е случаят с ИРАН, където на върха на държавната пирамида стои верско лице – върховен жрец. Подчинен на ясни политически сили напиращи за изтикване на щатските конгломерати от СРЕДНИЯ ИЗТОК, фундаменталистите преосмислят ШЕРИАТА и се разгтъват в Иран, С,удан, Саудитска Арабия , Персийския Залви, Алжир и Египет.
ЮДЕЙСКИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ представлява едва една десета от нацияна наричана ЮДЕЙСКА, но тази десета е една от най-състоятелните. Израелският Парламент и Правителство, са кооптирани най-вече от ЮДЕЙСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ – ФАНАТИЦИ.
„Не мисли за себе си – Господ-Бог вече го е сторил за всички!“ е тяхната максима. Нещо подобно бе обещавано без прекъсване, на народът на БЪЛГАРИЯ, през последните петдесет години. Партията-Майка мисли за всичко и всички. И, го правеше привидно. Пасивността на нашите пенсионери понастоящем говори не толкова за загуба на жизнени сили – те все пак оцеляват, колкото за СПЕЦИФИЧЕН МАРКЕТИНГОВ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ НА АТЕИСТИЧНА ОСНОВА ПРЕВЪРНА ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛИСТИЧНА ПРОМАРКС-ЛЕНИНОВА ДОКТРИНА. Която усилено се изучаваше – след работно време – задължително – без край – и отначало, и отначало, и отначало. Нима забравихте!?! Звучи невероятно – но е факт!
Владимир Илыч ЛЕНИН несъмнено е бил православен. Йосиф Висарионович СТАЛИН – също. В Политбюро на ВКП(б) правоверните са били мнозина, и за това е знаел дори СТАЛИН. Секретарят на Георгий Михайлович ДИМИТРОВ е бил от особената чисто българска къснобогомилска фундаментална структура т.н. Бяло БРАТСТВО, и това опазва неговите членове от репресии подир Девети Севтемри. Тодор ЖИВКОВ – ЯНКО, по вероизповедание е протестант, както сам споменава в своите мемоари, а за верските занимания на Людмила ЖИВКОВА все още се носят легенди.
ФУНДАМЕНТАЛИСТИТЕ наистина се оставят напълно в ръцете на ГОСПОД-БОГ, и твърдят, че той опазва технитя живот. Те водят сравнително здравословен начин на живот. Изследвания на щатски медици показват удивителни примери за добро здрпавословно състояние и дълъг живот, между членовете на „СЕДМИЯ ДЕН“. Някой от лидерите на фундаментализма в САЩ са така компрометирани, че от съображения за сигурност, се придвижват само нощем и под грим (Ралф РИЙД!). Техните нови прозрения нямат край. Мнозина от прословутия ЮЖЕН БАПТИСТКИ ПОЯС твъврдят, че Исус ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯ по кръв е африканец, поробен от европейците съвсем сполучливо. Бурното развитие на ХРИСТИЯНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ бива обяснявано с упадъка на образователната система, с липсата за нейни алтернативи. Така е и при МЮСЮЛЬМАНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Той е особено силен в СРЕДНИЯ ИЗТОК (Уахабитите-Смъртници!), където образованието все още е примитив в медресе, но насилствено като по курс на славната ЛКП. Разрастването на ФУНДАМЕНТАЛИЗМА следва намаляването или игнорирането на КРИТИЦИЗМА В ОБЩЕСТВОТО, а у нас това е повече от стомашно разстройство.
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ – ДО ДУПКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДАЛИ СА ПРАВИ МАТЕРИАЛИСТИТЕ, (АН-Москва!), твърдейки, че Духът погива заедно с Тялото? Възможно. Но, не съвсем. Освен всичко останало, Духът вирее чрез Споменът. И, когато този спомен бъде абсолютизиран, той се превръща в особен ДУХОВЕН ФУНДАМЕНТ. Възраждането на т.н. ВЕРСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ го потвърждава, прекалено заплашително. Това бе осъзнато оконсчателно, едва подир трагичните събития от 11.09.2001.. Когато Светът, подир ядрените нападения над Хирошима и Нагазаки, за отново спонтанно потръпна. Заговори се отново за ВЕРСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Става дума за игнорирани БОЖЕСТВЕНИ ВЪЗПРЕТИ, за които фундаменталистите напомнят, чрез все по-крупни ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ. За съживяване на законодателни постулати родени във времена, когато църква и държава са били единно цяло, и две по две наистина е било точно четири. Фундаментализмът широко прилага физикални приьоми за контрол, без да престава да говори за възвишеността на духа, и СЪЩНОСТТА НА ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ. Това са повече или по-малко тайни консервативни групи, целящи да съхранят непроменени сърцевинните постулати на съответната религия, приета за модел, норма и параван. Възстановявайки нейното същностно въздействие върху ОБЩЕСТВОТО, чрез умишлени актове на разруха, уж вдъхновени от СЪОТВЕТНИЯ ФУНДАМЕНТАЛИСТКИ ГОСПОД-БОГ. Фундаментализмът успява невидимо да управлява причинно-следствените връзки между раси, нации и обществени слоеве през вековете, като висш стадий на параден идеализъм и умело подхранван фанатизъм. Търгуващ своите сторонници срещу дребни стотинки. Приносител на големи пари за индоктринирани наемни терористични централи.
СВЕТОВНА ТАЙНА Е, че безусловно всички „–изми“ коренят в САЩ. Мерило-индикатор за права и свободи от всякакъв род, порядък, и прозрение. Все по-отчайващо рестриктивни, докато нейните стопански идеолози не престават да напомнят на “КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ” на Маркс и Енгелс. Фундаментализмът пресича океана далеч преди Освобождението на Балканите от Османлъка. (Към 1900., в Черна Гора, от общо 13 големи родови клана 90% вече са баптизирани, а останалите „славинизирани по сръбски“!) Мнозина не престават да твърдят, че първата християнска църква в СТАРА ВАРНА е методистка – не православна. Докато промотирането на БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ в ЦАРИГРАД, е резултат на обединените усилия на протестантски пастори от САЩ, по онова време все още в Гражданска Война. Не е достатъчно добре изследвано, доколко АПРИЛСКОТО ВЪЗСТАНИЕ, се дължи на протестантските проповедници по онова време, обучили населението не само да си създава читалища, но и да поставя отбранителни плетове около села и градове – в името на ГОСПОД-БОГ. Фундаментализмът в Средния Изток успява, и въпреки султанските възбрани, изгражда живата и днес мрежа РОБЕРТ-КОЛЕЖ, предназначена за деца от малцинствата на имперска Турция. (Най-напред в Бейрут, а подир това в Истанбул, Пловдив, София, Ловеч, И Русе!) В много отношения, първите държавници на страната наричана БЪЛГАРИЯ, са меки фундаменталисти. Православната Българска Библия, която така лековерно избягваме да четем, е резултат на усилията на фундаменталиста Петко Рачов СЛАВЕЙКОВ – преподавател в Роберт Колеж, Цариград. Не зная как е с МАРКСИЗМО-ЛЕНИНИЗМА, но и той – доколкото бе насилствено изучаван – си е чиста проба ПРОТОХРИСТИЯНСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. (Ноам ЧОМСКИ напомня за това!) При завършване на ПОРЕДНАТА ПАРТИЙНА УЧЕБНА ГОДИНА, с подходящо алкохолизиран банкет, предстоеше НОВА ПАРТИЙНА УЧЕБНА ГОДИНА. На която отново се изучаваше същият материал със същите преподаватели – до вкореняване на ефект на масово безразличие. И се чудим-маем сега – защо нямаме гражданско общество. С един-два рок-концерта това е невъзможно.
СЪВРЕМЕННИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ работи, предпочитаемо в ареали с доказани природни ресурси, и добре развита икономика. При което не престава да твърди – от древни времена насам – че Обществото е загубило всякакви морални ценности, в надпревара за лъжовни материални придобивки. (От финансови постъпления – не се отказва!) Отричайки всякакво скокообразно развитие и независим управленски прогрес. И, т.к. всичко това се е случило вече, под натиск на една докрай техногенна транснационална култура, този вреден небожествен прогрес следва да бъде ограничен, спрян, или умъртвен. (Поне временно - правят го – постигат го!) Щом не отговаря на каноните на съответното “правилно” вероизповедание. За всичко това са нужни пари, пари, много пари. (Събират-намират ги!) Остава неясно, доколко Президента БУШ е фундаменталист, но е повече от известно, че е излъчен от т.н. CHRISTIAN BELT – ХРИСТИЯНСКИ ПОЯС на Средните Съединени Щати.
ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ, са т.н. “МОНТАНИСТИ”, (Раннохристиянска ерес просъществувала около 200-800 години след Христа, основана от Монтанус - бивш жрец на богинята Кибела!), дължащи вяра и развитие на самопоставения древен северноафрикански пророк ТЕРТУЛИАН. (Живял и проповядвал в Картаген около 200 години след Христа. Първи християнски писател на латински. Автор на безброй творения между които „APOLOGETISM“!) Учени твърдят, че от там води начало и движението на Богомилите от Балканите през Европа.
ПЪРВИЯТ СЪВРЕМЕНЕН МЮСЮЛЬМАНСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТ Мухамед Абдуа (1849-1905.!), е египетски мюфтия. Доказва се, че не толкова Саудитска Арабия, колкото Република Египет, отглеждат новите цветя на злото. Готови да залеят, изпоразрушат и изцапат целият съвременен свят. (Студентска забрадка срещу стипендия, и безплатен бомбен колан!)
В НАШЕ ВРЕМЕ, т.н. Религиозна Война, протича между тези два първоизточника на ПРАВОВЕРИЕ. Претендиращи за най-правилно въздействие върху всяка политика в развитие. При което, в касите потропват огромни суми, припечелени чрез самоотвержеността на наивници, влагани за „идеални“ цели. Всички тези ГНОСТИЦИЗМИ, МОРМОНИЗМИ, АДВЕНТИЗМИ, КАТО-ЛИЦИЗМИ, МЮСЮЛЬМАНИЗМИ, ФАШИЗМИ И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМИ, маркират частно обслужващо гледище върху религиозните постулати на съответния уклон. Което не звучи съвсем лошо, макар в крайна сметка да е застрашително. Голямата опасност за Световната Общност обаче идва, от т.н. “НОВИ ПОСТАНОВКИ” на съответните верски уклони. Които, за всеки новопосветен, (Нововербуван!), изглеждат значително по-приемливи, звучат много по-истинно и убеждаващо конкретно. От всички онези, с които до времето на неговото “посвещаване”, съответната държавна религия му е проглушвала безсмислено ушите. Тези “нови” постановки умишлено сведени до възможно най-ниска схематичност, задължително се възприемат директно, и не подлежат на обсъждане и коментар. (Или се приемат – или не!) Новопосветения, (Приближил се е до Бога!), е задължен да приема на аба всичко що му снесе съответния ходжа, пастор или поп. Жестоки и твърди верски постулати, задължително зовящи на борба в името на “опазване” на морал, култура, битност - при тотална съпротива срещу всякакви креативни социални промени. Продължителното четене на еднообразни религиозни текстове, често под музикален съпровод, (Независимо от личната грамотност!), рано или късно води до състояние на самозомб. (Нещо подобно е лесно открито, у бивши членове на славната БКП!) Всяко масово преповтаряне на политически стигми, резултира в масово зомбиране, и в това отношение ХИТЛЕРИЗМА бе достигнал виртуозно съвършенство. По време на наркоманските националистически речи на ХИТЛЕР, жените не пропускат да изпаданат в транс, с викове “ИСКАМ ДЕТЕ ОТ ХИТЛЕР!” Все пак, ХИТЛЕР не се наемаше да претендира, да е баща на безусловно всички народи от Миклухо-Маклай до наши дни. Както на стари години стори – не без основание - Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ.
