© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ПРОТЕСТАНТСТВОТО – С ПРИЗНАТЕЛНОСТ И РЕСПЕКТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-Italia
КОГАТО на 31.10.1517., пастор Мартин ЛУТЪР – прозрял че иде НОВО ВРЕМЕ - заковава на вратата на ВИТЕНБЕРГСКАТА КАТЕДРАЛА своите 95 ТЕЗИСА досежно реформиране на методите на изповядване на БОЖИЕТО СЛОВО, той дори не подозира, че с това слага кепенците на омразната КАТОЛИЧЕСКА ИНКВИЗИЦИЯ, и открива пътеките към МОДЕРНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ (Max Weber 1864-1920!). Рядко самите откриватели подозират за какво именно – в бъдеще – иде реч. Писмено изявен публичен сблъсък, за различно качество на религиозното мислене, поставил начало на безброй нови църковни общности. Известни с общото име „ПРОТЕСТАНТСКИ” – иначе казано „ПРОКЛАМАТОРСКИ”. Висша гражданска смелост и висока морална сила, ще да са били необходими на пастор Мартин ЛУТЪР, щото да успее да проведе и наложи своите виждания за свобода и равнопоставеност на личността, в интерпретацията на завещаното БИБЛЕЙСКО БОЖИЕ СЛОВО. Да обезпечи непосредствен граждански достъп до библейските текстове – до негово време изцяло на латински. Но, зреят нови светове. Един от тях е СВЕТЪТ НА ПЕЧАТАРЯТ Йохан ГУТЕНБЕРГ (1398-1468.!). Потръгва широка евангелизация на тогавашният свят. Една от мишените е безкрайната ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Където православното християнство – византийски тертип, едва крее под покрова на абсолютизма на ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ в ЦАРИГРАД.
КЪМ НАЧАЛОТО НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ВЕК, границите на ИМПЕРИЯТА НА ОТОМАНА се отварят за западна култура и прогрес. Във връзка с огромните строежи на дворци край БОСФОРА, от Париж и Виена потегляТ многобройни кервани с обзавеждане за харемите на султана. Заедно с тях се отправят и първите евангелизаторски мисионери, за да установят, че ПАПИСТИТЕ отдавна са си тук.
АКО СЕ ВЯРВА НА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ, още през 1815. У. Х. ПИНКЕРТОН, прекосява БАЛКАНИТЕ, за да отседне окончателно в ЛОНДОН. Където да ратува пред БРИТАНСКОТО БИБЛЕЙСКО ОБЩЕСТВО, за „нов” превод на БИБЛИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. До това време в употреба са текстове на древногръцки, латински и руски. С обнародването на този превод начева, и конфликтът между българи и гърци – довели до учредяване на БЪЛГАРСКА ЦАРИГРАДСКА ПАТРИАРШИЯ В ЦАРИГРАД. Така се стига до издаването на НОВИЯТ ЗАВЕТ в превод на Неофит РИЛСКИ, (1840.!), и до обнародване на пълният български текст на БИБЛИЯТА (1871-Смирна!) , както и на други религиозни текстове за нуждите на американската протестантска пропаганда. Тече КРИМСКАТА ВОЙНА (1853-1856.!), между ЦАРСКА РУСИЯ и СЪЮЗЕНИТЕ СИЛИ НА ТУРЦИЯ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ и САРДИНИЯ, в която РУСИЯ търпи поражение – и все пак не губи нищо. Подир ПЕТЪР ПЪРВИ, именно РУСИЯ изнася на плещи безбройните войни между КРЪСТЪТ ОТ ГОЛГОТА и ИСЛЯМА НА МОХАМЕД. Между загадките на тази позиционна война, където СТАРА ВАРНА е опорна логистична и комуникационна точка, личат: изчезналото злато на потъналия при БАЛАКЛАВА паро-ветроход „ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ”; изхранването на съюзническите войски – с американско зърно – добруджанското е изядено преди да хване зима; посещението на ВАРНА-ГРАД от инспектиращият своите войски ИМПЕРАТОР НАПОЛЕОН ТРЕТИ, ролята на местния варненски житар от Одеса Параскева НИКОЛАУ; както и учредяването на няколко протестантски мисии в чертите на ОСМАНСКА БЪЛГАРИЯ. В наше време често бива откриван – първият и най-дълъг за онова време телеграфен кабел БАЛАКЛАВА-ВАРНА-ШУМЕН-ИСТАНБУЛ, положен някога от английският кейбълшип „НЮТОН”. Както и документираното от Анри ПЕРЮШО - посещение на Пол ГОГЕН в СТАРА ВАРНА, като член на екипажа на императорската яхта на НАПОЛЕОН ТРЕТИ.От това време бяха и старите варненски гръцки, католически и протестантски гробища, спешно ликвидирани от следдеветосептемврийската народна власт.
