OLD VARNA - BARBS AND DOLPHINS: юли 2008

петък, 4 юли 2008 г.

THE COLLECTIVE PUBLICATION CENTURY

© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности, биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние.
Заради необезпечения насъщен къшей хляб.
Заради безумната лакомия за чужди имоти.
Заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупният Български Народец. Примирил се, с безмилостния геноцид. Безболезнен единствено на първо време. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрените къщя и апартаменти. Подплашен от прекалената технологизация на Времето на Времената. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на пишман-дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
Подобен е случаят и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. Но, която съществува – просто за да я има. (Интернет-Интернет-Интернет!) И, която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, да не се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където такова общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до един са от село. (Не всички са селяндури!) Както и Великобританската. Само, че англиската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски, развивайки прованса до стандарт на космополитен град. Докато нашенската предпочита да се чалгализира, да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота, припълзявайки из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля, че и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...

ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с инициативите на вестник “Народно Дяло”, представени на 02.06.2008., като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липстващи идеи. (Форумите – за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка.
В историята на Българската Журналистика са известни вестници, от по четири

груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Тези едва ли не самодейни хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги. Днес, това е осъдителна практика. Хашладисания перфекционизъм е характерен за днешната Българскка Преса, а това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична значимост.
Неотдавна доста шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм A La Russia, и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих с два комплекта. Ще ми трябват още два. Имам
внуци. Надявам се на правнуци. Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен още от петдесеттях години на миналия век – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на СССР? Едва ли. Не харесвам да ми ги подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на финансиране на европейска програма. В която някакъв измишльотски световен експерт ще ми казва, какво да правя в своят си собствен град. Па дори да е разпродаден изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. Без намек за Глобализъм. Сега – под Глобализъм. Предполагам, няма по-невярна съпруга от него.

ТРИМА ВАРНЕНСКИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които съвсем слабо познат, но навярно еднакво надежден; представиха в концертното студио на Радио Варна, своята похвална колективна инициатива въпреки, че това винаги означава отклоняване от отговорност. (Така се потулваше разбоят при Тоталитаризма!)
Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели – някой си се срамува от самият себе си!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече четат бизнес-литература. И, представете си – криминалета. И, представете си – книги за масажи и йогизъм. Докато четенето и препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП!), напълно изостава. Каква калпава младеж, моля Ви! Вместо да се задълбочи в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и критици, които до един мирясаха като отявлени борци за права и свободи по европейски, подир хапка-пийка в посолството на Митеран.

ТАЗИ ПРИТУРКА, макетът е налице, щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. Тази притурка навярно ще бъде отворена, (не за всеки – само за регистрирани таланти!), но сега №1/2008 е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, то си ся знай!, на високоуважавания единствен проспериращ литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982-!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.

Макетът вече е налице, подготвен безплатно (!?!) от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет странички текст, (Народу толкоз стига!), форматиран по начин, по който лесно би могло да се дири авторско право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоритизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в подходящи релси. Ако са нашенски – добре. Лошото е, че ще бъдат вносни.
Да напомням ли, че в краят на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при наченки за договорки за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом същият прагматичен чиновник продължава да настоява за наличие на “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия под ред е възпирал и продължава да възпира варненски автори с международни изяви и признание?
Някога Пушкин отиде на дуел съвсем не поради любовни терзания. Майсторът на националното руско слово бе окачествяван от един нахален чужденец, като духовен “провинциалист” на своята нация.
Днес, един вечен щатен служител си позволява, да теоритизира върху “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!)чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец? И, никой не му търси сметка. Щото е демокрация – не ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца. Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като продадох имотите на село, останали от дядо и баба, за евростотинки.

THE END
07/04/0804:07:23 PM