ПРОПОВЕДНИЦИТЕ НА ФУНДАМЕНТАЛИЗМА, задължително са кадърно школувани оратори, подбрани на младини от домове за безпризорни. Завършили психология и социални науки в университети – където вярата не е проблем, но едва, когато си платиш учебната такса. Те задължително говорят музицирайки, (Понякога пеят!), на своите последователи всичко онова, което на слушателите им се иска да чуят. Най-честата тема - всичко свързано с ГОСПОД-БОГ. Опосредствено контактуващ с нас, чрез съответния оратор. За когото светът задължително е черно-бял и – никога цветен. В едно модерно общество, допуснало да се развива в противоречие на БОЖИЯТА ВОЛЯ. (Не е доказано!) СТРАШНИЯТ СЪД несъмнено предстои. Така, че да се готвим за него. (Чрез вноски в касата на верското сдружение!) ГОСПОД-БОГ порицава свободата на личностната изява, адмирирането на секса, и освобождаването на сексуалните услуги, (Срещу църковният десятък – няма нищо против!), и всички останали постижения на ЗАПАДНАТА КУЛТУРА. Към социалните проблеми подходът е диаметрално друг. Те се разглеждат консервативно. БОЖИЯТА ВОЛЯ е такава – бедните и оскърбените да изчакат ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТА. Тогава всичко ще бъде съвсем леко – само че - да си праведен се изисква. А праведен би бил, ако си при нас. ВОЛЯ БОЖИЯ - такава, каквато отърва на президента на съответната конгрегация. Проблемът при ФУНДАМЕНТАЛИЗМА не е, (Доктор НИЙЛСЕН - Станфорд!), че на първо място бива поставян съответния ГОСПОД-БОГ. Проблемът е, че той бива умело подменян, с УМИШЛЕНО ДЕФОРМИРАНО СТАТУКВО НА ИЛЮЗОРЕН ГОСПОД-БОГ.
В КРАЙНА СМЕТКА фундаменталистите от всеки вид (Хиндуисти, Християни, Юдеи, Мюсюльмани, Маркс-Ленинци и др.п.!), се противопоставят, (Прекалено успешно!), на съвремен-ната масова култура. Чиито тенденции все по-конкретно пресичат СВЕТИЯТ БОЖИ ПЪТ. Фундаменталистите не престават да демонстрират, че единствено те знаят, познават и провеждат, директивите на БОЖИЯТА ВОЛЯ. Експлоатирайки прекалено неясна информация, за миналото и бъдещето на Етернала. Настоявайки, без да търпят компромис, че те и само те, са на 100% тълкуватели на съответното СВЕТО ПИСАНИЕ. (Често соусирано от самите тях!) Свободните “нови” религии, но и всички останали, (Ако искаш да станеш милиардер – изобрети си религия. Рон Хъбърд-1965.!), остават несъвместими. Свободата на избор на демократическите права и свободи са крайно несъвместими с Фундаментализма. (Биороботизацията запада!)
КАТО ОСНОВНИ ФОРМИ на съвременния фундаментализъм в нашият постмодерен свят, се считат ХРИСТИЯНСКИЯ, ИСЛЯМСКИЯ, И МОРМОНСКИЯ ФУНДАМЕНТА-ЛИЗМИ. И трите верски направления поддържат расизма, и расовата и възрастова сегрегация, отхвърлят еманципацията на жените и достъпът им до общественополезен труд, провеждат открит антисексизъм, позовавайки се на модела на СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отхвърля брак между различни раси, възпрепятства образованието на жените; предписва нормален секс.
ИСЛЯМСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отхвърля евреите, обявява жената за неприкосновена собственост на мъжа; забранява предбрачния секс.
МОРМОНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ, преследван строго по щатските закони, открито проповядва расизъм, и изобщо не работи сред цветнокожи; допуска и възхвалява полигамията като я извежда в харемски мащаби, с оглед експлоатация на женския и детски труд; възпретява ползването на противозачатъчни средства, и няма нищо против против масов секс с малолетни.
Това едва ли изчерпва всичко. Странно е обаче, че през ХХІ век, когато технологиите гонят върхове, процесът на ВЕРСКА ФУНДАМЕНТАЛИЗАЦИЯ се задълбочава. Ако се търси вина, то веригата на доказателствата отново би ни довела до източниците на ФУНДАМЕНТАЛИЗМА. През изминалия Двадесети Век, бяха вложени огромни усилия, щото ЧОВЕЧЕСТВОТО да загуби пълна ВЯРА В ЦАР, БОГ И ЧОВЕШКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, а това доведе световна духовна криза, до погубване разликата между добро и зло. В действителност, няма как технологическият прогрес да не подклажда духовно невежество до степен на личностен упадък. (Идеите постъпват кондензирани от екран – какъв смисъл да имаш дух!) На ЧОВЕЧЕСТВОТО навярно му е писнало, да стои на ръба на бездната морал-аморал. Генерирана общо взето по същото това време на пръкване на всякаквите фундаменталистки измишльотини – ХІХ-ХХ век.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА СВЕТОВНИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ ни връща обратно, към годините на ТРЕТИЯ РАЙХ. Когато ХИТЛЕР бе невидимо обожествяван, а тоталният регламент върху поведението на расата и личността доведе, до срамният ПРОЦЕС В НЮРЕНБЕРГ. И, нищо по-точно. Върху кортиците на прочутите със жестокостта си есесовци, бе изписано „God Mit Uns“ - „Бог е с нас.“ Въпреки, че и до днес не е известно, Адолф ХИТЛЕР към коя верска общност всъщност, е принадлежал. Очевидно диктаторите задължително принадлежят към някаква съвсем тайна фундаменталистка групировка. Като за макиаж възприемат определени атеистически доктрини. Така че, понятийния апарат за ГОСПОД-БОГ и НЕГОВАТА ВОЛЯ, да бъде ползван за собствени нужди. Според Скот БИДСТРУП, щатски изследовател-фундаменталист, всяка една религия би могла да бъде обявена за фундаментална. Достатъчно е, тя да влезе в конфликт с ЛЮБОВТА, ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ГРИЖАТА ЗА ЧОВЕКА. Докато възприеме подходяща верска доктрина, която да престане да разглежда състоянието на ОБЩЕСТВОТО. Така, индоктринираната ВЯРА В ГОСПОД-БОГ, се превръща в единствено мерило за постъпките на нейните апологети. В подобна „ЕДИНСТВЕНА ВЯРА“ бе превърната ГЕРМАНСКАТА НАЦИЯ. Такъв бе, и БОЛШЕВИЗМЪТ в РУСИЯ. (Всички контактни незабавно биват заразени от натрапваната доктрина!) И основна характеристика - ОТСЪСТВИЕ НА ВСЯКАКВА ЛЮБОВ, НА ВСЯКАКВО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР. Превръщайки ежедневието на индоктринирания, в един монохромен тъжен носталгичен свят. Приучвайки го да вярва, че именно тази негова тъга ще спаси него и останалият непосветен свят. (Няма какво повече да се разсъждава!) Без да допуска, че е жертва на перфидно зомбиране насочено към неговият портфейл. Подобно мислене съвсем лесно се открива във всяко отиващо си поколение, живяло в епоха на тоталитаризъм. Очакващо възвръщане на духовни ценности, които са смъртоносно поразени. Които никога не биха могли да бъдат регенерирани. Фундаменталистите са вечни ПЕРСТРОЙЧИЦИ НА ОБЩЕСТВОТО, но в свой интерес – наричат го В ИМЕТО НА БОГА. Но в посока назад – към примитивното – никога напред. И това обяснява столетното тъпчене на едно място на РУСИЯ, подир 1905., и на всички нейни сателите подир Втората Световна Война. Докато перфектно ползват постиженията на технологическия напредък, за да се саморазправят с когото щат – когато поискат. Особено с онези – пресекли техният фатален път. Известни са християнски групировки нахлули и опожарили клиники за извършване на аборти, функциониращи напълно законно. Работещите в тях биват поругавани, а лекарите линчувани.
ФУНДАМЕНТАЛИЗМЪТ не е само ХРИСТИЯНСКИ И мюсюльмански, А СЪЩО ТАКА юдеистки, хиндуистки, суфитски, будитски, дори ЗОРОАРТРИТСКИ. Той е способен да възпре всяко движение на обществото напред и по същество е статичен.(В късните четиридесет години на двадесети век, под крясъци за НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ, множество пастори бяха натикани по затвори и концлагерии, а някой от тях екзекутирани. Дали бяха фундаменталисти? Трудно е да се каже. Големите фундаменталисти вслучаят бяха представителите на НКВД в БЪЛГАРИЯ.) Очевидно наличието на фундаменталисти в евангелизиращите креации е довело до подвеждане под общ знаменател на тези хора. Днес ХФ намира добра почва в САЩ, ЛАТИНСКА АМЕРИА, АФРИКА и ИЗТОЧНА ЕВРОПА.
ИСЛЯМСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ отрича отделянето на църквата от държавата, и поставя държавата в подчинение на духовни пророци. Такъв е случаят с ИРАН, където на върха на държавната пирамида стои верско лице – върховен жрец. Подчинен на ясни политически сили напиращи за изтикване на щатските конгломерати от СРЕДНИЯ ИЗТОК, фундаменталистите преосмислят ШЕРИАТА и се разгтъват в Иран, С,удан, Саудитска Арабия , Персийския Залви, Алжир и Египет.
ЮДЕЙСКИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ представлява едва една десета от нацияна наричана ЮДЕЙСКА, но тази десета е една от най-състоятелните. Израелският Парламент и Правителство, са кооптирани най-вече от ЮДЕЙСКИ ФУНДАМЕНТАЛИСТИ – ФАНАТИЦИ.
„Не мисли за себе си – Господ-Бог вече го е сторил за всички!“ е тяхната максима. Нещо подобно бе обещавано без прекъсване, на народът на БЪЛГАРИЯ, през последните петдесет години. Партията-Майка мисли за всичко и всички. И, го правеше привидно. Пасивността на нашите пенсионери понастоящем говори не толкова за загуба на жизнени сили – те все пак оцеляват, колкото за СПЕЦИФИЧЕН МАРКЕТИНГОВ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ НА АТЕИСТИЧНА ОСНОВА ПРЕВЪРНА ВЪВ ФУНДАМЕНТАЛИСТИЧНА ПРОМАРКС-ЛЕНИНОВА ДОКТРИНА. Която усилено се изучаваше – след работно време – задължително – без край – и отначало, и отначало, и отначало. Нима забравихте!?! Звучи невероятно – но е факт!
Владимир Илыч ЛЕНИН несъмнено е бил православен. Йосиф Висарионович СТАЛИН – също. В Политбюро на ВКП(б) правоверните са били мнозина, и за това е знаел дори СТАЛИН. Секретарят на Георгий Михайлович ДИМИТРОВ е бил от особената чисто българска къснобогомилска фундаментална структура т.н. Бяло БРАТСТВО, и това опазва неговите членове от репресии подир Девети Севтемри. Тодор ЖИВКОВ – ЯНКО, по вероизповедание е протестант, както сам споменава в своите мемоари, а за верските занимания на Людмила ЖИВКОВА все още се носят легенди.
ФУНДАМЕНТАЛИСТИТЕ наистина се оставят напълно в ръцете на ГОСПОД-БОГ, и твърдят, че той опазва технитя живот. Те водят сравнително здравословен начин на живот. Изследвания на щатски медици показват удивителни примери за добро здрпавословно състояние и дълъг живот, между членовете на „СЕДМИЯ ДЕН“. Някой от лидерите на фундаментализма в САЩ са така компрометирани, че от съображения за сигурност, се придвижват само нощем и под грим (Ралф РИЙД!). Техните нови прозрения нямат край. Мнозина от прословутия ЮЖЕН БАПТИСТКИ ПОЯС твъврдят, че Исус ХРИСТОС СПАСИТЕЛЯ по кръв е африканец, поробен от европейците съвсем сполучливо. Бурното развитие на ХРИСТИЯНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ бива обяснявано с упадъка на образователната система, с липсата за нейни алтернативи. Така е и при МЮСЮЛЬМАНСКИЯТ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ. Той е особено силен в СРЕДНИЯ ИЗТОК (Уахабитите-Смъртници!), където образованието все още е примитив в медресе, но насилствено като по курс на славната ЛКП. Разрастването на ФУНДАМЕНТАЛИЗМА следва намаляването или игнорирането на КРИТИЦИЗМА В ОБЩЕСТВОТО, а у нас това е повече от стомашно разстройство.
петък, 9 октомври 2009 г.