С УСТАНОВЯВАНЕ на МИСИОНЕРСКИ СТАНЦИИ във ВАРНА, Шумен, Пловдив, Русе, Стара Загора и Велико Търново, привържениците на тази „странна” но не и вредна - за българските земи - религия нарастват. Резултирайки в ред гражданско-правни преобразования в ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ – в интерес на българите; излизането на турски вестник на български език в РУСЕ; наличие на протестантска преса и неделни училища; развитие на читалищното дело; утвърждаване на борческия дух на широките народностни слоеве. В резултат укрепват народните чаяния за права и свободи, което води до избухване на АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, (20.04.1876.!) където приносът на Доктор ЛОНГ не би могъл да бъде отречен.
ПОДИР СРЕДАТА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, разпространението на католицизма в ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ е прекалено интензивно. В неговия обхват попадат жители на АЛБАНИЯ, БОСНА и ХЕРЦЕГОВИНА, ХЪРВАТИЯ и ЧЕРНОГОРИЕТО. За негов център се има ФРЕНСКИЯТ КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД. По това същото време бива основан прочутият до ден днешен РОБЪРТ КОЛЕЖ-Цариград, като частна инициатива на Сър Кристофър Рейндлер РОБЪРТ, от Ню-Йорк - потомък на прогонена от ФРАНЦИЯ хугенотска фамилия. АМЕРИКА все още е в междущатска гражданска война, но поддържа своя политическа мисия в Цариград. Сър Роберт финансово подкрепя идеята за култивирано преподаване на ХРИСТИЯНСКИТЕ РИЛИГИОЗНИ ЦЕННОСТИ, при съдействие на Д-р Сайръс ХАМЛИН – американец, занимаващ се с изхранване на британските военни части. Колежът бива регистриран по законодателството на щат Ню-Йорк, като традиционната ориенталска мудност на султанската администрация бива преодолявана епизодично, чрез намеса на щатски и английски политически лидери и министри. Възпитаници на този забележителна просветна институция; предназначена за българи, арменци, гърци и албанци – и едва тогава турци; са първата генерация постосвобожденски български политически деятели: Петко В. ГОРБАНОВ, Д-р Константин СТОИЛОВ, Иван П. СЛАВЕЙКОВ, Др. Петър ДИМИТРОВ, Петко Р. СЛАВЕЙКОВ, Христодул СИЧАН-НИКОЛОВ, генерал Ввърбан ВИНАРОВ, Михаил МАДЖАРОВ, с чиято помощ бива подготвено ЦАРИГРАДСКОТО ИЗДАНИЕ НА БИБЛИЯТА (1864-1865-1871.!) – валидно и понастоящем. Ролята на това модерно учебно заведение е толкова блестяща, че ДЯДО ВАЗОВ задоволен признава, че този последен превод на БИБЛИЯТА е повече от социална реформа: „ТУРЯ КРАЙ НА ЕЗИКОВАТА БЕЗРЕДИЦА И БОРИЧКАНИЯ.” Като резултат на научно изследване, през 1980., бива публикувана безценната за съвременната наша българистика, тежко цензурираната животопис „ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ В ЦАРИГРАД”, от Д-р Джордж УОШБЪРН (1833-1903.!) – някогашен дългогодишен директор на тази забележителна институция. Препрочитам тази показателна книга за пореден път, като си мисля, че срещу протестантизма биха могли да се изрекат – и още - купища лъжи. Но, срещу неговата мисия в БЪЛГАРИЯ – не би могло да се оспори нищо. Дори ЯВЛЕНИЕТО Тодор ЖИВКОВ – в своите пестеливи спомени напомня, че и той по кръщелно свидетелство е протестантин.
Всъщност – за какво говорим!?!
THE END
11/2/2009 2:51:24 PM