Спомени отлетяли с една цигулка - разказ - от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
четено 4776 пъти
Спомени отлетяли с една цигулка
- разказ -
ТЕЗИ ДНИ
реших да се отърва от последното, което не е за уличната кофа за боклук. Свещено место, където ровят ерудирани Белоградчани в името на празен стомах и национален просперитет. Отворих старинния скрин на Баба, недокоснат от Времето на Времената. В една от раклите се спотаяваше, (Ето мелодичен звън!), Моята Стара Концертна Цигулка. Извадих кожения калъф. Положих го върху леглото. Отворих скъпоценната кутия. От нея изригна аромат на колофон, на отдавнашна есен и всевечно море, на презряла смоква и финап, на средиземноморска магнолия и улична липа. Кадифената възглавничка-подбрадник се напъна и въздъхна, и излъчи онзи аромат на старомоден парфюм “Шамбър”, който винаги ще се нарича Минало Невъзвратимо.
Инструментът простена в моите ръце. (Забележителен струнен инструмент, който не си позволява, подобно на един познат, да се саморазстройва.) Оставих цигулката и лъка върху вечно откритото разхвърлено легло. Затворих резбования скрин. Приседнах на пода. По държавнически се размислих. Знаех, че своите великолепни решения зализаните всевъзможници-държавници, от една недалечна скапана страна, вземат задължително приседнали по турски на пода. Един близък пък твърди, че всъщност това става винаги подземно, но той е само един предубеден комунист. Размислих се в полза на своята бедна цигулка. Ако я продам, рекох си, може би ще платя ток и вода за изтеклия месец. Ако не я продам, казах си, като нищо ще ми спрат тока и водата, па в добавък ще ме изтипосат в жълтото фолио на местния вестник, (От кора до кора четен из чуждестранните посолства след десерт!). Това означава “Стоп!”, реша ли да се юрна на работа зад граница. (Да изкарам живителна паррà, па нека ми вземат здравето!). Реших да се отдам на спомени – време топло, кара на сън. Спомени се намериха в излишък. И направиха да зарежа настоятелните телефонни прозвънявания на търговеца на музикални инструменти, готов да купи моята нещастна като самия мен цигулка. (Срещу износ на старинни музикални инструменти на парче, вкарват втора ръка електроника на едро! Алъш-Вериш да става, джанъм, държавата подкрепя!) Положих цигулката на колене. Хубаво я гушнах. И задрямах под следобедното слънце.
БЯХ ЕДВА ОСЕМ ГОДИШЕН,
(Майките кой знае защо отписват синовете от отчет именно на подобна възраст!), когато Маман ме взе за ръка, подхвърли едно “Пари има!”, и тържествено ме заведе в единствения музикален магазин в Белоград. Там, всред рафтове изпълнени със свитъци пожълтели от времето ноти, между огромна като британски локомотив лъскава медна туба и самотен като скандинавски лебед бял роял, под зеленикав похлупак от гебеджанско стъкло, върху къс протрито театрално кадифе, лежеше Една Лъскава Истински Майсторска Цяла Нова-Новеничка Цигулка. Продавачът Бай Юрдан, незначителен музикант ала голям търговец, отмести ритуално стъкления похлупак. Роялът проскърца с малки колелца готов да се юрне по улица “Преславска”, да претупа “Вапцаровска”, да прогърми през пристанищните порти, че да потъне от срам в морето. Продавачът грабна цигулката в ръце и, (О, Миг! О, Мигновение!), изпълни онзи посредствен ресторантски Чардаш, който тогава ми се стори съвсем виртуозен. Получих нова-новеничка цигулка в ръце, безброй обязаности в добавък, и онова срамно петно за човек “не съвсем в ред”, което белоградските еснафи лепват на всеки опитал да надмогне бедността чрез талант. (После ти го натикват в досието и - туй то! Върви се оправяй!) Бях поотраснал в ръст, та цигулката залепна в моите и днес непохватни лапи. Това установи Чичо Коста Явлението, задължителния белоградски квартален интелектуалец, запасен на Ò Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител подофицер-саксофонист от флотската музика в Белоград. Банков чиновник чуждестранни девизи, (Къде такива в Белоград подир Война!), нахакан концертмайстор на Белоградската Филхармония, самоук маестро-лютиер на калпави цигулки за конкурса в Провадия. Частен учител по цигулка, той не си поплюваше а така диво тряскаше лък по моите невинно фалшивящи пръсти, че струните се забиваха болезнено и в ушите ми звънваха божигробски камбани. Чичо Коста Явлението не се правеше европеец. Бе такъв по рождение. Днес, започне ли небето да ръми, особено в късна есен; а есента в Белоград е повече от златна; ставите на пръстите на лявата ми ръка започват да безпокоят и напомнят, че може би и аз съм донейде европеец.
ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО,
Чичо Коста Явлението бе основател на някога знаменития “Тамбурашки Оркестър” в Морското Казино на Белоград. Всяка неделя, (В дрехи на унгарски тамбуран а върху тях фрак, а върху ревера от атлаз три медала от две войни – Зън-Зън - Насам-Натам – И Тра-Ла-Ла!), този следвоенен културен феномен дирижираше с лък, потропваше с крак и изпълняваше на цигулка, окарина или саксофон всичко онова, което цензурата считаше допустимо. (Не мислите ли, че безусловно всички цензори са съмнително големи моралисти!) По онова странно башибозушко време най-скоростната мелодия допускана на сцена, бе румънското хоро “Диминяца”, превърнато по-късно в модерен шлагер. (Представено в подробна регионална енциклопедия за музика и изобразителни изкуства, саморъчно редактирана но необнародвана, от един устойчиво гладуващ учител по музика в местното училище за изкуства в Белоград.) По повод и без повод, след като излееше яд и душевна мъка, Чичо Коста Явлението войнствено размахваше лък и заявяваше всегласно:
- Ще Станат Сто Години Мръсен Фашизъм На Тоз’ Въшлив Балкански Полуостров, Майка – а – а . . . Ето Защо, Тук Няма Никакви Явления, Май – ка – а – а . . . Ето защо! . . .
И превръщаше всяка гама в знаменитото танго “Ла Компарсита”, което пък изобщо не било фашистко. Тази така дълбока философска мисъл, предрешила неговия артистичен прякор но и моя жизнен път, винаги ми идва на ум затворят ли ми безпричинно вратата под нос.
ВСЕКИ БОЖИ ДЕН,
към пет часа подир обед, Чичо Коста Явлението слагаше покапана от кисели краставички папионка, обличаше единствения черен фрак, (Цилиндърът - в гардероба под слоеве нафталин!), пийваше една-две чистокръвни греяни и донейде развеселен, слизаше на касата в “Баня Горгона” да продава билети. Животът бе доказал, че чрез изкуство на Балканите едва ли би могло да се оцелее. (Освен може би в Америка, където нещата изобщо не са в ред!) Банята бачкаше на смени. От пет часа зарана до пет часа подиробеда – женска. От шест часа подиробеда до полунощ – мъжка. (По древна традиция се разрешаваше всеки да си носи някоя тенджерка с манджа. Така и се получаваше. Докато си се къпеш, хапваш лозови сърми и пийваш гпеянка!) През останалото време – загадка. Тази загадачност витаеше над банята и квартала, стелеше се над керемидените покриви на Белоград, достигаше недалечни околности и близки села, луташе се под форма на облак параходен дим над морето, за да се вдигне като слух и легенда навъзбог. Подобна загадка не би следвало да остане неизяснена. Един подиробед, на дъното на изоставената делфиноловна ттàка “Марифея”, зарязана в Гробището на Корабите, Мутата Цепелина-Цеп просъска, че оберлихта над Баня Горгона страхотно предизвиква.
Защо да предизвиква?
Ами . . . Просветва – загасва . . . Отново просветва . . .
- За да загасне отново, ли!?!
- Ами да!
Съобщил странното явление на баща си, но онзи махнал отегчено с ръка.
- Такъв е Живвòто, момче! Скапан Живот е това! . . . - докато майка му се изчервила, изсумтяла нещо под нос и влязла в кухнята да чупи чинии.
В една махала, където всичко е до болка ясно, за дечурлигата винаги остават купища загадки. Решихме да разберем точно и установим достоверно, какво се случва посред нощ под оберлихта на “Баня Горгона”.
ЕДНА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР
заедно с Мутата Цепелина-Цеп, очукан фотоапарат под мишница и едно безстопанствено псе, се постарахме да изкачим възможно най-тихо дървените стълби към терасата с оберлихт. Под покрова на нощта, като под огромен окуляр на микроскоп, къпалнята на “Баня Горгона” блестеше със съмнителната белота на второкачествен мрамор, тук-там изкърпен с фаянсови плочки за повече интимна красота. Чичо Коста Явлението и неговата съпруга Леля Дона Примадона Вездесъща, захвърлили всякакво облекло, с кофи и метли в ръце почистваха кварталната баня от наслоената през деня мръсота. Години по-късно седях край подобен оберлихт над една операционна някъде в Европа, за да изучавам похвати, които днес ми се струват безчовечни. Но тогава ние, двама махленски хлапаци със жълто около уста, стояхме надвесени, очаровани и полузамаяни над Блесналата Безпардонна Гола Истина На Живота. Човекът, който правеше и живееше с изкуство, усърдно и търпеливо отмиваше в канализацията остатъчната мръсота от цял един крайморски град. Открих, как каналът тежко се задъхва. Отсъстваше единствено цигулката на Чичо Коста. Идваше ми да изтичам, че да грабна своята. Така ме бе поразила тази всячески работна голота всред светналата куха пустош на огромното помещение в бяло. Щом почистването приключи, Чичо Коста Явлението излезе за миг и се завърна навлякъл изящно черния концертен фрак. Леля Дона Примадона Вездесъща пъргаво донесе посребрения саксофон. О, как изящно го поднесе тя! Човекът грабна металическия инструмент. Саксофонът проплака. Леля Дона, неуспялата балерина от столичния Кор Де Балет, скокна върху подиума за теляк. Развя ярък карминен шарф. О, Странен Танц На Апостолически Красавци! О, Безумен Хъс За Собствено Изкуство! Дали го вършеха всяка вечер? Сякаш, нещо друго биха могли да правят? Да набият гората, отдавна не стискаше никому. Всички комитски места бяха превърнати в курортни зони, за да бъдат затрупани с найлонови отпадъци. Да изпреварят поредната първомайска манифестация в протест, не биха ли били луди за вързване? Да осъдят държавата – това никога не е по сили никому. Поел дъх издълбоко и наслюнчил обилно мундщука, Чичо Коста Явлението изпълняваше с опиянение онова забранено буги-вуги “Пияният Кълвач”, (Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Траттà – Тра – ТТà-а-а. . . ), заради което двамата с Мутата Цепелина-Цеп своевременно бяхме изключени от училище. Майсторски, тайно, гръмко, по костюм - всъщност без никакъв костюм. По онова не чак толкова далечно време, на хората не им оставаше нищо друго освен да практикуват Изкуство и Любов, в безнадежден мрак и убийствена самота и, (О Времена! О, Нрави!), то си се знае – как да не се знае, на голо както днес ! Навярно поради това оберлихтът над “Баня Горгона” така често просветваше и загасваше. При разрешена мелодия оберлихтът светеше. За забранена мелодия – тъмнееше. Как, къде и какво танцуваше Леля Мика, щом Чичо Коста Явлението изкомандваше “Мрак!”, днес една престаряла квартална пророчица се опитва да си припомни, но така и не успява.
ВСИЧКО ТОВА
ми дойде на ум тези дни, когато под натиск на милите пък толкова кресливи домашни реших да продам скъпоценната цигулка. Единствена реално скъпа вещ, която някога съм притежавал. Търговецът от часове звънеше на вратата, довтасал с луксозен “Мерцедес” за покойник пребоядисан в калифорнийско жълто! Хвърли пари върху масата. Масата потъна в пода. В душата ми зейна яма. Грабна алчно цигулката, а тя примирено хлопна в кутията без да отрони звук. Търгашът гнусно се изсмя. И изчезна разговаряйки по мобифон. Турих мръсните пари в джеб. Отидох до пазар “Чаталджа”. Накупих хляб, сол, вино, пресни кестени и сини сливи, както и препечено пиле. В добавък купих буца колофон. Все още вярвах, че отново някога ще си купя цигулка. На връщане към дома в припадащия здрач; а есенес той е омаен; си се чувствах кой знае защо, как надувам саксофон. Но, саксофон никога съм нямал. Сега нямах и цигулка. Е, не мога да тръгна по улиците и да си се правя, че свиря на несъществуваща цигулка! По лесно е да побръмквам бузи, като саксофон. Излиза евтино – препоръчвам! “Пияният Кълвач” е страхотно буги за побръмкване из безпътен път! (Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Тррà-а-а. . .) Може би подозирате, освен ако не сте загубили чувство за хумор, (Петъчните парламентарни дебати освен до всенационална импотентност, водят и до загуба на персонално чувство за хумор!), аз съм заклет стар ерген. За мене никой никога не е танцувал. Не в баня, ами дори на къра. Поради обяснима неплатежоспособност. Ето защо, побръмквайки си евтиничко с уста, провлачвайки парализиран крак от супера към дома установих, че всъщност Никой Никога Не Ме Е Обичал Така Безотказно И Лудо, Както Някога Леля Дона Примадона Вездесъща Обичаше Чичо Коста Явлението. За да танцува, загърбила съблазните на столичните сцени всяка вечер в мрачина, върху мръсния хлъзгав подиум за теляк, в празната осапунена вовеки градска баня, размахвайки безкраен карминен воал, който никой не би обкичил с позлата. Установих също, че повече няма да платя ни стотинка на двете Уж-Държавни Обирджийски Инкасаторски Компании. Не харесвам да съм съучастник във всенародно изнудване, но то само си се получава щом не се съпротивляваш. Установих в добавък, че съвсем навреме се отървам от цигулката. Нужен ми бе як прът и здраво знаме. Не някаква си реплика на Страдивари. Бих могъл незабавно да си купя саксофон втора употреба. Само че, кой ще танцува за мен!?! Ами къде!?! Гръцката “Баня Горгона” отдавна е превърната в луксозна комарджийска игрална зала, а дворът в борса за коли втора употреба. Обществените бани в Стар Белоград са подменени от смъртоносни дискотеки, в които може и “Пип-Шоу” да видиш, като в баня да се изпотиш, СПИН в очи да срещнеш, пък и в морга да се поизлегнеш. Върнах се у ддòма. Погледът ми падна върху един стар тъпан. Лични ххòра приватизираха градове, заводи и села. Аз приватизирах тъпана от духовата музика на закритото училище в което преподавах! Няма да приватизирам нечия чужда диригентска палка, я! За нея се изисква истински талант. (Драсна ли в Южна Африка, вземам тъпана с мене. Реприватизация ли – ще ме хванеш – друг път ти!) Зарязан безмилостно под дебел слой прах върху гардероба, този Славен Учебен Басов Тъпан, под въздействие на неведоми космични сили, безпомощно потрепва и мъчително отглася, започне ли да ме човърка ревматизъм. Стъпих върху един стол. Гневно хвърлих барабана върху пода. Грабнах онзи огромен кожен топ с късата дървена дръжка! Задумках със все сила.
- Думба - Лумба – Дум! . . . Бара – Бара – Бум! . . .
Може все пак някой да реши и, да се разбуди. Но блокът в който живея разполага с толкова солидна звукоизолация, че все едно нищо не се бе случило. Дали съвременният просперитет на човечеството не се корени във взаимната изолация?
Някой да се разбуди от ударите на самотен тъпанар !?!
Може би.
Но, не и на Балканите.
© Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
16.11.2002 17:31:40
четено 4776 пъти
Спомени отлетяли с една цигулка
- разказ -
ТЕЗИ ДНИ
реших да се отърва от последното, което не е за уличната кофа за боклук. Свещено место, където ровят ерудирани Белоградчани в името на празен стомах и национален просперитет. Отворих старинния скрин на Баба, недокоснат от Времето на Времената. В една от раклите се спотаяваше, (Ето мелодичен звън!), Моята Стара Концертна Цигулка. Извадих кожения калъф. Положих го върху леглото. Отворих скъпоценната кутия. От нея изригна аромат на колофон, на отдавнашна есен и всевечно море, на презряла смоква и финап, на средиземноморска магнолия и улична липа. Кадифената възглавничка-подбрадник се напъна и въздъхна, и излъчи онзи аромат на старомоден парфюм “Шамбър”, който винаги ще се нарича Минало Невъзвратимо.
Инструментът простена в моите ръце. (Забележителен струнен инструмент, който не си позволява, подобно на един познат, да се саморазстройва.) Оставих цигулката и лъка върху вечно откритото разхвърлено легло. Затворих резбования скрин. Приседнах на пода. По държавнически се размислих. Знаех, че своите великолепни решения зализаните всевъзможници-държавници, от една недалечна скапана страна, вземат задължително приседнали по турски на пода. Един близък пък твърди, че всъщност това става винаги подземно, но той е само един предубеден комунист. Размислих се в полза на своята бедна цигулка. Ако я продам, рекох си, може би ще платя ток и вода за изтеклия месец. Ако не я продам, казах си, като нищо ще ми спрат тока и водата, па в добавък ще ме изтипосат в жълтото фолио на местния вестник, (От кора до кора четен из чуждестранните посолства след десерт!). Това означава “Стоп!”, реша ли да се юрна на работа зад граница. (Да изкарам живителна паррà, па нека ми вземат здравето!). Реших да се отдам на спомени – време топло, кара на сън. Спомени се намериха в излишък. И направиха да зарежа настоятелните телефонни прозвънявания на търговеца на музикални инструменти, готов да купи моята нещастна като самия мен цигулка. (Срещу износ на старинни музикални инструменти на парче, вкарват втора ръка електроника на едро! Алъш-Вериш да става, джанъм, държавата подкрепя!) Положих цигулката на колене. Хубаво я гушнах. И задрямах под следобедното слънце.
БЯХ ЕДВА ОСЕМ ГОДИШЕН,
(Майките кой знае защо отписват синовете от отчет именно на подобна възраст!), когато Маман ме взе за ръка, подхвърли едно “Пари има!”, и тържествено ме заведе в единствения музикален магазин в Белоград. Там, всред рафтове изпълнени със свитъци пожълтели от времето ноти, между огромна като британски локомотив лъскава медна туба и самотен като скандинавски лебед бял роял, под зеленикав похлупак от гебеджанско стъкло, върху къс протрито театрално кадифе, лежеше Една Лъскава Истински Майсторска Цяла Нова-Новеничка Цигулка. Продавачът Бай Юрдан, незначителен музикант ала голям търговец, отмести ритуално стъкления похлупак. Роялът проскърца с малки колелца готов да се юрне по улица “Преславска”, да претупа “Вапцаровска”, да прогърми през пристанищните порти, че да потъне от срам в морето. Продавачът грабна цигулката в ръце и, (О, Миг! О, Мигновение!), изпълни онзи посредствен ресторантски Чардаш, който тогава ми се стори съвсем виртуозен. Получих нова-новеничка цигулка в ръце, безброй обязаности в добавък, и онова срамно петно за човек “не съвсем в ред”, което белоградските еснафи лепват на всеки опитал да надмогне бедността чрез талант. (После ти го натикват в досието и - туй то! Върви се оправяй!) Бях поотраснал в ръст, та цигулката залепна в моите и днес непохватни лапи. Това установи Чичо Коста Явлението, задължителния белоградски квартален интелектуалец, запасен на Ò Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител подофицер-саксофонист от флотската музика в Белоград. Банков чиновник чуждестранни девизи, (Къде такива в Белоград подир Война!), нахакан концертмайстор на Белоградската Филхармония, самоук маестро-лютиер на калпави цигулки за конкурса в Провадия. Частен учител по цигулка, той не си поплюваше а така диво тряскаше лък по моите невинно фалшивящи пръсти, че струните се забиваха болезнено и в ушите ми звънваха божигробски камбани. Чичо Коста Явлението не се правеше европеец. Бе такъв по рождение. Днес, започне ли небето да ръми, особено в късна есен; а есента в Белоград е повече от златна; ставите на пръстите на лявата ми ръка започват да безпокоят и напомнят, че може би и аз съм донейде европеец.
ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО,
Чичо Коста Явлението бе основател на някога знаменития “Тамбурашки Оркестър” в Морското Казино на Белоград. Всяка неделя, (В дрехи на унгарски тамбуран а върху тях фрак, а върху ревера от атлаз три медала от две войни – Зън-Зън - Насам-Натам – И Тра-Ла-Ла!), този следвоенен културен феномен дирижираше с лък, потропваше с крак и изпълняваше на цигулка, окарина или саксофон всичко онова, което цензурата считаше допустимо. (Не мислите ли, че безусловно всички цензори са съмнително големи моралисти!) По онова странно башибозушко време най-скоростната мелодия допускана на сцена, бе румънското хоро “Диминяца”, превърнато по-късно в модерен шлагер. (Представено в подробна регионална енциклопедия за музика и изобразителни изкуства, саморъчно редактирана но необнародвана, от един устойчиво гладуващ учител по музика в местното училище за изкуства в Белоград.) По повод и без повод, след като излееше яд и душевна мъка, Чичо Коста Явлението войнствено размахваше лък и заявяваше всегласно:
- Ще Станат Сто Години Мръсен Фашизъм На Тоз’ Въшлив Балкански Полуостров, Майка – а – а . . . Ето Защо, Тук Няма Никакви Явления, Май – ка – а – а . . . Ето защо! . . .
И превръщаше всяка гама в знаменитото танго “Ла Компарсита”, което пък изобщо не било фашистко. Тази така дълбока философска мисъл, предрешила неговия артистичен прякор но и моя жизнен път, винаги ми идва на ум затворят ли ми безпричинно вратата под нос.
ВСЕКИ БОЖИ ДЕН,
към пет часа подир обед, Чичо Коста Явлението слагаше покапана от кисели краставички папионка, обличаше единствения черен фрак, (Цилиндърът - в гардероба под слоеве нафталин!), пийваше една-две чистокръвни греяни и донейде развеселен, слизаше на касата в “Баня Горгона” да продава билети. Животът бе доказал, че чрез изкуство на Балканите едва ли би могло да се оцелее. (Освен може би в Америка, където нещата изобщо не са в ред!) Банята бачкаше на смени. От пет часа зарана до пет часа подиробеда – женска. От шест часа подиробеда до полунощ – мъжка. (По древна традиция се разрешаваше всеки да си носи някоя тенджерка с манджа. Така и се получаваше. Докато си се къпеш, хапваш лозови сърми и пийваш гпеянка!) През останалото време – загадка. Тази загадачност витаеше над банята и квартала, стелеше се над керемидените покриви на Белоград, достигаше недалечни околности и близки села, луташе се под форма на облак параходен дим над морето, за да се вдигне като слух и легенда навъзбог. Подобна загадка не би следвало да остане неизяснена. Един подиробед, на дъното на изоставената делфиноловна ттàка “Марифея”, зарязана в Гробището на Корабите, Мутата Цепелина-Цеп просъска, че оберлихта над Баня Горгона страхотно предизвиква.
Защо да предизвиква?
Ами . . . Просветва – загасва . . . Отново просветва . . .
- За да загасне отново, ли!?!
- Ами да!
Съобщил странното явление на баща си, но онзи махнал отегчено с ръка.
- Такъв е Живвòто, момче! Скапан Живот е това! . . . - докато майка му се изчервила, изсумтяла нещо под нос и влязла в кухнята да чупи чинии.
В една махала, където всичко е до болка ясно, за дечурлигата винаги остават купища загадки. Решихме да разберем точно и установим достоверно, какво се случва посред нощ под оберлихта на “Баня Горгона”.
ЕДНА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР
заедно с Мутата Цепелина-Цеп, очукан фотоапарат под мишница и едно безстопанствено псе, се постарахме да изкачим възможно най-тихо дървените стълби към терасата с оберлихт. Под покрова на нощта, като под огромен окуляр на микроскоп, къпалнята на “Баня Горгона” блестеше със съмнителната белота на второкачествен мрамор, тук-там изкърпен с фаянсови плочки за повече интимна красота. Чичо Коста Явлението и неговата съпруга Леля Дона Примадона Вездесъща, захвърлили всякакво облекло, с кофи и метли в ръце почистваха кварталната баня от наслоената през деня мръсота. Години по-късно седях край подобен оберлихт над една операционна някъде в Европа, за да изучавам похвати, които днес ми се струват безчовечни. Но тогава ние, двама махленски хлапаци със жълто около уста, стояхме надвесени, очаровани и полузамаяни над Блесналата Безпардонна Гола Истина На Живота. Човекът, който правеше и живееше с изкуство, усърдно и търпеливо отмиваше в канализацията остатъчната мръсота от цял един крайморски град. Открих, как каналът тежко се задъхва. Отсъстваше единствено цигулката на Чичо Коста. Идваше ми да изтичам, че да грабна своята. Така ме бе поразила тази всячески работна голота всред светналата куха пустош на огромното помещение в бяло. Щом почистването приключи, Чичо Коста Явлението излезе за миг и се завърна навлякъл изящно черния концертен фрак. Леля Дона Примадона Вездесъща пъргаво донесе посребрения саксофон. О, как изящно го поднесе тя! Човекът грабна металическия инструмент. Саксофонът проплака. Леля Дона, неуспялата балерина от столичния Кор Де Балет, скокна върху подиума за теляк. Развя ярък карминен шарф. О, Странен Танц На Апостолически Красавци! О, Безумен Хъс За Собствено Изкуство! Дали го вършеха всяка вечер? Сякаш, нещо друго биха могли да правят? Да набият гората, отдавна не стискаше никому. Всички комитски места бяха превърнати в курортни зони, за да бъдат затрупани с найлонови отпадъци. Да изпреварят поредната първомайска манифестация в протест, не биха ли били луди за вързване? Да осъдят държавата – това никога не е по сили никому. Поел дъх издълбоко и наслюнчил обилно мундщука, Чичо Коста Явлението изпълняваше с опиянение онова забранено буги-вуги “Пияният Кълвач”, (Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Траттà – Тра – ТТà-а-а. . . ), заради което двамата с Мутата Цепелина-Цеп своевременно бяхме изключени от училище. Майсторски, тайно, гръмко, по костюм - всъщност без никакъв костюм. По онова не чак толкова далечно време, на хората не им оставаше нищо друго освен да практикуват Изкуство и Любов, в безнадежден мрак и убийствена самота и, (О Времена! О, Нрави!), то си се знае – как да не се знае, на голо както днес ! Навярно поради това оберлихтът над “Баня Горгона” така често просветваше и загасваше. При разрешена мелодия оберлихтът светеше. За забранена мелодия – тъмнееше. Как, къде и какво танцуваше Леля Мика, щом Чичо Коста Явлението изкомандваше “Мрак!”, днес една престаряла квартална пророчица се опитва да си припомни, но така и не успява.
ВСИЧКО ТОВА
ми дойде на ум тези дни, когато под натиск на милите пък толкова кресливи домашни реших да продам скъпоценната цигулка. Единствена реално скъпа вещ, която някога съм притежавал. Търговецът от часове звънеше на вратата, довтасал с луксозен “Мерцедес” за покойник пребоядисан в калифорнийско жълто! Хвърли пари върху масата. Масата потъна в пода. В душата ми зейна яма. Грабна алчно цигулката, а тя примирено хлопна в кутията без да отрони звук. Търгашът гнусно се изсмя. И изчезна разговаряйки по мобифон. Турих мръсните пари в джеб. Отидох до пазар “Чаталджа”. Накупих хляб, сол, вино, пресни кестени и сини сливи, както и препечено пиле. В добавък купих буца колофон. Все още вярвах, че отново някога ще си купя цигулка. На връщане към дома в припадащия здрач; а есенес той е омаен; си се чувствах кой знае защо, как надувам саксофон. Но, саксофон никога съм нямал. Сега нямах и цигулка. Е, не мога да тръгна по улиците и да си се правя, че свиря на несъществуваща цигулка! По лесно е да побръмквам бузи, като саксофон. Излиза евтино – препоръчвам! “Пияният Кълвач” е страхотно буги за побръмкване из безпътен път! (Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Траттà – Тррà – Тррà-а-а. . .) Може би подозирате, освен ако не сте загубили чувство за хумор, (Петъчните парламентарни дебати освен до всенационална импотентност, водят и до загуба на персонално чувство за хумор!), аз съм заклет стар ерген. За мене никой никога не е танцувал. Не в баня, ами дори на къра. Поради обяснима неплатежоспособност. Ето защо, побръмквайки си евтиничко с уста, провлачвайки парализиран крак от супера към дома установих, че всъщност Никой Никога Не Ме Е Обичал Така Безотказно И Лудо, Както Някога Леля Дона Примадона Вездесъща Обичаше Чичо Коста Явлението. За да танцува, загърбила съблазните на столичните сцени всяка вечер в мрачина, върху мръсния хлъзгав подиум за теляк, в празната осапунена вовеки градска баня, размахвайки безкраен карминен воал, който никой не би обкичил с позлата. Установих също, че повече няма да платя ни стотинка на двете Уж-Държавни Обирджийски Инкасаторски Компании. Не харесвам да съм съучастник във всенародно изнудване, но то само си се получава щом не се съпротивляваш. Установих в добавък, че съвсем навреме се отървам от цигулката. Нужен ми бе як прът и здраво знаме. Не някаква си реплика на Страдивари. Бих могъл незабавно да си купя саксофон втора употреба. Само че, кой ще танцува за мен!?! Ами къде!?! Гръцката “Баня Горгона” отдавна е превърната в луксозна комарджийска игрална зала, а дворът в борса за коли втора употреба. Обществените бани в Стар Белоград са подменени от смъртоносни дискотеки, в които може и “Пип-Шоу” да видиш, като в баня да се изпотиш, СПИН в очи да срещнеш, пък и в морга да се поизлегнеш. Върнах се у ддòма. Погледът ми падна върху един стар тъпан. Лични ххòра приватизираха градове, заводи и села. Аз приватизирах тъпана от духовата музика на закритото училище в което преподавах! Няма да приватизирам нечия чужда диригентска палка, я! За нея се изисква истински талант. (Драсна ли в Южна Африка, вземам тъпана с мене. Реприватизация ли – ще ме хванеш – друг път ти!) Зарязан безмилостно под дебел слой прах върху гардероба, този Славен Учебен Басов Тъпан, под въздействие на неведоми космични сили, безпомощно потрепва и мъчително отглася, започне ли да ме човърка ревматизъм. Стъпих върху един стол. Гневно хвърлих барабана върху пода. Грабнах онзи огромен кожен топ с късата дървена дръжка! Задумках със все сила.
- Думба - Лумба – Дум! . . . Бара – Бара – Бум! . . .
Може все пак някой да реши и, да се разбуди. Но блокът в който живея разполага с толкова солидна звукоизолация, че все едно нищо не се бе случило. Дали съвременният просперитет на човечеството не се корени във взаимната изолация?
Някой да се разбуди от ударите на самотен тъпанар !?!
Може би.
Но, не и на Балканите.
© Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
16.11.2002 17:31:40
петък, 8 май 2009 г.
България над всичко
Прегледи: 102 - Коментари: 2
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На 30.04.2009 г., бе пуснат под земята последният петдесет и трети по ред електромагнит, необходим за възстановяване работата на авариралия през eсента на 2008 г., ГОЛЯМ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР на границата на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ. ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ "CERN - Jeneve," ще може да възобнови своите фундаментали изследвания - общо взето - своеобразно надбягване с Времето на Времената. Този най-мощен в световната история на науките ускорител на елементарни частици, е резултат от многогодишно сътрудничество на учени, инженери и техници от 80 страни по света, в т.ч. и научни работници от БАН. В неговия 27 километров тунел дълбоко под земята, се създават условия за сблъсък на потоци протони достигнали скоростта на светлината. Управлението на тези електронни потоци се извършва, чрез система свръхмощни електромагнити. КОЛАЙДЪРЪТ е проектиран да имитира процеси свързани с проблематиката на ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. Подложена на недоверието на съвременната наука от т.н. АНТИАЙНЩАНИСТИ. Между които и известния български физик изобретател: от УНИВЕРСИТЕТА В ГРАЦ, АВСТРИЯ; Д-р Стефан МАРИНОВ. Човек от хилядолетия се стреми към контакти с ГОСПОД-БОГ. Твърде е възможно - най-накрая - това да стане достижимо. Само няколко дни след официалното пускане на КОЛАЙДЪРА миналия септември, един от електромагнитите излиза от контрол и вдига температура над 100 градуса над абсолютната нула. В тунелът навлиза течен хелий - изполван за охлаждане на магнитите. КОЛАЙДЪРЪТ е изведен от режим. Все още не е изяснено и остава загадка, как при пълна автоматизация и повече от три осигурителни системи, това би могло да се случи. В резултат на тази авария излизат от строя още 53 електромагнита. Тяхното възстановяване се постига, но отнема време и е изключително скъпо. Възстановяване на нормалната работа на изключително сложното подземно съоръжение, навярно ще се случи към края на септември 2009 г. Докато първите експерименти с насрещни потоци протони се очакват едва към краят на октомври. Странно е, как множество държави на правителствено равнище участват в тази нуклеарна авантюра. Тя не е първа в историята на съвременната наука. Подобни съоръжения осъществени на частно, в значително по-малки мащаби в САЩ, са своевременно спрени.
По РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - ГОЛЕМИЯТ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР, ще бъде преднамерено спрян (!?!). След това ще бъде въведен в автономен автоматичен режим, за да работи - предполагаемо без прекъсване - до есента на 2010. Тогава, когато ще започнат експерименти с една друга уредба известна като ALICE, за която знаем твърде малко. Дали двете ядрени устройства са проектирани за сихронна дейност, или единствено за дублаж, това не ни е известно. Но, религиозни фундаменталисти твърдят, че И ТОВА ГО ИМА В БИБЛИЯТА, както случая 11.09.2001.
ПУСКАНЕТО НА КОЛАЙДЪРА в употреба, е сериозно предизвикателство за човечеството. Преди всичко и най-вече, защото е създаден без допитване на широката общественост по света, и в частност до народите на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ, респективно на НАРОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. Зли езици твърдят, че неговата работа ще завърши с тотална космична катастрофа, предхождана от земна - която вече е започнала. Рядко някой свързва зачестилите земни трусове в ИТАЛИЯ и на БАЛКАНИТЕ, като резултат от глобални експерименти. Още преди десетина години, с настъпване ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ, от мнозина бе поискано да включат по желание и добра воля компютрите си за работа по изследователска задача, за която дори компютрите на НАТО се оказват слаби. Мнозина го сториха. Струва ми се, ставаше дума за безплатно едромащабно програмно обезпечаване именно на ГОЛЕМИЯ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР. На който мнозина се радват и възхищават. Макар, да не са виждали нищо повече от дъска за брегови сърфинг. И, както на всеки покрив е настанена по някоя-друга клетъчна станция за безжична връзка, като нищо да станем елементи от КОЛАЙДЪРЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, който като нищо би ни издухал при ГОСПОД-БОГ.
На снимката: Известният фонтан на Женева
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан Пламенов Дата: 2009-05-04 16:33:57
"Зли езици твърдят" - не е точна и обективна информация. Освен това, пропуснат е най-известният "антиайнщанист" в България Георги Стойчев, навремето изгонен от Дубна,заради откритото си несъгласие с теорията на Айнщайн. С тази "теория" не може да се обясни аберацията на светлината около звездите,както и неточно изчисление до Марс,където американците бяха изгубили "Вояджър"-а си.
2. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-05-05 09:03:19
Пропуснат е г-н Стефан Пламенов - в справочниците отсъства ...
Прегледи: 102 - Коментари: 2
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АНДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - НАДЕЖДА ИЛИ ЗАПЛАХА!?!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На 30.04.2009 г., бе пуснат под земята последният петдесет и трети по ред електромагнит, необходим за възстановяване работата на авариралия през eсента на 2008 г., ГОЛЯМ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР на границата на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ. ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ "CERN - Jeneve," ще може да възобнови своите фундаментали изследвания - общо взето - своеобразно надбягване с Времето на Времената. Този най-мощен в световната история на науките ускорител на елементарни частици, е резултат от многогодишно сътрудничество на учени, инженери и техници от 80 страни по света, в т.ч. и научни работници от БАН. В неговия 27 километров тунел дълбоко под земята, се създават условия за сблъсък на потоци протони достигнали скоростта на светлината. Управлението на тези електронни потоци се извършва, чрез система свръхмощни електромагнити. КОЛАЙДЪРЪТ е проектиран да имитира процеси свързани с проблематиката на ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. Подложена на недоверието на съвременната наука от т.н. АНТИАЙНЩАНИСТИ. Между които и известния български физик изобретател: от УНИВЕРСИТЕТА В ГРАЦ, АВСТРИЯ; Д-р Стефан МАРИНОВ. Човек от хилядолетия се стреми към контакти с ГОСПОД-БОГ. Твърде е възможно - най-накрая - това да стане достижимо. Само няколко дни след официалното пускане на КОЛАЙДЪРА миналия септември, един от електромагнитите излиза от контрол и вдига температура над 100 градуса над абсолютната нула. В тунелът навлиза течен хелий - изполван за охлаждане на магнитите. КОЛАЙДЪРЪТ е изведен от режим. Все още не е изяснено и остава загадка, как при пълна автоматизация и повече от три осигурителни системи, това би могло да се случи. В резултат на тази авария излизат от строя още 53 електромагнита. Тяхното възстановяване се постига, но отнема време и е изключително скъпо. Възстановяване на нормалната работа на изключително сложното подземно съоръжение, навярно ще се случи към края на септември 2009 г. Докато първите експерименти с насрещни потоци протони се очакват едва към краят на октомври. Странно е, как множество държави на правителствено равнище участват в тази нуклеарна авантюра. Тя не е първа в историята на съвременната наука. Подобни съоръжения осъществени на частно, в значително по-малки мащаби в САЩ, са своевременно спрени.
По РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - ГОЛЕМИЯТ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР, ще бъде преднамерено спрян (!?!). След това ще бъде въведен в автономен автоматичен режим, за да работи - предполагаемо без прекъсване - до есента на 2010. Тогава, когато ще започнат експерименти с една друга уредба известна като ALICE, за която знаем твърде малко. Дали двете ядрени устройства са проектирани за сихронна дейност, или единствено за дублаж, това не ни е известно. Но, религиозни фундаменталисти твърдят, че И ТОВА ГО ИМА В БИБЛИЯТА, както случая 11.09.2001.
ПУСКАНЕТО НА КОЛАЙДЪРА в употреба, е сериозно предизвикателство за човечеството. Преди всичко и най-вече, защото е създаден без допитване на широката общественост по света, и в частност до народите на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ, респективно на НАРОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. Зли езици твърдят, че неговата работа ще завърши с тотална космична катастрофа, предхождана от земна - която вече е започнала. Рядко някой свързва зачестилите земни трусове в ИТАЛИЯ и на БАЛКАНИТЕ, като резултат от глобални експерименти. Още преди десетина години, с настъпване ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ, от мнозина бе поискано да включат по желание и добра воля компютрите си за работа по изследователска задача, за която дори компютрите на НАТО се оказват слаби. Мнозина го сториха. Струва ми се, ставаше дума за безплатно едромащабно програмно обезпечаване именно на ГОЛЕМИЯ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР. На който мнозина се радват и възхищават. Макар, да не са виждали нищо повече от дъска за брегови сърфинг. И, както на всеки покрив е настанена по някоя-друга клетъчна станция за безжична връзка, като нищо да станем елементи от КОЛАЙДЪРЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, който като нищо би ни издухал при ГОСПОД-БОГ.
На снимката: Известният фонтан на Женева
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан Пламенов Дата: 2009-05-04 16:33:57
"Зли езици твърдят" - не е точна и обективна информация. Освен това, пропуснат е най-известният "антиайнщанист" в България Георги Стойчев, навремето изгонен от Дубна,заради откритото си несъгласие с теорията на Айнщайн. С тази "теория" не може да се обясни аберацията на светлината около звездите,както и неточно изчисление до Марс,където американците бяха изгубили "Вояджър"-а си.
2. Потребител: "от хазарски произхо Дата: 2009-05-05 09:03:19
Пропуснат е г-н Стефан Пламенов - в справочниците отсъства ...
България над всичко
Прегледи: 30 - Коментари: 0
За войната - като за победа
За войната - като за победа
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВОЙНАТА - КАТО ЗА ПОБЕДА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЕТИ МАЙ – ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА, /официозно - 9 май - бел.ред./ ознаменува срещата на армиите на СЪЮЗНИЦИТЕ на ЕЛБА. (За БНА – в Клагенфурт, Австрия!) Капитулацията на ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ бе окончателна и крайна. Историята доказа, че ПОСТРОЕНОТО ВЪРХУ ОМРАЗА И КОРУПЦИЯ Е КРЕХКО И НЕТРАЙНО. Адолф ХИТЛЕР, бе въвел т.н. "ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ", с която се опитваше да превземе света. Изчезването на фамозния най-отговорен специалист по всичко Адолф ХИТЛЕР, и днес е загадка. Твърди се, че се е оттеглил овреме в АРЖЕНТИНА. Както и това, че през шестдесеттях години на миналият век е починал ... в НЮ-ЙОРК. (По-късно се оказа, че това е негов далечен братовчед!) Краят на военните действия на сушата в морето и по въздуха обаче, даде тласък на началото на нестихващи по сей-ден подозрения между БИВШИТЕ СЪЮЗНИЦИ, дали мило и драго за да унищожат идеологията на ФАШИЗМА. РАЗДЕЛЯНЕТО НА ГЕРМАНИЯ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ СЕ ОКАЗА НЕУДАЧНО. Бизония СЕ ПРЕВЪРНА В западна Германия, И ТЯ ОТНОВО ОБСЕБИ СТАРА ЕВРОПА И СВЕТА. За повече от петдесет години земно време – ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА носеше фантастични печалби на едрите акционери и банките НА ЗАПАД, за сметка на ресурсите И ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ БЛАГИНИ на ИЗТОКА. В това число и малка МАТИ БОЛГАРИЯ, научила се да живее малко по-иначе, и доста по-достойно. За да бъде РАЗГРАБЕНА ЛИБЕРАЛНО, чрез механизмите на глобализма.
В НАЧАЛОТО НА МАРТ 1941 г., хитлеристките войски се настаниха и във ВАРНА. Плътни зелени редици, в кротък заплашителен марш, от "КОМИТОВО ХАНЧЕ", в посока на МОРЕТО. Не чак толкова много, колкото би могла да изхрани СТАРА ВАРНА, но хлябът стана незабавно черен, а кюспето от маслобойната - деликатес. Търговията на черно незабавно потръгна. Вършеха я т.н. ЧЕРНОБОРСАДЖИИ, по-късно прибрани зад решетките, за да се окажат първи поборници за комунисткическа власт. Кварталните кръчми привечер се изпълваха със зелени униформи. Бяха малки кръчми по ханища. В които апапите от махалата не припарваха. В ресторант "ГРОЗД" се видя немски джаз-балет, и това продължи доста. По улиците плъзнаха камионетки с антени върху покривите. (Историческа справка твърди за над 400 – словом четиристотин, червеноармейски радиостанции позиционирани в СТАРА ВАРНА – ПАМУЧНИЯТ КВАРТАЛ, месец преди да навлязат русите в БЪЛГАРИЯ!) Випускниците на "ДОЙЧЕ ШУЛЕ" изпросперираха. По радиото дънеха немски маршове. Не мога да не отбележа, кварталните мъжаги и бащи, основно слушаха ВВС. Там бе неподправената истина. От време навреме – предимно обед и вечер, на вълната на РАДИО СОФИЯ се явяваше гласът на Георги ДИМИТРОВ, много успешно заглушаван. Тогава БЪЛГАРСКАТА ИСТИНА променяше честотата. Мъжете знаеха това, и също отместваха стрелката. Не, не бе загубена СТАРА ВАРНА за глобална политика. (На Варненското Промишлено Изложение през Втората Светоивна Война имаше съветски щанд с комбайн и трактор!) Вечер, подир полицейския час, звучаха престрелки. Хората знаеха, ВЛАСТТА КОГО ПРЕСЛЕДВА. Бе пълно с безплатни вестници и списания, платени от немската пропаганда. Често-често те идваха на първа страница със знаменитото "V", но на хората бе ясно, за какво става дума. За още зърнени храни, сирене и кашкавал, за още кожени кожехчета, за какво ли не.
ПРЕЗ ЕДНА ЛУННА ЛЯТНА НОЩ НА 1943 г., по брега на морето излезе риба на талази. Народът газеше до колене, гребейки с шепи жива риба. За да товари легени, торби, кошове, чували и каруци. Този берекет означава – ВОЙНАТА СВЪРШВА, твърдяха стари маримани залутани край своите лодки. Над множеството ниско премина самолет. ПВО го пипна кръстосано със своите прожектори, но не се осмели да гръмне. Видя се, че не е немски. Не мина и година, и в един още по-прекрасен ден в морето се чуха гърмежи. Немците потапяха своите кораби, за да се изнесат пешком на ЗАПАД.
СТАРА ВАРНА изтърпя ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА с лишения, и надежда за нещо ново, което за тези земи винаги иде от СЕВЕР. Така стана и този път. На 05.09.1944 г., тясното тогава шосе ДОБРИЧ-ВАРНА, бе претъпкано от колони военна техника в две посоки. Денонощните тревоги, при които целият град хукваше в лозята, бяха отменени. Училищните занимания започнаха нормално – с поп. Преди да започне ВОДОСВЕТЪТ, попът разбра че за дълго ще е излишен. Бащите от махалата отидоха на фронта. Някои от тях не се завърнаха. Които се завърнаха, бяха окаяници тръгнали по доктори.
ТОГАВА СЕ ПОТЪРСИ СМЕТКА. Тръгна т.н. "НАРОДЕН СЪД", днес упрекван в НЕПРАВДОЛЮБИЕ от мнозина. Като гледам либералните управляющи, как налагат СИСТЕМНО ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ си мисля, ПРИМИТИВЕН АЛА СПРАВЕДЛИВ ще да е бил този, непонятен за хлапаците тогава, СЪД. Подир кончината на ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, ПРАВИТЕЛСТВОТО-РЕГЕНСТВО НА СИМЕОН ВТОРИ, бе в открита война със своя си народ. Бе успяло официално – ПО РЕДА НА ЗДД - да се саморазправи с 10 000 партизани, 20 000 ятаци, 60 000 политически затворници, с повече от 30 000 концлагеристи, По бойните полета от СТРАЦИН до БЕРЛИН, под водачеството на генерал Владимир СТОЙЧЕВ, от половин милионната армия участвала в бойните действия загинаха над 10 000 човека. Много от тях партизани-доброволци. Мнозина – от изтъкнатия БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ ОТ ПРЕДИ ВОЙНАТА. На ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МИР-1945 г., ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бе върнато в неговите граници от преди 1941. ВАТЕНКАТА се превърна в ежедневна дреха. Прокламираха се промени, които – ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! - бяха планомерно осъществени. Промени от ДОЗИРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЦЕНТРАЛИЗИРАН СЪВЕТСКИ ТИП, с изключителни материални натрупванията. РУСИЯ се намесваше, не толкова да контролира, колкото да координира. Дали го правеше успешно? Историята ще ни покаже. Натрупванията? Менте-комунистите нахлули в БКП подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ ги туриха в джоб.
И сега – ОТНАЧАЛО ...
Прегледи: 30 - Коментари: 0
За войната - като за победа
За войната - като за победа
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВОЙНАТА - КАТО ЗА ПОБЕДА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЕТИ МАЙ – ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА, /официозно - 9 май - бел.ред./ ознаменува срещата на армиите на СЪЮЗНИЦИТЕ на ЕЛБА. (За БНА – в Клагенфурт, Австрия!) Капитулацията на ФАШИСТКА ГЕРМАНИЯ бе окончателна и крайна. Историята доказа, че ПОСТРОЕНОТО ВЪРХУ ОМРАЗА И КОРУПЦИЯ Е КРЕХКО И НЕТРАЙНО. Адолф ХИТЛЕР, бе въвел т.н. "ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ", с която се опитваше да превземе света. Изчезването на фамозния най-отговорен специалист по всичко Адолф ХИТЛЕР, и днес е загадка. Твърди се, че се е оттеглил овреме в АРЖЕНТИНА. Както и това, че през шестдесеттях години на миналият век е починал ... в НЮ-ЙОРК. (По-късно се оказа, че това е негов далечен братовчед!) Краят на военните действия на сушата в морето и по въздуха обаче, даде тласък на началото на нестихващи по сей-ден подозрения между БИВШИТЕ СЪЮЗНИЦИ, дали мило и драго за да унищожат идеологията на ФАШИЗМА. РАЗДЕЛЯНЕТО НА ГЕРМАНИЯ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ СЕ ОКАЗА НЕУДАЧНО. Бизония СЕ ПРЕВЪРНА В западна Германия, И ТЯ ОТНОВО ОБСЕБИ СТАРА ЕВРОПА И СВЕТА. За повече от петдесет години земно време – ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА носеше фантастични печалби на едрите акционери и банките НА ЗАПАД, за сметка на ресурсите И ЦЕНТРАЛИЗИРАНИТЕ БЛАГИНИ на ИЗТОКА. В това число и малка МАТИ БОЛГАРИЯ, научила се да живее малко по-иначе, и доста по-достойно. За да бъде РАЗГРАБЕНА ЛИБЕРАЛНО, чрез механизмите на глобализма.
В НАЧАЛОТО НА МАРТ 1941 г., хитлеристките войски се настаниха и във ВАРНА. Плътни зелени редици, в кротък заплашителен марш, от "КОМИТОВО ХАНЧЕ", в посока на МОРЕТО. Не чак толкова много, колкото би могла да изхрани СТАРА ВАРНА, но хлябът стана незабавно черен, а кюспето от маслобойната - деликатес. Търговията на черно незабавно потръгна. Вършеха я т.н. ЧЕРНОБОРСАДЖИИ, по-късно прибрани зад решетките, за да се окажат първи поборници за комунисткическа власт. Кварталните кръчми привечер се изпълваха със зелени униформи. Бяха малки кръчми по ханища. В които апапите от махалата не припарваха. В ресторант "ГРОЗД" се видя немски джаз-балет, и това продължи доста. По улиците плъзнаха камионетки с антени върху покривите. (Историческа справка твърди за над 400 – словом четиристотин, червеноармейски радиостанции позиционирани в СТАРА ВАРНА – ПАМУЧНИЯТ КВАРТАЛ, месец преди да навлязат русите в БЪЛГАРИЯ!) Випускниците на "ДОЙЧЕ ШУЛЕ" изпросперираха. По радиото дънеха немски маршове. Не мога да не отбележа, кварталните мъжаги и бащи, основно слушаха ВВС. Там бе неподправената истина. От време навреме – предимно обед и вечер, на вълната на РАДИО СОФИЯ се явяваше гласът на Георги ДИМИТРОВ, много успешно заглушаван. Тогава БЪЛГАРСКАТА ИСТИНА променяше честотата. Мъжете знаеха това, и също отместваха стрелката. Не, не бе загубена СТАРА ВАРНА за глобална политика. (На Варненското Промишлено Изложение през Втората Светоивна Война имаше съветски щанд с комбайн и трактор!) Вечер, подир полицейския час, звучаха престрелки. Хората знаеха, ВЛАСТТА КОГО ПРЕСЛЕДВА. Бе пълно с безплатни вестници и списания, платени от немската пропаганда. Често-често те идваха на първа страница със знаменитото "V", но на хората бе ясно, за какво става дума. За още зърнени храни, сирене и кашкавал, за още кожени кожехчета, за какво ли не.
ПРЕЗ ЕДНА ЛУННА ЛЯТНА НОЩ НА 1943 г., по брега на морето излезе риба на талази. Народът газеше до колене, гребейки с шепи жива риба. За да товари легени, торби, кошове, чували и каруци. Този берекет означава – ВОЙНАТА СВЪРШВА, твърдяха стари маримани залутани край своите лодки. Над множеството ниско премина самолет. ПВО го пипна кръстосано със своите прожектори, но не се осмели да гръмне. Видя се, че не е немски. Не мина и година, и в един още по-прекрасен ден в морето се чуха гърмежи. Немците потапяха своите кораби, за да се изнесат пешком на ЗАПАД.
СТАРА ВАРНА изтърпя ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА с лишения, и надежда за нещо ново, което за тези земи винаги иде от СЕВЕР. Така стана и този път. На 05.09.1944 г., тясното тогава шосе ДОБРИЧ-ВАРНА, бе претъпкано от колони военна техника в две посоки. Денонощните тревоги, при които целият град хукваше в лозята, бяха отменени. Училищните занимания започнаха нормално – с поп. Преди да започне ВОДОСВЕТЪТ, попът разбра че за дълго ще е излишен. Бащите от махалата отидоха на фронта. Някои от тях не се завърнаха. Които се завърнаха, бяха окаяници тръгнали по доктори.
ТОГАВА СЕ ПОТЪРСИ СМЕТКА. Тръгна т.н. "НАРОДЕН СЪД", днес упрекван в НЕПРАВДОЛЮБИЕ от мнозина. Като гледам либералните управляющи, как налагат СИСТЕМНО ДИРИЖИРАНА КОРУПЦИЯ си мисля, ПРИМИТИВЕН АЛА СПРАВЕДЛИВ ще да е бил този, непонятен за хлапаците тогава, СЪД. Подир кончината на ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, ПРАВИТЕЛСТВОТО-РЕГЕНСТВО НА СИМЕОН ВТОРИ, бе в открита война със своя си народ. Бе успяло официално – ПО РЕДА НА ЗДД - да се саморазправи с 10 000 партизани, 20 000 ятаци, 60 000 политически затворници, с повече от 30 000 концлагеристи, По бойните полета от СТРАЦИН до БЕРЛИН, под водачеството на генерал Владимир СТОЙЧЕВ, от половин милионната армия участвала в бойните действия загинаха над 10 000 човека. Много от тях партизани-доброволци. Мнозина – от изтъкнатия БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ ОТ ПРЕДИ ВОЙНАТА. На ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА МИР-1945 г., ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бе върнато в неговите граници от преди 1941. ВАТЕНКАТА се превърна в ежедневна дреха. Прокламираха се промени, които – ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! - бяха планомерно осъществени. Промени от ДОЗИРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЦЕНТРАЛИЗИРАН СЪВЕТСКИ ТИП, с изключителни материални натрупванията. РУСИЯ се намесваше, не толкова да контролира, колкото да координира. Дали го правеше успешно? Историята ще ни покаже. Натрупванията? Менте-комунистите нахлули в БКП подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ ги туриха в джоб.
И сега – ОТНАЧАЛО ...
петък, 6 февруари 2009 г.
A GRISSLY SCENARIO - JOHN UPDIKE ALSO GO ON, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 2
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО - ДЖОН ЪПДАЙК СЪЩО СИ ОТИДЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ОЩЕ ЕДНО ГОЛЯМО АМЕРИКАНСКО СЪРЦЕ ПРЕСТАНА ДА ТУПТИ - ДЖОН ЪПДАЙК, лауреат на наградата ПУЛИТЦЕР - често предхождаща НОБЕЛОВАТА. Неговите стряскащи с отчайващата си алиенация романи в началото на седемдесетте години, у нас най-напред пристигнаха в руски превод. Руският мисловен авангард успяваше да приповдигне желязната завеса в името на мира и взаимното разбирателство чрез наука, изкуство и култура. Наистина РУСИЯ не корени в АМЕРИКА, но обратното е валидно. Един от последните мохикани на писаната реч, пропуснал да преподава в престижни университети, каквато е досадната практика на литературен изолационизъм от проблематиката на масите понастоящем. Сиреч един истински писател. Стартирайки в началото на петдесетте, ЪПДАЙК успя да бъде автор на шестдесет книги, и да спечели едва ли не всяка литературна награда - при това две ПУЛИТЦЕР, ("ЗАЯКО БЯГАЙ!" и "ЗАЯКЪТ РАЗПУСКА"), КАКТО И ДВЕ национални литературни награди. Под неговото перо излязоха романи ,къси разкази, есеистика, поеми и критицизъм, както и мемоарната "САМООСЪЗНАВАНИЯ".
Неговите герои се въртят в затвореният кръг на предградията на големите мегаполиси, всред секс, терзания и тревоги.
РОДЕН ПРЕЗ 1932 г., ЪПДАЙК с точно перо описва годините на ВЕЛИКАТА ДЕПРЕСИЯ на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, на СЛЕДВОЕННИЯ ДУХОВЕН ВАКУУМ изпълнен с ИДЕАЛИСТИЧНИ ПОМИСЛИ И РАННИ НЕСПОЛУЧЛИВИ БРАКОВЕ. Той е пряка опозиция на ВИЕТНАМСКАТА ВОЙНА, яростен защитник на ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА, насмешлив коментатор на мачове по АМЕРИКАНСКИ ФУТБОЛ, с което литературно се родее с ПАПА ХЕМИНГУЕЙ. Злостно упрекван от НОРМАН МЕЙЛЕР, като автор за тълпи без специални литературни познания - и нещо по-лошо - без възпитание. Сякаш именно поради това, миналата година на ЪПДАЙК бе присъдена една съвсем специална британска награда - BAD SEX IN FICTION PRIZE.
РОДЕН В РИЙДИНГ, ПЕНСИЛВАНИЯ, израстнал в протестантската общност на ШИЛИНГТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ, където молитвите отправяни към ГОСПОД-БОГ са основен елемент от всички учебни програми, той остава вярващ до краят на своя живот, без да бъде имунизиран за съмнения. Един от онези странни верующи на двадесети век, които не престават да поставят дори ГОСПОД-БОГ под съмнение. Ние не преставаме да си припомняме първата изненада от "ЗАЯКО БЯГАЙ!", и от нейната стряскаща - за онези сковани времена - по декадентски натуралистична откровеност, зад която все пак прозираше вярата в ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ.
ПРЕЗ 1954 г. ДЖОН ЪПДАЙК се дипломира в Харвард. Предложена му е едногодишна стипендия за изучаване на живопис в РЪСКИН СКУУЛ в ОКСФОРД. Престоят му в СТАРА АНГЛИЯ е плодотворен. Тук той среща и, е обсебен от своя си литературен идол Е. Б. УАЙТ, предложил му сътрудничество в известното THE NEW YORKER, където се подвизава рецензирайки чужди книги. Тук ЪПДАЙК успява да публикува ред къси разкази под редакцията на РОДЖЪР ЕЙНДЖЕЛ.
КЪМ КРАЯТ НА 1950 г., ВРЕМЕ НА ДЪЛБОК ДУХОВЕН МРАЗ, ЪПДАЙК вече има зад гърба си сборник с разкази, книга с поезия и своя пръв роман "ПАНАИР В БЕДНЯШКАТА КЪЩА", последван от първия роман за ПОБЕГНАЛИТЕ ОТ ЖИВОТА ЗАЯЦИ. Неговата последна книга "СЪЛЗИТЕ НА МОЯ БАЩА И ДРУГИ ИСТОРИИ", се очаква да излезе едва към края на тази година.
НАХЛУВАНЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ го опечалява. ДЖОН ЪПДАЙК определя настоящата инвазия, като подчинена на "ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО". Без да престане да твърди, че "ХАРТИЕНАТА КНИГА Е НЕПОВТОРИМА СРЕЩА В ТИШИНА МЕЖДУ ДВЕ ДУХОВНОСТИ".
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Помня неговите разкази за Дата: 2009-01-30 00:34:16
американското училище. Сега и у нас е точно така. Значи сме около 20-30 години след Америка.
2. Потребител: Антимий Вторий Дата: 2009-01-30 10:17:33
Всъщност бяхме я изпреварили!
Прегледи: 133 - Коментари: 2
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
Гризли сценарио - Джон Ъпдайк също си отиде
ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО - ДЖОН ЪПДАЙК СЪЩО СИ ОТИДЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ОЩЕ ЕДНО ГОЛЯМО АМЕРИКАНСКО СЪРЦЕ ПРЕСТАНА ДА ТУПТИ - ДЖОН ЪПДАЙК, лауреат на наградата ПУЛИТЦЕР - често предхождаща НОБЕЛОВАТА. Неговите стряскащи с отчайващата си алиенация романи в началото на седемдесетте години, у нас най-напред пристигнаха в руски превод. Руският мисловен авангард успяваше да приповдигне желязната завеса в името на мира и взаимното разбирателство чрез наука, изкуство и култура. Наистина РУСИЯ не корени в АМЕРИКА, но обратното е валидно. Един от последните мохикани на писаната реч, пропуснал да преподава в престижни университети, каквато е досадната практика на литературен изолационизъм от проблематиката на масите понастоящем. Сиреч един истински писател. Стартирайки в началото на петдесетте, ЪПДАЙК успя да бъде автор на шестдесет книги, и да спечели едва ли не всяка литературна награда - при това две ПУЛИТЦЕР, ("ЗАЯКО БЯГАЙ!" и "ЗАЯКЪТ РАЗПУСКА"), КАКТО И ДВЕ национални литературни награди. Под неговото перо излязоха романи ,къси разкази, есеистика, поеми и критицизъм, както и мемоарната "САМООСЪЗНАВАНИЯ".
Неговите герои се въртят в затвореният кръг на предградията на големите мегаполиси, всред секс, терзания и тревоги.
РОДЕН ПРЕЗ 1932 г., ЪПДАЙК с точно перо описва годините на ВЕЛИКАТА ДЕПРЕСИЯ на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, на СЛЕДВОЕННИЯ ДУХОВЕН ВАКУУМ изпълнен с ИДЕАЛИСТИЧНИ ПОМИСЛИ И РАННИ НЕСПОЛУЧЛИВИ БРАКОВЕ. Той е пряка опозиция на ВИЕТНАМСКАТА ВОЙНА, яростен защитник на ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА, насмешлив коментатор на мачове по АМЕРИКАНСКИ ФУТБОЛ, с което литературно се родее с ПАПА ХЕМИНГУЕЙ. Злостно упрекван от НОРМАН МЕЙЛЕР, като автор за тълпи без специални литературни познания - и нещо по-лошо - без възпитание. Сякаш именно поради това, миналата година на ЪПДАЙК бе присъдена една съвсем специална британска награда - BAD SEX IN FICTION PRIZE.
РОДЕН В РИЙДИНГ, ПЕНСИЛВАНИЯ, израстнал в протестантската общност на ШИЛИНГТЪН, ПЕНСИЛВАНИЯ, където молитвите отправяни към ГОСПОД-БОГ са основен елемент от всички учебни програми, той остава вярващ до краят на своя живот, без да бъде имунизиран за съмнения. Един от онези странни верующи на двадесети век, които не престават да поставят дори ГОСПОД-БОГ под съмнение. Ние не преставаме да си припомняме първата изненада от "ЗАЯКО БЯГАЙ!", и от нейната стряскаща - за онези сковани времена - по декадентски натуралистична откровеност, зад която все пак прозираше вярата в ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ.
ПРЕЗ 1954 г. ДЖОН ЪПДАЙК се дипломира в Харвард. Предложена му е едногодишна стипендия за изучаване на живопис в РЪСКИН СКУУЛ в ОКСФОРД. Престоят му в СТАРА АНГЛИЯ е плодотворен. Тук той среща и, е обсебен от своя си литературен идол Е. Б. УАЙТ, предложил му сътрудничество в известното THE NEW YORKER, където се подвизава рецензирайки чужди книги. Тук ЪПДАЙК успява да публикува ред къси разкази под редакцията на РОДЖЪР ЕЙНДЖЕЛ.
КЪМ КРАЯТ НА 1950 г., ВРЕМЕ НА ДЪЛБОК ДУХОВЕН МРАЗ, ЪПДАЙК вече има зад гърба си сборник с разкази, книга с поезия и своя пръв роман "ПАНАИР В БЕДНЯШКАТА КЪЩА", последван от първия роман за ПОБЕГНАЛИТЕ ОТ ЖИВОТА ЗАЯЦИ. Неговата последна книга "СЪЛЗИТЕ НА МОЯ БАЩА И ДРУГИ ИСТОРИИ", се очаква да излезе едва към края на тази година.
НАХЛУВАНЕТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ го опечалява. ДЖОН ЪПДАЙК определя настоящата инвазия, като подчинена на "ГРИЗЛИ СЦЕНАРИО". Без да престане да твърди, че "ХАРТИЕНАТА КНИГА Е НЕПОВТОРИМА СРЕЩА В ТИШИНА МЕЖДУ ДВЕ ДУХОВНОСТИ".
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Помня неговите разкази за Дата: 2009-01-30 00:34:16
американското училище. Сега и у нас е точно така. Значи сме около 20-30 години след Америка.
2. Потребител: Антимий Вторий Дата: 2009-01-30 10:17:33
Всъщност бяхме я изпреварили!
BLACK AND WHITE - A FRAMCOPHONE GENOCIDE, by Hemy VARNALLLLLIS
България над всичко
Прегледи: 148 - Коментари: 1
Черно на бяло - Франкофонски геноцид
Черно на бяло - Франкофонски геноцид
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЧЕРНО НА БЯЛО - ФРАНКОФОНСКИ ГЕНОЦИД
от
Хеми ВАРНАЛИС
МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РУАНДА, е подготвило драматичен доклад от над 500 печатни страници, представен, за даде под съд най-изначалната, най-чистата и най-святата от всички съвременни републики - РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ. Не е известно до къде е стигнала работата в МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРИБУНАЛ В ХАГА, от месец август 2008 г. до сега. Подобна информация върви под прикритие. Докладът черно на бяло доказва, как високопоставени френски чиновници са знаели за предстоящият геноцид на народа ХУТУ над народа ТУТСИ през 1994 г., без нищо да сторят за да го предотвратят. Нещо повече. Французи са участвали в подготовката на т.н. ЕТНИЧЕСКА МИЛИЦИЯ ХУТУ, пряко вземаща участие в многогодишната гражданска война. Докладът успява и доказва пряко участие на френски военни части от специализирания за колониална война ЧУЖДЕСТРАНЕН ЛЕГИОН. Разбира се, официален ПАРИЖ своевременно опроверга обвиненията на РУАНДА и ги окачестви като "неприемливи".
КОГАТО на 06.04.1994 г. при авиационна катастрофа загива особено популярният президент на страната ЖЮВЕНАЛ ХАБИАРИМАНА, по националност от ХУТУ, вината бива прехвърлена върху мигриращото по границата РУАНДА-БУРУНДИ малцинство тутси. В резултат, ТУТСИ биват подложени на поголовен геноцид, и почти бяха избити до крак. ООН ВСЕ ОЩЕ ВОДИ РАЗСЛЕДВАНЕ - КАРТИНАТА Е ВСЕ ПО-УЖАСЯВАЩА. Днес се правят опити да се изясни, дали катастрофата не е причинена от ХУТУ-ЕКСТРЕМИСТИ. Катастрофата даде начало на тотални военни действия, при които загинаха над 800 000 невъоръжени ТУТСИ, а още 2 000 000 напуснаха страната. Френските легионери доказуемо бяха обвинени в изнасилвания и терор. Както вече сме писали другаде, конфликтът ТУТСИ-ХУТУ продължи повече от дузина години, докато през 1994 г.- за 100 дни достигна трагичен апогей. Тоталното клане се смята за най-скоростният геноцид в историята на света. Двете племена са всъщност две социални групи - и едва тогава различни народи, говорейки един и същ език - езикът КИРУНДИ. Позакъснялото по политически причини обвинение срещу ФРАНЦИЯ визира 33 представители на официалните фенски власти, включително покойния президент Франсоа МИТЕРАН, бившите министър-председатели Доминик Дьо ВИЛПЕН и Едуард БАЛАДЮР, както и министъра на външните работи на ФРАНЦИЯ - Ален ЖЮППЕ - днес висока клечка в партията "СЪЮЗ ЗА НАРОДНО ДВИЖЕНИЕ" на Никола САРКОЗИ.
СТРАННО, но е факт. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД в ХАГА бе изключително експедитивен по проблемите на бивша ЮГОСЛАВИЯ. В случая - не е известно да се е задвижил.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Един човек Дата: 2009-01-23 14:46:47
Там голяма вина имат и САЩ. ЦРУ също се съюзи с хуту по време на конфликта. Помагаха с оръжие, информация и пр. Но основна вина има /екс/митрополията Франция.
Прегледи: 148 - Коментари: 1
Черно на бяло - Франкофонски геноцид
Черно на бяло - Франкофонски геноцид
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЧЕРНО НА БЯЛО - ФРАНКОФОНСКИ ГЕНОЦИД
от
Хеми ВАРНАЛИС
МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РУАНДА, е подготвило драматичен доклад от над 500 печатни страници, представен, за даде под съд най-изначалната, най-чистата и най-святата от всички съвременни републики - РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ. Не е известно до къде е стигнала работата в МЕЖДУНАРОДНИЯ ТРИБУНАЛ В ХАГА, от месец август 2008 г. до сега. Подобна информация върви под прикритие. Докладът черно на бяло доказва, как високопоставени френски чиновници са знаели за предстоящият геноцид на народа ХУТУ над народа ТУТСИ през 1994 г., без нищо да сторят за да го предотвратят. Нещо повече. Французи са участвали в подготовката на т.н. ЕТНИЧЕСКА МИЛИЦИЯ ХУТУ, пряко вземаща участие в многогодишната гражданска война. Докладът успява и доказва пряко участие на френски военни части от специализирания за колониална война ЧУЖДЕСТРАНЕН ЛЕГИОН. Разбира се, официален ПАРИЖ своевременно опроверга обвиненията на РУАНДА и ги окачестви като "неприемливи".
КОГАТО на 06.04.1994 г. при авиационна катастрофа загива особено популярният президент на страната ЖЮВЕНАЛ ХАБИАРИМАНА, по националност от ХУТУ, вината бива прехвърлена върху мигриращото по границата РУАНДА-БУРУНДИ малцинство тутси. В резултат, ТУТСИ биват подложени на поголовен геноцид, и почти бяха избити до крак. ООН ВСЕ ОЩЕ ВОДИ РАЗСЛЕДВАНЕ - КАРТИНАТА Е ВСЕ ПО-УЖАСЯВАЩА. Днес се правят опити да се изясни, дали катастрофата не е причинена от ХУТУ-ЕКСТРЕМИСТИ. Катастрофата даде начало на тотални военни действия, при които загинаха над 800 000 невъоръжени ТУТСИ, а още 2 000 000 напуснаха страната. Френските легионери доказуемо бяха обвинени в изнасилвания и терор. Както вече сме писали другаде, конфликтът ТУТСИ-ХУТУ продължи повече от дузина години, докато през 1994 г.- за 100 дни достигна трагичен апогей. Тоталното клане се смята за най-скоростният геноцид в историята на света. Двете племена са всъщност две социални групи - и едва тогава различни народи, говорейки един и същ език - езикът КИРУНДИ. Позакъснялото по политически причини обвинение срещу ФРАНЦИЯ визира 33 представители на официалните фенски власти, включително покойния президент Франсоа МИТЕРАН, бившите министър-председатели Доминик Дьо ВИЛПЕН и Едуард БАЛАДЮР, както и министъра на външните работи на ФРАНЦИЯ - Ален ЖЮППЕ - днес висока клечка в партията "СЪЮЗ ЗА НАРОДНО ДВИЖЕНИЕ" на Никола САРКОЗИ.
СТРАННО, но е факт. МЕЖДУНАРОДНИЯТ СЪД в ХАГА бе изключително експедитивен по проблемите на бивша ЮГОСЛАВИЯ. В случая - не е известно да се е задвижил.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Един човек Дата: 2009-01-23 14:46:47
Там голяма вина имат и САЩ. ЦРУ също се съюзи с хуту по време на конфликта. Помагаха с оръжие, информация и пр. Но основна вина има /екс/митрополията Франция.
Абонамент за:
Публикации (Atom)